Популизъм и егоизъм: така ЕС няма да оцелее
Всички в Европейски Съюз мислят първо за себе си. Така обаче общността не може да оцелее. Ако скоро европейците не вземат насериозно правилото на взаимност, скоро ще настъпи краят на Европейски Съюз. Коментар на Макс Хофман за " Дойче веле ".
" Зимата наближава! " - тази имитация постоянно се повтаря в сериала " Игра на тронове ". Една дълга, мразовита зима, която унищожава благосъстоянието и всичко реализирано дотук. В Европейския съюз мразовитите ветрове също се усилват. И те идват от всички направления.
В миграционната рецесия до момента мощните повеи идваха най-вече от Изток. От Унгария, Полша, Чехия. Сега обаче се надигат бурни ветрове и от италианския Юг. Те носят със себе си опасността за края на Европейски Съюз в досегашния му тип, тъй като слагат под въпрос главния принцип на солидарността.
Популизъм=егоизъм
" Надявам се от цялото си сърце, че Франция и Италия ще работят ръка за ръка за нови европейски решения на миграционната рецесия и на еврокризата ", съобщи френският президент Еманюел Макрон в петък в Париж, а неговият посетител - италианският министър председател Конте - единствено кимна в символ на единодушие. Те обаче имат напълно разнообразни позиции. Макрон залага на солидарността - даже когато не претворява всичките си думи в каузи. Конте пък е министър председател на едно популистко държавно управление, а популизмът значи най-много едно: нарцисизъм.
Политици като Льо Пен, Фараж, Орбан или Гауланд непрекъснато внушават на гласоподавателите си, че са в неравностойно състояние: било то по отношение на по-богатите, по отношение на други страни и най-много - по отношение на мигрантите. Зад всичките тези изпълнени с ненавист дискурси постоянно се крие това " аз, аз, аз ", което познаваме от четиригодишните деца в детската градина. Когато обаче всичко се върти към това " аз ", " ние " остава на назад във времето. И това значи едно: краят на Европейски Съюз.
Преди две години към този момент преживяхме един неуспех: резултатите от референдума за Брекзит. Във Англия в това време даже красноречиви политици като Фараж мъчно могат да обяснят на хората в Обединеното кралство за какво след излизането им от Европейски Съюз ще живеят по-добре, в сравнение с като част от общността. Въпреки това доста гласоподаватели намусено се прикриват зад това " аз " и настояват, че Брекзит бил вярното решение.
Когато толкоз доста ирационалност измежду народа се сблъска с толкоз малко подготвеност измежду (популистките) политици, краят на Европейски Съюз е програмиран. В Италия народът гласоподава все по-голямо доверие на дяснопопулистката " Северна лига ". А какво е сторил нейният ръководител Матео Салвини за това? Той фантазираше, подстрекаваше и крещеше. Ако това са новите атрибути на сполучливите политици, тогава би трябвало да си кажем: " Сбогом, Европа! "
Понастоящем пред апокалиптиците се откриват безгранични благоприятни условия. В миграционната рецесия няма никаква вяра страните - членки на Европейски Съюз, да се обединят към едно ефикасно и хуманно решение за обща система за даване на леговище и преразпределение на бежанците. В момента Африка бележи демографски взрив, на който локалната стопанска система не може да издържи. А това значи, че там порастват милиони нови стопански мигранти и огромна част от тях желае да пристигна в Европа.
Понятието " взаимност " се износи
В еврозоната пазарите са в очакване на момента, в който Италия ще провокира идната злополука. Държавните задължения там са несъразмерни, а новото държавно управление дава обещание в най-хубав популистки жанр да залее хората с пари, с които въобще не разполага. Това към този момент е нарцисизъм в национална форма. То няма нищо общо с един виновен и сполучлив Европейски Съюз. Защото солидарността значи и това: да взимаш национални решения, съобразявайки се с сътрудниците си в Европа.
Само че измежду хората понятието " взаимност " към този момент се изтърка. За огромна част от европейците то към този момент не е толкоз значимо - нито за миграционната рецесия, нито за рецесията в еврозоната. Дори някогашната " кралица на Европа " Ангела Меркел към този момент сама би трябвало да се бори за взаимност в личните си редици. А това е единственото нещо, което може да избави Европейски Съюз в досегашната му форма. Дори и северняците в " Игра на тронове " схванаха, че без взаимност е мъчно. Сега те търсят помощ от богатия там Юг. Не е ясно обаче дали начинанието им ще приключи с триумф, тъй като сериалът още не е приключил.
А в Европейски Съюз евентуално стартира последната борба. Но откакто даже няколко размахващи брадви диваци във вълчи кожи са способни да проявят най-малко малко взаимност и емпатия, то тогава и европейските политици на 21-ви век би трябвало да могат да го сторят. Европейци! Заобичайте се още веднъж най-малко малко! Защото в противоположен случай ще стане доста студено...
" Зимата наближава! " - тази имитация постоянно се повтаря в сериала " Игра на тронове ". Една дълга, мразовита зима, която унищожава благосъстоянието и всичко реализирано дотук. В Европейския съюз мразовитите ветрове също се усилват. И те идват от всички направления.
В миграционната рецесия до момента мощните повеи идваха най-вече от Изток. От Унгария, Полша, Чехия. Сега обаче се надигат бурни ветрове и от италианския Юг. Те носят със себе си опасността за края на Европейски Съюз в досегашния му тип, тъй като слагат под въпрос главния принцип на солидарността.
Популизъм=егоизъм
" Надявам се от цялото си сърце, че Франция и Италия ще работят ръка за ръка за нови европейски решения на миграционната рецесия и на еврокризата ", съобщи френският президент Еманюел Макрон в петък в Париж, а неговият посетител - италианският министър председател Конте - единствено кимна в символ на единодушие. Те обаче имат напълно разнообразни позиции. Макрон залага на солидарността - даже когато не претворява всичките си думи в каузи. Конте пък е министър председател на едно популистко държавно управление, а популизмът значи най-много едно: нарцисизъм.
Политици като Льо Пен, Фараж, Орбан или Гауланд непрекъснато внушават на гласоподавателите си, че са в неравностойно състояние: било то по отношение на по-богатите, по отношение на други страни и най-много - по отношение на мигрантите. Зад всичките тези изпълнени с ненавист дискурси постоянно се крие това " аз, аз, аз ", което познаваме от четиригодишните деца в детската градина. Когато обаче всичко се върти към това " аз ", " ние " остава на назад във времето. И това значи едно: краят на Европейски Съюз.
Преди две години към този момент преживяхме един неуспех: резултатите от референдума за Брекзит. Във Англия в това време даже красноречиви политици като Фараж мъчно могат да обяснят на хората в Обединеното кралство за какво след излизането им от Европейски Съюз ще живеят по-добре, в сравнение с като част от общността. Въпреки това доста гласоподаватели намусено се прикриват зад това " аз " и настояват, че Брекзит бил вярното решение.
Когато толкоз доста ирационалност измежду народа се сблъска с толкоз малко подготвеност измежду (популистките) политици, краят на Европейски Съюз е програмиран. В Италия народът гласоподава все по-голямо доверие на дяснопопулистката " Северна лига ". А какво е сторил нейният ръководител Матео Салвини за това? Той фантазираше, подстрекаваше и крещеше. Ако това са новите атрибути на сполучливите политици, тогава би трябвало да си кажем: " Сбогом, Европа! "
Понастоящем пред апокалиптиците се откриват безгранични благоприятни условия. В миграционната рецесия няма никаква вяра страните - членки на Европейски Съюз, да се обединят към едно ефикасно и хуманно решение за обща система за даване на леговище и преразпределение на бежанците. В момента Африка бележи демографски взрив, на който локалната стопанска система не може да издържи. А това значи, че там порастват милиони нови стопански мигранти и огромна част от тях желае да пристигна в Европа.
Понятието " взаимност " се износи
В еврозоната пазарите са в очакване на момента, в който Италия ще провокира идната злополука. Държавните задължения там са несъразмерни, а новото държавно управление дава обещание в най-хубав популистки жанр да залее хората с пари, с които въобще не разполага. Това към този момент е нарцисизъм в национална форма. То няма нищо общо с един виновен и сполучлив Европейски Съюз. Защото солидарността значи и това: да взимаш национални решения, съобразявайки се с сътрудниците си в Европа.
Само че измежду хората понятието " взаимност " към този момент се изтърка. За огромна част от европейците то към този момент не е толкоз значимо - нито за миграционната рецесия, нито за рецесията в еврозоната. Дори някогашната " кралица на Европа " Ангела Меркел към този момент сама би трябвало да се бори за взаимност в личните си редици. А това е единственото нещо, което може да избави Европейски Съюз в досегашната му форма. Дори и северняците в " Игра на тронове " схванаха, че без взаимност е мъчно. Сега те търсят помощ от богатия там Юг. Не е ясно обаче дали начинанието им ще приключи с триумф, тъй като сериалът още не е приключил.
А в Европейски Съюз евентуално стартира последната борба. Но откакто даже няколко размахващи брадви диваци във вълчи кожи са способни да проявят най-малко малко взаимност и емпатия, то тогава и европейските политици на 21-ви век би трябвало да могат да го сторят. Европейци! Заобичайте се още веднъж най-малко малко! Защото в противоположен случай ще стане доста студено...
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ