Всички знаем, че една дреболия може да стане лесно причина

Всички знаем, че една дреболия може да стане елементарно причина за кървава война, да вземем за пример, една открадната кофа. Бунтовете също могат да бъдат породени от някоя нелепост, само че по-късно да се трансфорат в съществени катаклизми за обществото. Събрахме историите за най-глупавите, съгласно нас, протести в историята на човечеството, повода за които провокира същинско неразбиране.

Бунт поради гол гъз

От 48 до 52 година от н. е., тъкмо след скандалния Пилат Понтийски, прокуратор на Юдея е Куман. През тези четири години три пъти се подвигат въстания против римляните в провинцията, поверена му от императора. Първото и най-сериозно от тях стартира поради шегата на един от легионерите, която обидила религиозните усеща на евреите.

Това се случило на Великден, тъкмо до Йерусалимския храм. Описанието на този случай доближава до поколенията, с помощта на историка и военачалник Йосиф Флавий. Той написал, че както нормално, по време на огромни празници, в една от галериите на храма била настанена римска кохорта, която е трябвало да поддържа реда.

Тогава един от бойците повдигнал наметалото си, непристойно се навел, обръщайки тил на евреите и издал тон, подобаващ на направената от  него поза.

Евреите не понесли това осквернение на територията на храма и почнали да замерят с камъни легионерите. Гражданите поискали осквернителя на празника да им бъде предаден, с цел да го санкционират, само че римляните изрично отказали да пратят своя сътрудник на сигурна гибел. Тогава покрай храма и по прилежащите улици почнали протести против арогантните езичници.

Куман бил доста изплашен от обсега на въстанието и извикал подкрепление от прилежащите градове. Войската, която влезнала в центъра на града от няколко страни, провокирала суматоха в редиците на бунтовниците. Те се разбягали в разнообразни направления. При създалата се навалица, съгласно Флавий, починали почти 10 хиляди души и протестът бил сподавен. Прокураторът бил свален след четири години и той, изпаднал в недружелюбност пред императора, прекарал остатъка от дните си в заточение.

Студентски протест поради неприятно вино

През 1354 година в британския кампус в Оксфорд избухват най-големите студентски протести в историята. В резултат на боевете университетът изгаря до основи, 63 студенти и професори са убити, а с цел да се усмирят бунтовниците, се наложило да се търси помощ от краля.

Всичко почнало в една от кръчмите в Оксфорд в деня на Светата Схоластика – студентският празник. Младите хора не харесали виното в заведението и почнали да се бият. Малко по малко боят се пренесъл на улицата. Жителите на Оксфорд се издържали от оборота, който правели студентите, само че в това време ги мразели гневно.

Възпитаниците на най-известния университет в кралството непрекъснато пиели, биели се, организирали дуели, изнасилвали дами и крадели всичко, което им се харесвало. Този път пострадалите решили да си напомнят всички обиди. Гражданите отишли в общежитията и ги запалили, а всички тези, които приличали на студенти, убивали безпощадно.

Същото сполетяло и преподавателите, които постоянно гледали на пакостите на студентите безучастно. Мъртвите и осакатените били хвърлени в ями, обесени на стълбове и дървета или пуснати по течението на Темза. Студентите обезверено се защитавали, само че преимуществото било на страната на локалните поданици.

Градът можело да бъде изцяло опустошен, само че локалните управляващи, виждайки, че обстановката излиза отвън надзор, изпратили делегат до краля. Едуард, за благополучие, бил наоколо с армията и незабавно дошъл в Оксфорд. Бунтът бил премахнат, за отговорни били оповестени … жителите.

За да накаже жителите на Оксфорд, кралят заповядал всяка година в деня на Света Схоластика да се провежда траурно шествие на жителите в памет на починалите студенти, водено от кмета и най-уважаваните жители със свалени шапки. След шествието градските управляващи в цялостен състав трябвало да отслужат литургия, а по-късно да платят на хазната – 1 пени за всеки погубен студент.

Британците са хора на достойнството, тъй че процедурта с траурното шествие и заплащането на санкцията траяла 470 години, до 19 век. Самият кралски декрет е анулиран едвам през 20 век, по-точно през 1955 година.

Бунт поради въздушен балон

На 11 юли 1864 година пионерът на английската аеронавтика Хенри Коксуел възнамерявал да тества идващото си произведение – въздушен балон. За да пусне летящия уред, той избрал град Лестър, на полето. Около балона се събрала огромна навалица от локални поданици и посетители. Коксуел възнамерявал да реализира същински успех на софтуерния напредък и да изуми всички с апарата си.

Той поканил две смели дами да споделят полета с него. Така считал да потвърди, че начинанието му е изцяло безвредно. Но нещата не станали по този начин, както възнамерявал изобретателя. 50 хиляди души, пристигнали да следят полета, в очакване на чудото почнали да се  отегчават и мнозина почнали да се наливат с уиски и джин.

Когато Коксуел с балона си и помощниците си най-сетне се появил пред тълпата, някой пуснал слух, че той е шарлатанин, а балонът не е същински. Обиди и отпадъци полетели към смелия Хенри и неговите спътници, след което се намесила полицията. При битката един от служителите на реда инцидентно бутнал едно момиче и това събитие се трансформирало в причина за същински протест.

Докато някои от присъстващите се биели с полицията, други, по-смели, се доближили до балона и почнали да го карат неотложно да излети. В същото време присъстващите се наредили към кошницата и почнали да дърпат въжето ѝ в разнообразни направления. Отказът на Коксуел да излети с висящите на кошницата пияници, се възприема като засегнатост и тълпата стъпкала балона, нейния притежател и спътничките му.

Скъпият балон бил изцяло погубен, а Хенри и двете дами едвам не били убити. Под прикритието на полицията летците съумели да избягат от полето до една от околните къщи. От един прозорец Коксуел със сълзи на очи следил по какъв начин балонът му се раздира от навалица пияни селяни.

Автор: Десислава Михалева