Всички вие сте прави. Всички вие сте застинали неотстъпчиво в

Всички вие сте прави. Всички вие сте застинали неотстъпчиво в правотата на личната си истина. И едните, и другите, и третите звучите като прави. Но вашата справедливост произтича от страха да не изгубите личния си електорат. Tя не регистрира по никакъв метод общия, националния, българския интерес. Този интерес, който е на път още веднъж да извади хората по площадите! Истината на всеки от вас опира до това по какъв начин да не загубите територия, тъй като идват идващите избори. И ето това назовавам партиен нарцисизъм. А всички твърдите, че би трябвало да сложим завършек на партийния нарцисизъм. За нас краят на партийния нарцисизъм ще е, когато всеки може да даде, да рискува малко от своето, с цел да се реализира общото. А общото е обединяване или съединяване.
Да, склонен съм,

тематиката за корупцията е безспорната граница -

точката, която не може да бъде преминавана и премълчавана. Но на нас, като общество, ни се оферират непрестанно сюжети, които упрекват и ГЕРБ, и ПП-ДБ, и Движение за права и свободи в корупция и непозволени дейности. Никой не е пощаден. Къде е истината, чия корупция е по-лоша? Доказана ли е тази корупция? Как е потвърдена? Това е една безумна серпантина, в която ще се окаже, че изказванията не са оставили никого неомърсен. Корупцията е тежък проблем, провокиран от принизяването на ролята на Народното събрание през дългите години ръководство на десницата, както и  създаване на политическа клиентела и опълчването на обществото.
Затова и тематиката за действието на правосъдната власт също е безспорната граница, която не може да бъде преминавана и премълчавана. Защото там са пазителите. Ювенал неслучайно задава въпроса: „ Кой пази пазителите? “ По Конституция и ние в това число сме тези, които имаме и задачата да пазим пазителите, обрисувайки такава нормативна рамка, която да не им разрешава да бъдат атакувани от субективни, нечисти ползи.
Темата за драскането върху конституционните текстове, основани точно, с цел да има народна власт и съвместен баланс и въздържане сред управляващите от бащите създатели на модерната и демократична българска страна, също е безспорна граница.
Трите тематики са свързани - корупция, правосъдна система, конституционна рамка на властта. И аз желая да задам въпроса, в случай че в този момент ги оставим и трите в несигурно, висящо положение, и отидем на нови избори - какво тъкмо ще реализираме? По-малко корупция? По-чиста и ефикасна правосъдна система? По-добро въздържане сред институциите на властта, откакто от Конституцията отпаднаха разпореждания, които подсигуряваха тъкмо това? И по какъв начин, в случай че това въздържане го няма, ще се постави филтърът и за корупцията, филтърът за чистотата на правосъдната система?
Съгласете се, в случай че стоим един против различен, всеки от своята кохорта, дрънкащи оръжия – а оръжията са медиите, изтеклите записи, показанията, обвиняванията, тази парламентарна естрада, в случай че щете, няма по какъв начин рамката на чистата страна и чистата правосъдна система да се случат. Няма по какъв начин рамката и в другите области - бюджет, енергетика, стопанска система, демография да се случи по този начин, че да пазим това, което с лекост произнасяме -

националния интерес

Има още една граница и точка, която не може да бъде преминавана - принадлежността на България към Европейски Съюз. И тя няма да бъде премината. Затова не виждам смисъл от това ние целеустремено вътрешно да се разделяме на огромни демократи, нечии проксита, евразийци или соросоиди. Ние сме българи. Това е. Нека подходим с схващане, даже със състрадание към поръчките на някои сътрудници тук, че ще излезем от стратегическите съюзи, в които сме. Аз считам, че те са наясно, че това няма по какъв начин да стане. Това още веднъж е електорална игра. И тя ще се изчерпи. Но такава е и играта на върлите евроатлантици - те пък ни „ пазят “ от първите, това, което знаят, че действително не е подложено на риск.
И тук доста ясно и изрично желая да кажа на всички, изключително дясното и демократичното – Българска социалистическа партия е партията, която приготви влизането на България в Европейски Съюз. Самият акт на присъединение, както и обществените сълзи на радостно трогване, колкото и да бяха провокирани у евроатлантическите политици тогава, са единствено свършек, гала, потвърждаваща дълги старания преди този момент. Ние, социалистите, положихме тези старания. И тогава демонстрирахме какво е отвод от партиен нарцисизъм, тъй като минахме през тежкия развой да се надигнем против анти-настроения на личния си електорат. Ето това е цивилизационен избор. След това получихме най-успешния президент социалист и присъединяване в държавно управление, което направи доста за създаване на европейския профил на България. И след това към този момент вратата беше отворена необятно за европейските жители от ГЕРБ, само че това е минало.
С последното желаех единствено да успокоя „ огромните “ след тези избори – ГЕРБ, „ Възраждане “, ПП-ДБ, Движение за права и свободи. Няма да загубите, в случай че извършите крачка обратно, с цел да извършите три напред. Но тези три крачки би трябвало да са ясни авансово - задраскване на корупцията, събаряне на ръцете от правосъдната система и отвод от игри по тематиката Украйна. Пак споделям - ние не можем да бъдем ястреби.

Ние сме българи, имаме потребност от мир

в района и прагматични ползи в него.
Българска социалистическа партия и нашите съдружни сътрудници от обединената левица през днешния ден нямаме съмнения къде е мястото на България. И твърдата ни позиция, че в спора в Украйна би трябвало да се търси мир, а не въоръжаване и продължение на войната. И тази позиция не е провъншна, това е цивилизационен избор. Кой би споделил тук, че войната е по-добра от мира? И търсенето на мир по никакъв метод не значи, че с мира няма да се търси справедливостта за всички потърпевши от военните дейности.
Но бих желал да ви върна към един различен спор, който се развива под носа ни. Не забравяйте какво се случи преди дни пред Народния спектакъл и вътре в Народния спектакъл. Днес е офанзивата против Народния спектакъл и една пиеса, на следващия ден може да е офанзива против Народното събрание и тази, нашата тук пиеса. Нима не усещате големия публичен разлом, голямата гражданска сила, която търси канал, с цел да избухне? Защото силата на българина от дълго време не е впрегната в нещо продуктивно – съзидание под формата на работа и стопански напредък, развиване под формата на положително обучение и реализация. В нашата страна има големи маргинализирани общности, които съществуват в техен успореден свят на беднотия, необразованост, липса на дълготрайна работа, настървение към другите. Има огромна обществена група от дейни и успяващи хора пък, които също живеят на лична територия, предоставена от мултинационалните компании, световния бизнес и донесената от тях културна среда. Те пък споделят, че не се нуждаят от политиката и са в подготвеност да не престават да декларират на страната, че тя не ги интересува или пък даже да я изоставен. Можем ли да обвиним и едните, и другите?  Не. Държавата към този момент няколко десетилетия основава условия това разделяне да се случи. Между тях няма мост, няма общественост – тези хора с общ корен са непознати едни на други.

Къде сме ние, политиците, в тази обстановка –
на трето място.

И това място може доста елементарно да се трансформира в точката, в която да се изсипе гневът на другите две групи. Защото, става известно, зад нас са единствено твърдите електорати, дребното, главно по-възрастни българи с внедрена от възпитанието гражданска съвест и хората и бизнесите, върху които политиката въздейства директно. Лошата вест, сътрудници, е, че и този запас ще се изчерпи, в случай че продължаваме да вървим от избори на избори. Ето по този начин ние разчитаме тематиката за легитимността на това Народно заседание. Да, то може и да е законно де юре, само че дали е действително представително? И в случай че решим в този момент отново да минем през избори, идващото отново евентуално ще е законно де юре, само че ще бъде още по-малко представително.
Затова съветът на най-старата и предходна през най-вече турбуленции политическа мощ, пета политическа мощ тук, е – крачка обратно и три напред. Надявам се, че не е късно да излезете от личните си затвори и ограничавания и личната си истина и да потърсите общата. Нека да има последващи избори, само че не в този момент. Нека да ги създадем най-малко когато почистим изборното законодателство и върнем справедливостта в разпределението на управляващите. Нека създадем такива правила, че в никакъв случай повече не бъдем очевидци на манипулациите  от последните избори - на срамната търговия с гласове.

Безконтролният пазар

трансформира жителите в обект на търговия - гласове, здраве, учебно заведение. Нека опитаме най-малко да ограничим разрушителното деяние на пазара. Защото други са същинските полезности на нашия народ - състрадание, почтеност, усърдие, национализъм. Нашият народ е устоял на превратностите  точно зарадитова свое усърдие, високата духовна просвета и култа към образованието.
В последна сметка, всички в тази зала отвън „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “, се определяте като десни - ваша е отговорността да извършите ръководство, имате задоволително гласове за това!
И дано се знае - не ние сме в основата на рецесията. Има действителна заплаха от нови избори, само че левицата не е част от подобен сюжет. Българската левица остава важен политически фактор, потвърдиха го тези избори. И обединена, и единна не се опасява от никакви сюжети!
Основна задача на парламентарната група на „ БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА “ ще бъде връщане на доверието на жителите в страната и институциите. На разпада ще противопоставяме силата на нашето единство. На безпътицата на дясно демократичните опити противопоставяме нашата лява опция. На безвремието и застоя имаме своята законодателна стратегия, съдържаща подготвени отговори на упованията на обществото. Готови сме да работим почтено и отговорно в името на обществената концепция и обществената народна власт!
Така или другояче, евентуално и това Народно заседание ще отмине, не напълно осъзнало смисъла на надписа над главите ни. Но и след нас Съединението ще продължи да прави силата.