„Черна чанта“ от Дейвид Макклоски
Всички тези години на работа с черни чанти за Централно разузнавателно управление на САЩ и последното място, което в миналото съм посещавал, също беше най-хубавото, даже и да не потвърдих слуховете за Вермеер. Тази работа беше вила отвън Рим и в действителност беше по-скоро замък. Докладът на анализатора намекваше за Вермеер, само че човек като този можеше да има половин дузина сейфове, разпръснати из къщата, да не приказваме за трезори в няколко свободни пристанища по света, тъй че имаше доста други места, където да скрие изкуството си. Сейфът, който преследвахме, беше в кабинета му, тъй че, несъмнено, надникнах единствено няколко пъти в жилищните пространства. Това беше добре. Не бяхме там поради изкуството.
Простете за клишето, само че това, което видях, ме накара да си помисля за папите от остарялата школа, тези с приятелки. Таванът беше затрупан със златни листа; имаше две мраморни скулптури на коне, всяка висока може би 10 фута; имаше слаби фонтани с дребни херувимчета, които постоянно пикаеха; въздухът миришеше на портокали и лавандула и през солидни...
Прочетете целия текст »
