Всички знаем, че тайните на Вселената са безгранични, но продължаваме

Всички знаем, че тайните на Вселената са безгранични, само че продължаваме да се опитваме да ги разбираем. Постоянно пораждат нови теории, а старите се развиват, изчезват или се трансформират до неразбираемост.

Такова е естественото развиване на науката, в основата на която лежи в това число умеенето да се признават личните неточности.

Древните заблуди, от рода на това, че Слънцето се върти към Земята, или по-съвременните – да вземем за пример, че Венера е покрита със зеленина и е годна за живот – са били опровергани с развиването на астрономията и космонавтиката.

Какви още известни научни хипотези са се оказали неверни?

Планетата Вулкан. Френският астроном от XIX век Юрбен Льоверие по никакъв начин не можел да изясни странната орбита на Меркурий и направил съмнение, че паралелно до Слънцето се е намирала още една планета – Вулкан. Били оповестени даже няколко известия за наблюденията на загадъчната планета, само че всички те си противоречали взаимно. През ХХ век теорията на относителността разсеяла тайната за орбитата на Меркурий, а дружно с нея – и теорията за планетата Вулкан. Самозараждането е догадка, в която са вярвали в продължение на хилядолетия. Имайки поради появяването на живите организми не от други организми, яйца или семена, а от неживата среда. Дори Аристотел считал, че ларвите на мухите се самозараждат на групи в животните. И въпреки че въпросът за зараждането на живота на Земята към момента да е отворен, главно тази доктрина е опровергана. Разширяващата се Земя – учудващо известна концепция, съществувала чак доникъде на ХХ век. Смятало се, че придвижването на континентите е протичало заради това, че Земята последователно усилва размера си. Тази догадка съществено била обсъждана от Чарлз Дарвин. Изучаването на тектонските плочи през 60-те години и по-късно потвърдило, че Земята не е променяла размерите си най-малко 400 милиона години. Флогистон – предполагаем детайл, изпълващ всички горещи субстанции. Химиците от XVII век считали, че точно той обезпечава горенето, а също дава отговор за разнообразните процеси в металите, да вземем за пример за образуването на наслойка. Теорията за флогистона била изместена от кислородната доктрина през XVIII век. Марсианските канали. През 1877 година италианският астроном Джовани Скиапарели оповестил, че е съумял да прегледа на Марс загадъчни прави линии, и ги нарекъл „ канали “. По-късно била дефинирана теорията, че каналите имат неестествен генезис и се употребяват от марсианците за оросяване на планетата. През ХХ век хипотезата била опровергана – линиите се оказали оптична заблуда.

Етер – загадъчна среда, в чието битие вярвали доста учени, да вземем за пример Аристотел, Рене Декарт и Томас Юнг. Те приемали етера друго – като аналог на вакуума, първородно вещество или „ превоз “ за светлината. Тези теории били извънредно известни, само че след продължителни проучвания са получили опровергаване. Менделеев обаче вкарва нулева група в своята таблица от 1905 година и прави опит за пояснение на международния етер .

Tabula rasa – доктрина за това, че човек се ражда безусловно „ чист лист “, без каквото и да било умствено и сетивно наличие и ги получава по време на израстването. Формулирана е от Аристотел и била необятно публикувана чак до края на ХХ век. Дори дълбокото проучване на генетичните механизми и предаването на наследствени черти не съумели дефинитивно да убедят последователите на тази догадка в нейната грешност. Френология – една от първите и най-известни псевдонауки за установяване на умствените качества на индивида по формата на черепа и размера на мозъка. Френолозите твърдели, че колкото по-голям е човешкият мозък, толкоз повече информация може да съхранява той. По-нататъшното развиване на неврофизиологията опровергало концепциите на френологията. Статичната Вселена. Айнщайн несъмнено е един от най-великите учени в историята на човечеството, само че и на него му се случвало да бърка. Той считал, че Вселената е неподвижна , размерът ѝ остава неизменим и го сдържа мощно антигравитационно поле. След нескончаем спор с Айнщайн тази догадка опровергал съветският математик Александър Фридман. Студен нуклеарен синтез – Свещеният граал на химиците, доктрина за реализирането на нуклеарен синтез без свръхвисоки температури. През 1989 година Мартин Флайшман и Стенли Понс декларирали, че са провели сполучливо леден нуклеарен синтез, само че никой не съумял да повтори техния опит. И до през днешния ден нуклеарният синтез не е получил безапелационни потвърждения, въпреки съветският академик Александър Пархомов да съобщи, че е съумял да повтори опита на Андреа Роси .

Популярная механика