Дайте ми телефона на Жорко Любенов, искам и аз да му звънна
Всички знаем, че адресът на Българска национална телевизия е „ Сан Стефано “ 29. Аз персонално съм го научил някъде през 80-те, но не съм сигурен дали от Кака Лили, с цел да пиша писмо да ми повторят Барбароните, или от Петър Вучков, с цел да помоля по-често да канят Димо Падалски. Телефон на малкия екран обаче не знам, признавам си, въпреки че се занимавам с публицистика от четвърт век. Виж, Тома Биков обаче го знае. Че му и подвигат в ефир.
Този уикенд в „ Денят стартира “ хиперактивният юноша към 50-те Георги Любенов, в името на плурализма, вместо някой доцент по тайни теории от калибъра на Григор Сарийски или Ваня Григорова, шокиращо беше поканил в студиото си генерал Атанасов от ДСБ. И до момента в който подскачаше към него като плюшено мече – барабанчик с усилени никел-водородни акумулатори, се чу звън по мобифона като в „ Тигре, тигре “. Отсреща беше напълно инцидентно и доброволно Томата.
Звънка си в ефира значи, все едно удря шайба на Деница Сачева да вървят да пият кафе и подхваща Атанасов с дежурните опорки по какъв начин нямаме държавно управление поради ПП-ДБ, по какъв начин Асен е изял житото и Христо е саботирал правосъдната промяна. Но майната му на наличието, то ни е добре известно, повече ме тормози формата. Абе, това публицистично предаване в публичната телевизия ли е, или призракът на проф. Юлиян Вучков води „ Размисли и пристрастености “? Вие представяте ли си до момента в който Риши Сунак приказва по „ Би Би Си “, да му дрънне Борис Джонсън, та да му даде контра?
„ Не сме се наговорили, не сме се наговорили “, нежно цирикаше Жорко, когато опитното ченге Атанасов надуши интензивно мероприятие. Сигурно е по този начин. Вероятно си е мислел, че му звънкат от „ Грайндър “, или някоя сходна платформа за различни запознанства и затова е вдигнал, да не изпусне питомното.
Вижте, и в двата случая – позвъняването на Биков да е било режисирано, и да е било непринудено, става въпрос за величествен скандал. В първия вид в канала отиват моралните и журналистическите полезности на националната телевизия. Във втория – професионалните и експертните и я трансформират във фолк кабеларка за разгулен поздрави. Все едно гледаме албанския Първи канал от 1976 година, когато емисията вести започвала с „ Добър вечер, другарю Енвер Ходжа “, съгласно известния анекдот.
И аз съм „ за “ да се дава думата на всички страни, но не по едно и също време, бе, сътрудници. Това е все едно светофарът да пуска колите едновременно във всички направления на кръстовището. Не става добре, става мазало. Интересно ми е в „ Денят стартира “ идващият път Дими Стоянович като прави коментар примерно за Априлското въстание, че наближава, дали в ефир ще се включи някой внук на Осман паша да каже, че преувеличава жертвите и си измисля мотива. И в случай че звънне, от кое място е получил телефона. Че и аз желая номерчето на Жеро Любенов. Не, няма да го поканвам на среща, да си поговорим за душата на нещастната си специалност желая. Сигурно ще ми прасна алена слушалка...
Този уикенд в „ Денят стартира “ хиперактивният юноша към 50-те Георги Любенов, в името на плурализма, вместо някой доцент по тайни теории от калибъра на Григор Сарийски или Ваня Григорова, шокиращо беше поканил в студиото си генерал Атанасов от ДСБ. И до момента в който подскачаше към него като плюшено мече – барабанчик с усилени никел-водородни акумулатори, се чу звън по мобифона като в „ Тигре, тигре “. Отсреща беше напълно инцидентно и доброволно Томата.
Звънка си в ефира значи, все едно удря шайба на Деница Сачева да вървят да пият кафе и подхваща Атанасов с дежурните опорки по какъв начин нямаме държавно управление поради ПП-ДБ, по какъв начин Асен е изял житото и Христо е саботирал правосъдната промяна. Но майната му на наличието, то ни е добре известно, повече ме тормози формата. Абе, това публицистично предаване в публичната телевизия ли е, или призракът на проф. Юлиян Вучков води „ Размисли и пристрастености “? Вие представяте ли си до момента в който Риши Сунак приказва по „ Би Би Си “, да му дрънне Борис Джонсън, та да му даде контра?
„ Не сме се наговорили, не сме се наговорили “, нежно цирикаше Жорко, когато опитното ченге Атанасов надуши интензивно мероприятие. Сигурно е по този начин. Вероятно си е мислел, че му звънкат от „ Грайндър “, или някоя сходна платформа за различни запознанства и затова е вдигнал, да не изпусне питомното.
Вижте, и в двата случая – позвъняването на Биков да е било режисирано, и да е било непринудено, става въпрос за величествен скандал. В първия вид в канала отиват моралните и журналистическите полезности на националната телевизия. Във втория – професионалните и експертните и я трансформират във фолк кабеларка за разгулен поздрави. Все едно гледаме албанския Първи канал от 1976 година, когато емисията вести започвала с „ Добър вечер, другарю Енвер Ходжа “, съгласно известния анекдот.
И аз съм „ за “ да се дава думата на всички страни, но не по едно и също време, бе, сътрудници. Това е все едно светофарът да пуска колите едновременно във всички направления на кръстовището. Не става добре, става мазало. Интересно ми е в „ Денят стартира “ идващият път Дими Стоянович като прави коментар примерно за Априлското въстание, че наближава, дали в ефир ще се включи някой внук на Осман паша да каже, че преувеличава жертвите и си измисля мотива. И в случай че звънне, от кое място е получил телефона. Че и аз желая номерчето на Жеро Любенов. Не, няма да го поканвам на среща, да си поговорим за душата на нещастната си специалност желая. Сигурно ще ми прасна алена слушалка...
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ