Всички знаем, че когато господ е раздавал мозък, военните са

Всички знаем, че когато бог е раздавал мозък, военните са били на маневри и са се явили чак когато всичко читаво от дълго време е свършило. Или, по думите на неизвестен японски пълководец на подводница от Втората международна към моряците му: „ Ще продължа да ви удрям, до момента в който най-сетне ви се повдигне бойният дух ”. Има обаче още една каста униформени малоумници, която е не по-малко ощетена умствено от висшите сили и публичните упования – професионалните спортисти.

От такава позиция надали е изненада, че в партията/коалиция/сдружение/чета/бандичка на Румен Радев се намърдаха повече нискочели физкултурнички и физкултурници, в сравнение с ще имаме на олимпиадата в Лос Анджелис. Като стартираме с патриота Владко с мозъчето безпрепятствено и приключим с една пикаеща на шумка приятелка на Трактора.

И тия карикатурници се готвят да ръководят България – същите, които са били на шампионат в Минск или са ги инжектирали със зоб в някое мазе, до момента в който връстниците им са сричали в букварите. Новото потомство Нешки, единствено че без привидното лустро на социалистическия морал и двете по-умни фрази, научени на задна прашка от учен Светлин.

Ей, Богу, пробвали сме към този момент със спортисти на високи управнически позиции. Видяхме до каква степен докара футбола ни другояче симпатичният и диалогичен пияч Боби Михайлов. Той не е отговорен, че в спортната школа на Левски са го учили по какъв начин да лови топката след корнер, вместо да реди бюджети и да гради администрация. Още половин век ще му сърбаме попарата, да е жив и здрав.

Всъщност, надали получилият тежък инсулт преди няколко месеца някогашен вратар би бил се справил по-зле като народен представител от Данчо Йовчев, да вземем за пример. Мисля, че даже и в кома има безусловно същия потенциал за законотворчество и може да е също толкоз потребен при разискването на бюджетния недостиг.

Даже починалият Димитър Пенев трябваше да включат в листите. Все отново като футболист на ЦДНА чичо Пенчо беше полковник от запаса и можеше да обезпечи топлата връзка, прочувствената последователност сред войската и стадиона. Смъртта му е дребна детайлност – в последна сметка в изборните описи има задоволително мъртви души, какво пречи да турим няколко и в бюлетината с цел да балансираме нещата?

Пък и всичко ново е добре забравено остаряло. Щом най-могъщите ни бизнесмени и общественици може да са били Васко и Георги Илиеви, Крушата, Наско Комшев, Слави Бинев, Илия Зъбчето от „ Мултигруп ”, Николайчо Гигов и Иво Карамански от гребния канал, значи умерено можем да поверим съдбините си в ръцете на някой волейболист или каратека.

Пък и спортистите имат дисциплинираност и морална резистентност, национализъм и мотивация, недостижими за елементарните хора. Демек – извънредно елементарни части са и умеят да извършват заповеди без пояснение, без обосновка и без да се мъчат да ги схващат. Също като военните. Здрави духове в здрави тела. За останалото ще се погрижи Копринката, той в никакъв случай не се е събличал по гащи дори по физическо.