Колко приятно е малък да бие голям. Другото значение на златото
Всички топли думи за невероятните български спортистки са заслужени и най-вероятно не могат да опишат същинското ни удивление от тях. Те направиха героизъм. Защото реализираха успехите макар гадната среда в България, макар недобрите условия за подготовка на доста от тях, макар свадите в някои федерации и пробойните в спортната политика. Всичко за футбола – останалите да се оправят. Кошмарен модел, натрапен от Борисов, проповядван от Кралев и блики до властта олигарси.
Ще поговорим обаче за нещо друго.
Когато гимнастичките ни извоюваха златните медали Ирина Винер, ръководител на Руската федерация скочи като ужилена: „ Това е насмешка! “ Преди да се нахвърлят на нашите грации съветски значими фактори нападнаха и израелката, която победи техните състезателки в самостоятелната конкуренция.
Големите са привикнали постоянно да бият, без значение дали става дума за спорт, за ракети и танкове, за въздействие или газопроводи. Как по този начин някакви си българки и еврейче, ще им „ лишават “ златото?! Нечувана смелост!
Колко сладко е да слушаш гневните думи на представителите на империята! Музика за ушите, наслаждение за сетивата.
В бокса нашето момиче от Плевенското село Върбица натупа с 5:0 гласа турската любимка и считана за сигурна шампионка. Сигурна, сигурна, само че си потегли разплакана, а един от турските треньори споделил из коридорите на залата, че имало сделка Турция да бъде ощетена. Същите думи, с които руснаците се пробваха да оправдаят загубата от нашите. Едните си викат: Ние сме ги държали 500 години… “, а другите: „ Ние сме ги освободили, а те… “.
Много е занимателно. И украинците мъчно плеглътнаха успеха на момичето-чудо от Долна Митрополия над тяхната състезателка, считана за безспорен любимец в своята категория в каратето. Е да, само че бе победена.
Всички тези девойки потвърдиха, че няма дребни и огромни, а можещи, знаещи и с желязна воля персони.
Помните ли историята за Давид и Голиат? Преди следващата борба сред израилтяни и филистимци била с голям залог за съществуването на двата народа. В редиците на филистимците бил колос на име Голиат, потомък на свръхчовеци от по-древни времена, считан за несломим. Израилските войски, предвождани от цар Саул, се уплашили да влязат в директен конфликт с съперника, с цел да не изгубят. Нещо повече, на предлагането изходът от борбата да се реши посредством директен дуел сред Голиат и определен от израилтяните човек, от последните никой не се престрашил. И в този сериозен миг се явил Давид, който бил неукрепнал младеж. Той приел да се бие с колоса и го победил, като му нанесъл гибелен удар с прашка. Именно с този героизъм Давид става прочут и любим на народа.
Нашите политици настойчиво отхвърлят да проумеят, че да си дребна страна не значи само да си прислужник, подвластен и да угодничиш. Тайната да бъдеш победител в обстановки, в които огромните и мощните се считат за любимци, е да изучаваш тяхното държание, преимущества и недостатъци. Особено слабостите. Трябва да се стараеш двойно повече от другите, да имаш хъс за трима и да не те е боязън. Ако пък те е боязън – да преодолееш това възприятие.
На Борисов целувките и дебелашките смешки в Брюксел, Вашингтон, Москва и Анкара помогнаха да се трансформира в клоун, само че не и да измъкне страната ни от дъното на всички ранглисти, свързани с приходи и качество на живот. Въртейки опашка пред огромните, той съумя само да завоюва мълчанието им за вихрещата се у нас корупция. Когато въпреки всичко янките го пляснаха през ръцете посредством глобите по закона „ Магнитски “ той взе да се оправдава, че всички били против него, тъй като доста бил направил.
На Москва не й харесва, че е след нас, само че ще ни почита и ще е респектирана в идващите надпревари. Ще се преценяват с нас и други огромни сили. Засега в спорта. Дали можем да реализираме сходно нещо и в други области? Естествено. Но преди този момент би трябвало да разчистим терена тук. Да размахаме метлата за борисовци, гешевци, деляновци, догановци и цацаровци, след което да се захванем крепко за възстановяване на формата. И резултатите ще се случат.
Това ни демонстрираха българките на Олимпиадата. Ще е срамно и позорно в случай че не се поучим от образеца им, въпреки, е няма да е за първи път...
И тъй като в последно време доста се приказва за морал, дано сме наясно: Това, което направиха нашите в Токио е върховен пилотаж в региона на морала. Това, което следим към съставянето на превителство - е противоположното.
Д-р Димитър Попкутуев
Ще поговорим обаче за нещо друго.
Когато гимнастичките ни извоюваха златните медали Ирина Винер, ръководител на Руската федерация скочи като ужилена: „ Това е насмешка! “ Преди да се нахвърлят на нашите грации съветски значими фактори нападнаха и израелката, която победи техните състезателки в самостоятелната конкуренция.
Големите са привикнали постоянно да бият, без значение дали става дума за спорт, за ракети и танкове, за въздействие или газопроводи. Как по този начин някакви си българки и еврейче, ще им „ лишават “ златото?! Нечувана смелост!
Колко сладко е да слушаш гневните думи на представителите на империята! Музика за ушите, наслаждение за сетивата.
В бокса нашето момиче от Плевенското село Върбица натупа с 5:0 гласа турската любимка и считана за сигурна шампионка. Сигурна, сигурна, само че си потегли разплакана, а един от турските треньори споделил из коридорите на залата, че имало сделка Турция да бъде ощетена. Същите думи, с които руснаците се пробваха да оправдаят загубата от нашите. Едните си викат: Ние сме ги държали 500 години… “, а другите: „ Ние сме ги освободили, а те… “.
Много е занимателно. И украинците мъчно плеглътнаха успеха на момичето-чудо от Долна Митрополия над тяхната състезателка, считана за безспорен любимец в своята категория в каратето. Е да, само че бе победена.
Всички тези девойки потвърдиха, че няма дребни и огромни, а можещи, знаещи и с желязна воля персони.
Помните ли историята за Давид и Голиат? Преди следващата борба сред израилтяни и филистимци била с голям залог за съществуването на двата народа. В редиците на филистимците бил колос на име Голиат, потомък на свръхчовеци от по-древни времена, считан за несломим. Израилските войски, предвождани от цар Саул, се уплашили да влязат в директен конфликт с съперника, с цел да не изгубят. Нещо повече, на предлагането изходът от борбата да се реши посредством директен дуел сред Голиат и определен от израилтяните човек, от последните никой не се престрашил. И в този сериозен миг се явил Давид, който бил неукрепнал младеж. Той приел да се бие с колоса и го победил, като му нанесъл гибелен удар с прашка. Именно с този героизъм Давид става прочут и любим на народа.
Нашите политици настойчиво отхвърлят да проумеят, че да си дребна страна не значи само да си прислужник, подвластен и да угодничиш. Тайната да бъдеш победител в обстановки, в които огромните и мощните се считат за любимци, е да изучаваш тяхното държание, преимущества и недостатъци. Особено слабостите. Трябва да се стараеш двойно повече от другите, да имаш хъс за трима и да не те е боязън. Ако пък те е боязън – да преодолееш това възприятие.
На Борисов целувките и дебелашките смешки в Брюксел, Вашингтон, Москва и Анкара помогнаха да се трансформира в клоун, само че не и да измъкне страната ни от дъното на всички ранглисти, свързани с приходи и качество на живот. Въртейки опашка пред огромните, той съумя само да завоюва мълчанието им за вихрещата се у нас корупция. Когато въпреки всичко янките го пляснаха през ръцете посредством глобите по закона „ Магнитски “ той взе да се оправдава, че всички били против него, тъй като доста бил направил.
На Москва не й харесва, че е след нас, само че ще ни почита и ще е респектирана в идващите надпревари. Ще се преценяват с нас и други огромни сили. Засега в спорта. Дали можем да реализираме сходно нещо и в други области? Естествено. Но преди този момент би трябвало да разчистим терена тук. Да размахаме метлата за борисовци, гешевци, деляновци, догановци и цацаровци, след което да се захванем крепко за възстановяване на формата. И резултатите ще се случат.
Това ни демонстрираха българките на Олимпиадата. Ще е срамно и позорно в случай че не се поучим от образеца им, въпреки, е няма да е за първи път...
И тъй като в последно време доста се приказва за морал, дано сме наясно: Това, което направиха нашите в Токио е върховен пилотаж в региона на морала. Това, което следим към съставянето на превителство - е противоположното.
Д-р Димитър Попкутуев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ