Отворете Си Очите! Българският Език Изобличава Лъжата За Произхода На Българите
Всички международно приети специалисти знаят, че има един-единствен фактор, който непоколебимо и безусловно правдиво може да даде информация за историческата орис на един народ - езикът. Историческите източници, фолклорът, надписите, археологическите артефакти - всичко това може да бъде фалшифицирано, манипулирано или повлияно.
Езикът обаче е толкоз мощна и непоклатима структура, на която единствено доста огромни интервали от време, хилядолетия, могат да въздействат, и то, в случай, че за това постоянно остават следи.
Ето за какво актуалните езици и тяхното развиване са единствената сигурна карта за ориста и на народите.
Има обаче една измама.
И езикът не е солидна структура. И той има своите разнообразни сегменти. Така за езиковедите е ясно, челексиката на един език е нещо относително елементарно изменчиво, нещо, което се подава на въздействие.Граматиката, въпреки това, е този главен здрав конструкт, който не се променя. Или най-малко се променя извънредно мъчно. Ето за какво точно той е нещото, по което може правдиво да се съди за развиването на един народ.
Това, че българският има общи думи със сръбския, съветския и останалите езици от славянската група, не го прави славянски. Българският език е безусловно нехарактерен, именуван даже другоземен " славянски " език във връзка с своята граматика. Той е единственият изчерпателен славянски език - няма падежи, а употребява предлози за връзка сред думите.
Разликите са доста. Като се стартира, да речем, от образуването за бъдеще време, което е съизмеримо с това в албанския и румънския, само че не и с тези в останалите славянски езици, та чак до особеното членуване и комплицираната глаголна система - всички тези доста отлики вършат структурата на българския релативно мъчно разбираема за останалите славяни и ни карат да стигнем до най-логичния въпрос: " Защо ".
Теорията за автохтонния генезис на българите се удостоверява на 100% от историческото развиване на езика ни. Това е доктрина обаче, за която мнозина не са чували, тъй като просто в учебниците написа друго. Мнозина одобряват формалната теза, че ние сме тюрки и не си задават повече въпроси.
А въпросите са доста.
Езиците се движат от синтетичност към аналитичност. Всички езици на Балканите са синтетични. Единствено българският е еволюирал. И то от дълго време. Когато конниците на Аспарух пресичат Дунава, техният език към този момент е изчерпателен.
Аналитичност се реализира единствено по един метод - посредством въздействие. Когато синтетичен език съжителства паралелно до изчерпателен, вторият му въздейства и стартира да го трансформира.
Българският обаче не е срещал изчерпателен език на никое място измежду народите, с които е бил комшия. Нито на Балканите, нито по време на пътешествието на българите от Стара Велика България.
Това, което настойчиво се пази да не бъде направено като извод е, че българите не са пришълци, а са остаряло радикално население на Балканите. Че са траки. Защото тракийският е единственият изчерпателен език, чийто произходящ потомък може да бъде българският. Хилядолетия преди Христа тракийският към този момент е бил изчерпателен, изгубил съвсем напълно своите падежи. И българите, които потеглят на Север, и надлежно се връщат с Аспарух, от самото начало приказват същия изчерпателен език. Времевите съставни елементи също съответстват, тъй като да премине един език от синтетичен към изчерпателен са нужни хилядолетия. За информация, съгласно езиковедите, с цел да изчезне един падеж са нужни към 2000 години. Сходството в руническите знаци на аспаруховите българи и на тези в тракийския език също е несъмнено.
След това обаче българският език е бил подложен на принуждение.
След покръстването той изкуствено се " славянизира ". И се получава една остра разлика сред говоримия български и публично наложения писмен " славянски ". Вкарват се думи, вкарват се падежи. Но един език не търпи принуждение. Говорната форма отхвърля изкуствено наложената писмена и по тази причина се получава резонанс, който в формалната доктрина е пояснен като " славянство на езика, при което просто изпадат падежите ".
Лъжите за българския език са доста. Те обаче доста елементарно могат да бъдат изобличени, стига някой да се поинтересува.
Славянството при българите е операция - и от позиция на генетиката, и от позиция на езика.
Затова проявете интерес, почетете. Езикът ни е жив летопис на историята. Задайте си разумните въпроси и открийте отговорите за себе си. Защото е доста значимо да знаем кои сме.
Автор: Десислава Любомирова/actualno.com
Езикът обаче е толкоз мощна и непоклатима структура, на която единствено доста огромни интервали от време, хилядолетия, могат да въздействат, и то, в случай, че за това постоянно остават следи.
Ето за какво актуалните езици и тяхното развиване са единствената сигурна карта за ориста и на народите.
Има обаче една измама.
И езикът не е солидна структура. И той има своите разнообразни сегменти. Така за езиковедите е ясно, челексиката на един език е нещо относително елементарно изменчиво, нещо, което се подава на въздействие.Граматиката, въпреки това, е този главен здрав конструкт, който не се променя. Или най-малко се променя извънредно мъчно. Ето за какво точно той е нещото, по което може правдиво да се съди за развиването на един народ.
Това, че българският има общи думи със сръбския, съветския и останалите езици от славянската група, не го прави славянски. Българският език е безусловно нехарактерен, именуван даже другоземен " славянски " език във връзка с своята граматика. Той е единственият изчерпателен славянски език - няма падежи, а употребява предлози за връзка сред думите.
Разликите са доста. Като се стартира, да речем, от образуването за бъдеще време, което е съизмеримо с това в албанския и румънския, само че не и с тези в останалите славянски езици, та чак до особеното членуване и комплицираната глаголна система - всички тези доста отлики вършат структурата на българския релативно мъчно разбираема за останалите славяни и ни карат да стигнем до най-логичния въпрос: " Защо ".
Теорията за автохтонния генезис на българите се удостоверява на 100% от историческото развиване на езика ни. Това е доктрина обаче, за която мнозина не са чували, тъй като просто в учебниците написа друго. Мнозина одобряват формалната теза, че ние сме тюрки и не си задават повече въпроси.
А въпросите са доста.
Езиците се движат от синтетичност към аналитичност. Всички езици на Балканите са синтетични. Единствено българският е еволюирал. И то от дълго време. Когато конниците на Аспарух пресичат Дунава, техният език към този момент е изчерпателен.
Аналитичност се реализира единствено по един метод - посредством въздействие. Когато синтетичен език съжителства паралелно до изчерпателен, вторият му въздейства и стартира да го трансформира.
Българският обаче не е срещал изчерпателен език на никое място измежду народите, с които е бил комшия. Нито на Балканите, нито по време на пътешествието на българите от Стара Велика България.
Това, което настойчиво се пази да не бъде направено като извод е, че българите не са пришълци, а са остаряло радикално население на Балканите. Че са траки. Защото тракийският е единственият изчерпателен език, чийто произходящ потомък може да бъде българският. Хилядолетия преди Христа тракийският към този момент е бил изчерпателен, изгубил съвсем напълно своите падежи. И българите, които потеглят на Север, и надлежно се връщат с Аспарух, от самото начало приказват същия изчерпателен език. Времевите съставни елементи също съответстват, тъй като да премине един език от синтетичен към изчерпателен са нужни хилядолетия. За информация, съгласно езиковедите, с цел да изчезне един падеж са нужни към 2000 години. Сходството в руническите знаци на аспаруховите българи и на тези в тракийския език също е несъмнено.
След това обаче българският език е бил подложен на принуждение.
След покръстването той изкуствено се " славянизира ". И се получава една остра разлика сред говоримия български и публично наложения писмен " славянски ". Вкарват се думи, вкарват се падежи. Но един език не търпи принуждение. Говорната форма отхвърля изкуствено наложената писмена и по тази причина се получава резонанс, който в формалната доктрина е пояснен като " славянство на езика, при което просто изпадат падежите ".
Лъжите за българския език са доста. Те обаче доста елементарно могат да бъдат изобличени, стига някой да се поинтересува.
Славянството при българите е операция - и от позиция на генетиката, и от позиция на езика.
Затова проявете интерес, почетете. Езикът ни е жив летопис на историята. Задайте си разумните въпроси и открийте отговорите за себе си. Защото е доста значимо да знаем кои сме.
Автор: Десислава Любомирова/actualno.com
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ