В подземните пещери на Марс може да има живот
Всички знаем, че повърхността на Марс е студена, суха и радиационна. Ето за какво учени от НАСА подозират, че животът на Червената планета може би се е развил подземен - там, където може да има някакъв достъп до вода.
Според научния център по астрогеология на американската геоложка работа (USGS), са картографирани повече от 1000 входа на пещери на Червената планета.
Теорията е подкрепена и от научния откривател на лабораторията за реактивни мотори на НАСА - Влада Стаменкович, който разиска концепцията на скорошно галактическо събитие, оповестява Space.com.
Той предложи да се изпрати устройство, което да " сканира " за подземни води или други химикали, в търсене на признаци на живот под повърхността.
„ Повърхността на Марс е доста окисляваща, излъчваща радиация среда, в която течната вода в действителност не би била постоянна за нескончаем интервал от време. Това е най-неподходящото място за търсене на живот на Марс. Подземните води обаче може би са единственото местообитание за евентуално съществуващия живот на Марс ", сподели той по време на конференцията " Mars Extant Life ".
В резултат НАСА възнамерява да изпрати роувър до Марс по-късно тази година, който се надяват, че ще показа по-задълбочени данни върху това какво съдържа околната среда, като събира проби и ги изпраща назад на Земята.
Наскоро учените също по този начин откриха за пръв път и О2 в далечна вселена, което е симптом за евентуален живот и на друго място, с изключение на нашата планета.
Тъй като кислородът е един от най-разпространените детайли, известни на индивида, учените от дълго време имат вяра, че ще бъде относително елементарно да го видим във Вселената, само че за жалост до момента тoва не се беше случвало.
Използвайки радиотелескопи, те забелязали следи от О2 в вселена, наречена Маркариан 231, която е на разстояние от невероятните 560 милиона светлинни години от Земята.
Телескопите посочили радиация с дължина на вълната 2,52 милиметра, което е признакът за О2.
Обикновено кислородът е необикновено сложен за разкриване от Земята, защото типовете сигнали, които би трябвало да го покажат на учените, се всмукват от атмосферата на планетата.
В този случай те обаче постигнали триумф, защото светлината от Маркарян 231 била " разпъната " на по-дълги талази, до момента в който пътувала към Земята, позволявайки ѝ да премине през атмосферата.
Пишейки за откритието в " Astrophysical Journal ", учените потвърдиха, че това е първото изобретение на О2 в далечния космос, като също по този начин било и най-голямото количество, следено отвън нашата лична система.
