Втората задача на новия кабинет
Всички към този момент схванаха, че новото държавно управление има една незабавна задача: какво да прави с цената на тока и парното. Но откакто се оправи с нея, ги чака и друга, не по-малко значима.
След като беше, към митичния към този момент План за възобновяване и резистентност настана тишина. До предходната седмица.
Тогава в " 24 часа " изтече коментарът на Еврокомисията по импортирания проект, а някогашният народен представител от Има Такъв Народ Мика Зайкова даде начало на медийния залп с думите " енергетиката е направена на кайма ". В отговор служебният вицепремиер по европейските средства Атанас Пеканов се появи в Народното събрание, даде телевизионно изявление и написа няколко фейсбук поста, в които съобщи, че това е естествен преговорен развой, който се движи напред, а страната има червени линии. " Планът на предходното държавно управление щеше да бъде върнат незабавно, а ние в този момент сме на финалната права ", изясни Пеканов в " Панорама ".
Истината е някъде по средата.
Реклама
Енергетиката, която е най-проблемната част от Плана (и по стичане на събитията - от българската икономика), в действителност е върната с разрушителни рецензии и мнения. Там има още доста работа и основни въпроси, които обаче би трябвало да бъдат решени от постоянно държавно управление. Друга област, която безусловно е върната за пренаписване, е превозът.
Има и доста пропуски, които Пеканов назовава " механически ", само че приказват зле за подготвеността на администрацията, както и такива, които наподобяват механически, само че нямат елементарно решение.
Но някогашният към този момент вицепремиер е прав, че процесът се движи, а България е направила обилни стъпки напред, които просто нямаше по какъв начин да се случат при ГЕРБ - в правосъдната сфера да вземем за пример, огромно затруднение като недосегаемостта на основния прокурор, е съвсем решено. Другото за, което Пеканов беше прав, е че няма по какъв начин едно служебно държавно управление да позволи неща, затлачвани с години - да вземем за пример промяната в енергетиката, или неналичието на каквото и да е придвижване по транспортните проблеми в общините.
Сега всичко е в ръцете на новия кабинет и новият отговорник - Асен Василев. Ако желае парите по проекта да тръгнат най-малко във втората половина на идната година, той би трябвало да работи бързо и до края на януари да се постарае мненията да са изчистени, а проектът пуснат за разглеждане. Това е значимо и тъй като без него, няма да тръгнат и парите по другите европейски стратегии.
Реклама И въпреки всичко, какво вършим с въглищата. И с БЕХ
Една от главните цели на проектите за възобновяване, които Европейска комисия беше сложила, е да спомогнат по едно и също време за стопански растеж и реализиране на задачите на Зелената договорка. Точно по тази причина като изискване за разпределяне на парите има условие да се реализиран съответни климатични задължения, най-често свързани с промяна на енергетиката и по-точно на въглищните мощности. Тъй като тази тематика е сензитивна за България обаче сходни ограничения са включени в нашия проект много витиевато.
" В препоръчаните ограничения за декарбонизация липсват твърди задължения, защото са включени в проекта като необвързващи съображения за бъдещата работа. Планът би трябвало да включва по-ясни задължения във връзка с декарбонизацията на енергийния бранш, транспонирани в ясни стадии и цели ", споделя в рецензиите си Еврокомисията и продължава: " Срокът за унищожаване на въглищата не е задоволително упорит ".
Формално България е споделила, че ще се раздели с въглищата през 2038 година, само че от Брюксел елегантно ни споделят, че всички прилежащи страни ще създадат това доста по-рано. И показват, че включеният план за нова газова Топлоелектрическа централа не е напълно изкусен.
От една страна, с цел да бъде утвърдено построяването на такава мощ (1 гВт) е нужно да се подсигурява закриването на доста по-голям въглищен потенциал. Според българския проект е планувано прекъсването на 1.4 гВт въглищни съоръжения, само че Европейска комисия счита, че те би трябвало да се най-малко 1.6 гВт. И не кои да е, а най-замърсяващите - които в тази ситуация с изключение на държавната Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 ", са обвързваните с Христо Ковачки Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", " Брикел " и Топлоелектрическа централа " Марица 3 " в Димитровград.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Данъци и обезпечаване 3 Свят 1 Енергетика 2 Свят 3 Икономика 1 Отбрана 2 Енергетика 3 Икономика Реклама
Накратко изискването е затворените централи да са виновни за най-малко 40% от парниковите газове в българския енергиен бранш. И не на последно място се споделя, че плануваното финансиране за бъдещата газова Топлоелектрическа централа не наподобява напълно реалистично - България е заложила 1.66 милиарда лева (498.7 млн. лева от проекта, още толкоз от Модернизационния фонд под формата на финансов инструмент и 663 млн. лева частно съфинансиране), а пазарните оценки за такива планове са за не повече от 980 млн. лева
Всичко това може съществено да обърка сметките на българските управляващи и да наложи нови промени в проекта.
Още повече, че съществени рецензии има и към концепцията да се построява газова инфраструктура в комплекса " Марица-изток " (което е обвързвано с въпросната нова газова мощност), която в бъдеще да се употребява за водород. За да бъде признат от Европейска комисия този план би трябвало да има ангажимент, че след избран период той ще се употребява единствено за зелен водоорд, заради което е нужно да има ясно от кое място ще се обезпечи въпросното гориво. Към момента не се плануват съоръжения и ВЕИ мощности, които да го създават.
Куп въпроси има и по останалите планове, в това число този за поощряване на нови вложения в слънчеви централи с акумулатори за предпазване на ток.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
След като беше, към митичния към този момент План за възобновяване и резистентност настана тишина. До предходната седмица.
Тогава в " 24 часа " изтече коментарът на Еврокомисията по импортирания проект, а някогашният народен представител от Има Такъв Народ Мика Зайкова даде начало на медийния залп с думите " енергетиката е направена на кайма ". В отговор служебният вицепремиер по европейските средства Атанас Пеканов се появи в Народното събрание, даде телевизионно изявление и написа няколко фейсбук поста, в които съобщи, че това е естествен преговорен развой, който се движи напред, а страната има червени линии. " Планът на предходното държавно управление щеше да бъде върнат незабавно, а ние в този момент сме на финалната права ", изясни Пеканов в " Панорама ".
Истината е някъде по средата.
Реклама
Енергетиката, която е най-проблемната част от Плана (и по стичане на събитията - от българската икономика), в действителност е върната с разрушителни рецензии и мнения. Там има още доста работа и основни въпроси, които обаче би трябвало да бъдат решени от постоянно държавно управление. Друга област, която безусловно е върната за пренаписване, е превозът.
Има и доста пропуски, които Пеканов назовава " механически ", само че приказват зле за подготвеността на администрацията, както и такива, които наподобяват механически, само че нямат елементарно решение.
Но някогашният към този момент вицепремиер е прав, че процесът се движи, а България е направила обилни стъпки напред, които просто нямаше по какъв начин да се случат при ГЕРБ - в правосъдната сфера да вземем за пример, огромно затруднение като недосегаемостта на основния прокурор, е съвсем решено. Другото за, което Пеканов беше прав, е че няма по какъв начин едно служебно държавно управление да позволи неща, затлачвани с години - да вземем за пример промяната в енергетиката, или неналичието на каквото и да е придвижване по транспортните проблеми в общините.
Сега всичко е в ръцете на новия кабинет и новият отговорник - Асен Василев. Ако желае парите по проекта да тръгнат най-малко във втората половина на идната година, той би трябвало да работи бързо и до края на януари да се постарае мненията да са изчистени, а проектът пуснат за разглеждане. Това е значимо и тъй като без него, няма да тръгнат и парите по другите европейски стратегии.
Реклама И въпреки всичко, какво вършим с въглищата. И с БЕХ
Една от главните цели на проектите за възобновяване, които Европейска комисия беше сложила, е да спомогнат по едно и също време за стопански растеж и реализиране на задачите на Зелената договорка. Точно по тази причина като изискване за разпределяне на парите има условие да се реализиран съответни климатични задължения, най-често свързани с промяна на енергетиката и по-точно на въглищните мощности. Тъй като тази тематика е сензитивна за България обаче сходни ограничения са включени в нашия проект много витиевато.
" В препоръчаните ограничения за декарбонизация липсват твърди задължения, защото са включени в проекта като необвързващи съображения за бъдещата работа. Планът би трябвало да включва по-ясни задължения във връзка с декарбонизацията на енергийния бранш, транспонирани в ясни стадии и цели ", споделя в рецензиите си Еврокомисията и продължава: " Срокът за унищожаване на въглищата не е задоволително упорит ".
Формално България е споделила, че ще се раздели с въглищата през 2038 година, само че от Брюксел елегантно ни споделят, че всички прилежащи страни ще създадат това доста по-рано. И показват, че включеният план за нова газова Топлоелектрическа централа не е напълно изкусен.
От една страна, с цел да бъде утвърдено построяването на такава мощ (1 гВт) е нужно да се подсигурява закриването на доста по-голям въглищен потенциал. Според българския проект е планувано прекъсването на 1.4 гВт въглищни съоръжения, само че Европейска комисия счита, че те би трябвало да се най-малко 1.6 гВт. И не кои да е, а най-замърсяващите - които в тази ситуация с изключение на държавната Топлоелектрическа централа " Марица изток 2 ", са обвързваните с Христо Ковачки Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", " Брикел " и Топлоелектрическа централа " Марица 3 " в Димитровград.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Данъци и обезпечаване 3 Свят 1 Енергетика 2 Свят 3 Икономика 1 Отбрана 2 Енергетика 3 Икономика Реклама
Накратко изискването е затворените централи да са виновни за най-малко 40% от парниковите газове в българския енергиен бранш. И не на последно място се споделя, че плануваното финансиране за бъдещата газова Топлоелектрическа централа не наподобява напълно реалистично - България е заложила 1.66 милиарда лева (498.7 млн. лева от проекта, още толкоз от Модернизационния фонд под формата на финансов инструмент и 663 млн. лева частно съфинансиране), а пазарните оценки за такива планове са за не повече от 980 млн. лева
Всичко това може съществено да обърка сметките на българските управляващи и да наложи нови промени в проекта.
Още повече, че съществени рецензии има и към концепцията да се построява газова инфраструктура в комплекса " Марица-изток " (което е обвързвано с въпросната нова газова мощност), която в бъдеще да се употребява за водород. За да бъде признат от Европейска комисия този план би трябвало да има ангажимент, че след избран период той ще се употребява единствено за зелен водоорд, заради което е нужно да има ясно от кое място ще се обезпечи въпросното гориво. Към момента не се плануват съоръжения и ВЕИ мощности, които да го създават.
Куп въпроси има и по останалите планове, в това число този за поощряване на нови вложения в слънчеви централи с акумулатори за предпазване на ток.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




