Аз познавах Хитлер: съвременници разказват
Всички те са познавали Хитлер персонално. Проговорили са за връзките си с него чак към края на живота си. Ето какво е научил немският журналист Карл Хьофкес от диалозите си с десетки съвременници на Хитлер.
45 съвременници описват за Хитлер: готвачки, камериери, гаулайтери, генерали, щурмбанфюрери, водачи, актриси, домакини. Мнозина от тях едвам през 1990-те години за пръв път събират кураж да приказват - пред немския журналист Карл Хьофкес, който е индивидът, притежаващ най-големия кино списък от времето на националсоциализма. Наскоро берлинското издателство Berlin Story Verlag разгласява ново издание на диалозите на Хьофкес под заглавие „ Аз познавах Хитлер “.
В критика за книгата в списание „ Цицеро “ четем: „ Хитлер е считан за същинското въплъщение на злото в историята. А това влиза в несъгласие с възхитата, която изпитват към него негови съратници и съвременници. И таман с това историческата просвета се мъчи към този момент от дълго време. Като имаме поради разрушителното му дело, по какъв начин е допустимо да се изясни феноменът Хитлер и неговата прелест за толкоз доста съвременници? “.
" Този некултурен кръчмарски демагог, този вманиачен расист, този нарцистичен мегаломан "
Карл Хьофкес е разговарял с оживели нацисти, с печалбари, кариеристи и наивници. И с прекомерно малко хора, които са прозрели истината. Да, в книгата има и такива, само че в нито едно изявление не се чува: „ Ние извършихме закононарушения. Сбъркахме. Бях се подлъгал и застанах на неверната страна “, разяснява в предговора си издателят на книгата Виланд Гибел. Всеки спомен, документиран в тази книга, удостоверява тезата на историка Иън Кършоу, написа Гибел и цитира световноизвестния английски академик, създател на двутомна биография на Хитлер, която е всепризнато общоприетоо произведение:
„ Името на Хитлер с съображение и за всички времена ще остане синоним за основния подпалвач на тоталната съсипия на модерната цивилизация. Екстремната форма на персонална власт, която придобива и упражнява този некултурен кръчмарски демагог, този вманиачен расист, този нарцистичен мегаломан, самообявил се за избавител на нацията в една другояче съвременна, стопански напреднала и култивирана страна, известна със своите мислители и поети, беше решаваща за ужасяващите събития през тези съдбовни 12 години “ (преводът е на редакцията - бел.ред.).
В сборника с изявленията със съвременници на Хитлер могат да се прочетат и много познати неща - да вземем за пример за кулинарните му привички или за склонността му да удължава деня си до късно през нощта. Съставителят предизвестява още, че част от описанията звучат напряко конфузно: „ Например разказът на Маргарете Мителщрасер за това по какъв начин е търкала (във ваната - бел.ред.) гърба на Ева Браун. Или пък спомените на Гретел Рьолофс за шницелите от целина на Хитлер. Или историята на Вили Шнайдер, който стоварил тежко кресло върху стъпалото на Хитлер. А Егон Хафщенгл споделя, че като дете доста обичал дружно с Хитлер да си играе с електрическото влакче, тъй като „ чичо Адолф “ можел да издава фантастични звучи. А майката на Егон споделя по какъв начин един ден Хитлер се покачил на стол, наметнал си покривката от масата като роба и разиграл сцената по какъв начин в детството си репетирал за римски сенатор.
Една от най-интересните събеседнички на Хьофкес се споделя Елизабет Грюнбауер, по татко Поп. По време на изявлението през 1994 година тя към този момент е побеляла 88-годишна бабичка, само че добре помни годините 1913-1914, когато младият Адолф Хитлер живеел чартърен в бащиния ѝ дом в Мюнхен. В критика за книгата в списание „ Фокус “ четем: „ И напълно естествено дребната Елизабет, тогава на 8 години, постоянно общувала с него. Любовта на Хитлер към децата била общоизвестна и той постоянно разрешавал на Елизабет и нейните приятелки да го закачат. (…) Тя споделя на Хьофкес най-много какво си е говорел Хитлер с родителите ѝ. Те имали положително отношение към австриеца, който бил избягал в Германия, с цел да се укрие от австрийската военна работа. (…) В същото време младият мъж бил толкоз сладкодумен, че от време на време опъвал нервите на татко ѝ, който бил притежател на малко магазинче. Хитлер постоянно се отбивал в магазинчето и обстойно и нашироко споделял своите възгледи. Една от тематиките, по които Хитлер изключително обичал да приказва, била за евреите. “
Познавачите на Хитлеровата биография единомислещо считат, че Елизабет Грюнбауер в действителност дава най-ранните сведения за антисемитизма на Хитлер, който още преди Първата международна война приказва за пропитото от „ еврейщина “ австрийско общество и евреите като „ експлоататори “. Именно по тази причина Хитлер бил напуснал Австрия. „ Той споделяше, че евреите държат в ръцете си и борсата, и цяла Австрия. (…) Казваше, че експлоатират хората в Австрия. И че и в Германия не е по-различно. “
Това дава мотив на немския историк Томас Вебер да проучва таман ранния антисемитизъм на Хитлер и неговия генезис. Вебер счита, че Хитлер става антисемит още във Виена, като в дъното е неговата антикапиталистическа настройка. Редом с евреите Хитлер най-вече ненавижда болшевиките, а след края на Първата международна война тези две омрази се трансформират в рискова примес, която упражнява все по-силно въздействие върху възходящия брой негови последователи, изяснява Вебер.
Списание „ Цицеро “ цитира по същата тематика различен откривател на Хитлер - Клаус Хант, създател на книгата „ Хитлер: малко известните обстоятелства “. В рецензията апропо четем: „ Прави усещане какъв брой малко са се занимавали до момента откривателите с „ непознатия Хитлер “ от първите му три десетилетия. (…) У него още овреме се появяват черти, които по-късно в своята цялост и в привидно безграничния егоцентризъм на немския деспот ще слагат изключително присъщ отпечатък върху късните му години. Егоцентризъм, който бързо се трансформира в възприятие за предимство и още веднъж и още веднъж избива в истински прояви на яд и ненавист. “
Рецензентите на книгата с изявленията със съвременници на Хитлер означават неведнъж заслепението на тези хора. Както написа издателят Виланд Гибел: „ Преклонението пред „ фюрера “, този постоянно благ към обкръжението си човек, остава живо в продължение на повече от 50 години у мнозина, които проговарят в тази книга “.
" Хитлер сигурно имаше най-хубавите проекти, той имаше доста мощна рицарска настройка "
Грете Рьолофс да вземем за пример споделя: „ Той сигурно имаше положителната воля и най-хубавите проекти, това го имам вяра. И всички го имаха вяра “. А Тила Мария декор Бело твърди: „ Хитлер имаше доста мощна рицарска настройка, вътрешна рицарска настройка “. И още цитати:
Вилхелм Шнайдер: " Нямах безусловно никаква визия за протичащото се в концентрационните лагери ".
Фриц Даргес, оберщурмбанфюрер и адютант на Хитлер: " Уверявам ви, че за пръв път чух името Аушвиц на 8 май 1945 година. Преди това не знаех нищо за това гигантско закононарушение в концентрационните лагери ".
Тобиас Порчи, есесовец: " Винаги съм бил хуманист. И бяха доста изумен, когато след войната научих за концентрационните лагери ".
„ Не знаехме нищо за Аушвиц и изтребването на евреите “ - с тези добре известни клишета доста германци десетилетия наред се пробват да избягат от историческата виновност. Но в предговора на издателя Виланд Гибел се съдържат и исторически цитати, от които на човек му настръхва кожата. Например думите на Рудолф декор Рибентроп, офицер от танкова дивизия на SS и притежател на „ Железен кръст “, който след войната сполучливо влиза в бизнеса: „ От към 30 метра отстреляхме няколко руснаци. Като зайци ги отстреляхме, до момента в който бягаха надолу по ската. По едно време ни подмина един Т-34, върху който се бяха накачили пехотинци. Виждам още очите, лицата им, по какъв начин гледат с смут право в нашето дуло. Нямаше какво толкоз да се церемоним, тези клетници бяха отписани. Някои от тях скочиха на земята, а ние ги прегазихме. Беше такова пъклено тържество, каквото не можете да си визиите. “
" Ich traf Hitler ": Die Interviews von Karl Höffkes mit Zeitzeugen, Berlin Story Verlag
45 съвременници описват за Хитлер: готвачки, камериери, гаулайтери, генерали, щурмбанфюрери, водачи, актриси, домакини. Мнозина от тях едвам през 1990-те години за пръв път събират кураж да приказват - пред немския журналист Карл Хьофкес, който е индивидът, притежаващ най-големия кино списък от времето на националсоциализма. Наскоро берлинското издателство Berlin Story Verlag разгласява ново издание на диалозите на Хьофкес под заглавие „ Аз познавах Хитлер “.
В критика за книгата в списание „ Цицеро “ четем: „ Хитлер е считан за същинското въплъщение на злото в историята. А това влиза в несъгласие с възхитата, която изпитват към него негови съратници и съвременници. И таман с това историческата просвета се мъчи към този момент от дълго време. Като имаме поради разрушителното му дело, по какъв начин е допустимо да се изясни феноменът Хитлер и неговата прелест за толкоз доста съвременници? “.
" Този некултурен кръчмарски демагог, този вманиачен расист, този нарцистичен мегаломан "
Карл Хьофкес е разговарял с оживели нацисти, с печалбари, кариеристи и наивници. И с прекомерно малко хора, които са прозрели истината. Да, в книгата има и такива, само че в нито едно изявление не се чува: „ Ние извършихме закононарушения. Сбъркахме. Бях се подлъгал и застанах на неверната страна “, разяснява в предговора си издателят на книгата Виланд Гибел. Всеки спомен, документиран в тази книга, удостоверява тезата на историка Иън Кършоу, написа Гибел и цитира световноизвестния английски академик, създател на двутомна биография на Хитлер, която е всепризнато общоприетоо произведение:
„ Името на Хитлер с съображение и за всички времена ще остане синоним за основния подпалвач на тоталната съсипия на модерната цивилизация. Екстремната форма на персонална власт, която придобива и упражнява този некултурен кръчмарски демагог, този вманиачен расист, този нарцистичен мегаломан, самообявил се за избавител на нацията в една другояче съвременна, стопански напреднала и култивирана страна, известна със своите мислители и поети, беше решаваща за ужасяващите събития през тези съдбовни 12 години “ (преводът е на редакцията - бел.ред.).
В сборника с изявленията със съвременници на Хитлер могат да се прочетат и много познати неща - да вземем за пример за кулинарните му привички или за склонността му да удължава деня си до късно през нощта. Съставителят предизвестява още, че част от описанията звучат напряко конфузно: „ Например разказът на Маргарете Мителщрасер за това по какъв начин е търкала (във ваната - бел.ред.) гърба на Ева Браун. Или пък спомените на Гретел Рьолофс за шницелите от целина на Хитлер. Или историята на Вили Шнайдер, който стоварил тежко кресло върху стъпалото на Хитлер. А Егон Хафщенгл споделя, че като дете доста обичал дружно с Хитлер да си играе с електрическото влакче, тъй като „ чичо Адолф “ можел да издава фантастични звучи. А майката на Егон споделя по какъв начин един ден Хитлер се покачил на стол, наметнал си покривката от масата като роба и разиграл сцената по какъв начин в детството си репетирал за римски сенатор.
Една от най-интересните събеседнички на Хьофкес се споделя Елизабет Грюнбауер, по татко Поп. По време на изявлението през 1994 година тя към този момент е побеляла 88-годишна бабичка, само че добре помни годините 1913-1914, когато младият Адолф Хитлер живеел чартърен в бащиния ѝ дом в Мюнхен. В критика за книгата в списание „ Фокус “ четем: „ И напълно естествено дребната Елизабет, тогава на 8 години, постоянно общувала с него. Любовта на Хитлер към децата била общоизвестна и той постоянно разрешавал на Елизабет и нейните приятелки да го закачат. (…) Тя споделя на Хьофкес най-много какво си е говорел Хитлер с родителите ѝ. Те имали положително отношение към австриеца, който бил избягал в Германия, с цел да се укрие от австрийската военна работа. (…) В същото време младият мъж бил толкоз сладкодумен, че от време на време опъвал нервите на татко ѝ, който бил притежател на малко магазинче. Хитлер постоянно се отбивал в магазинчето и обстойно и нашироко споделял своите възгледи. Една от тематиките, по които Хитлер изключително обичал да приказва, била за евреите. “
Познавачите на Хитлеровата биография единомислещо считат, че Елизабет Грюнбауер в действителност дава най-ранните сведения за антисемитизма на Хитлер, който още преди Първата международна война приказва за пропитото от „ еврейщина “ австрийско общество и евреите като „ експлоататори “. Именно по тази причина Хитлер бил напуснал Австрия. „ Той споделяше, че евреите държат в ръцете си и борсата, и цяла Австрия. (…) Казваше, че експлоатират хората в Австрия. И че и в Германия не е по-различно. “
Това дава мотив на немския историк Томас Вебер да проучва таман ранния антисемитизъм на Хитлер и неговия генезис. Вебер счита, че Хитлер става антисемит още във Виена, като в дъното е неговата антикапиталистическа настройка. Редом с евреите Хитлер най-вече ненавижда болшевиките, а след края на Първата международна война тези две омрази се трансформират в рискова примес, която упражнява все по-силно въздействие върху възходящия брой негови последователи, изяснява Вебер.
Списание „ Цицеро “ цитира по същата тематика различен откривател на Хитлер - Клаус Хант, създател на книгата „ Хитлер: малко известните обстоятелства “. В рецензията апропо четем: „ Прави усещане какъв брой малко са се занимавали до момента откривателите с „ непознатия Хитлер “ от първите му три десетилетия. (…) У него още овреме се появяват черти, които по-късно в своята цялост и в привидно безграничния егоцентризъм на немския деспот ще слагат изключително присъщ отпечатък върху късните му години. Егоцентризъм, който бързо се трансформира в възприятие за предимство и още веднъж и още веднъж избива в истински прояви на яд и ненавист. “
Рецензентите на книгата с изявленията със съвременници на Хитлер означават неведнъж заслепението на тези хора. Както написа издателят Виланд Гибел: „ Преклонението пред „ фюрера “, този постоянно благ към обкръжението си човек, остава живо в продължение на повече от 50 години у мнозина, които проговарят в тази книга “.
" Хитлер сигурно имаше най-хубавите проекти, той имаше доста мощна рицарска настройка "
Грете Рьолофс да вземем за пример споделя: „ Той сигурно имаше положителната воля и най-хубавите проекти, това го имам вяра. И всички го имаха вяра “. А Тила Мария декор Бело твърди: „ Хитлер имаше доста мощна рицарска настройка, вътрешна рицарска настройка “. И още цитати:
Вилхелм Шнайдер: " Нямах безусловно никаква визия за протичащото се в концентрационните лагери ".
Фриц Даргес, оберщурмбанфюрер и адютант на Хитлер: " Уверявам ви, че за пръв път чух името Аушвиц на 8 май 1945 година. Преди това не знаех нищо за това гигантско закононарушение в концентрационните лагери ".
Тобиас Порчи, есесовец: " Винаги съм бил хуманист. И бяха доста изумен, когато след войната научих за концентрационните лагери ".
„ Не знаехме нищо за Аушвиц и изтребването на евреите “ - с тези добре известни клишета доста германци десетилетия наред се пробват да избягат от историческата виновност. Но в предговора на издателя Виланд Гибел се съдържат и исторически цитати, от които на човек му настръхва кожата. Например думите на Рудолф декор Рибентроп, офицер от танкова дивизия на SS и притежател на „ Железен кръст “, който след войната сполучливо влиза в бизнеса: „ От към 30 метра отстреляхме няколко руснаци. Като зайци ги отстреляхме, до момента в който бягаха надолу по ската. По едно време ни подмина един Т-34, върху който се бяха накачили пехотинци. Виждам още очите, лицата им, по какъв начин гледат с смут право в нашето дуло. Нямаше какво толкоз да се церемоним, тези клетници бяха отписани. Някои от тях скочиха на земята, а ние ги прегазихме. Беше такова пъклено тържество, каквото не можете да си визиите. “
" Ich traf Hitler ": Die Interviews von Karl Höffkes mit Zeitzeugen, Berlin Story Verlag
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ