Ключът за устойчиво развитие на земеделието е в технологиите
Всички фотоси
Модератор на сесията " Агритех за стабилно развиване на земеделието и храните " бе Мария Христова от Европейския институт за нововъведения и технологии. В полемиката участваха Марсел Йонеску, изпълнителен шеф, Agricloud, Нина Гранучи, съосновател и президент на Green Spot Technologies, Ралица Жекова , началник на Регионалната организация за предприемачество и нововъведения във Варна, EIT Food Hub, Чавдар Маринов, заместник-министър на земеделието (2019-2020), изпълнителен шеф на КАРБОНСЕЙФ ООД и Константин Харалампиев, специалист в региона на финансирането на планове в AgroVar.
Марсел Йонеску, изпълнителен шеф на румънската компания Agricloud, която показва данни в действително време на фермерите, в това число с дронове, взе първи думата при започване на разискването. По думите му земеделските производители се нуждаят от три неща - земя, слънце и вода.
" Това имаме поради, когато приказваме за климатичните промени ", означи Йонеску. По думите му би трябвало да се ползва просветителна стратегия за адаптиране към измененията.
Интегрирането на технологиите в селското стопанство би трябвало да се схваща добре, да вземем за пример при посевите, да разбираме по какъв начин през идващите 50 година ще се промени производството на храни. Сред основните въпроси е по какъв начин ще се оправим с провокациите на климатичните промени, а също и повишението на цените на земеделските артикули и на индустриалните разноски, сподели изпълнителният шеф на Agricloud.
Снимка: Иван Коловос
И ключът е в технологиите, в построяването на резистентност, безапелационен е Йонеску.
Той обаче показа, че има огромна опозиция на измененията. Технологиите са нови и е значимо да убедим фермерите, че ще имат по-високи добиви посредством потреблението на нови технологии - до 10%.
Проблемите с дефицита на работна ръка в бранша, също ни подтикват да се възползваме от новите технологии, а те са доста положителни в прогнозирането.
Трябва да сме самодейни към измененията и да се подготвим за изменящите се метеорологични условия, да се оправяме с вредителите. Това го вършим със датчици, означи Йонеску.
Имаме проблеми - и в Румъния и България и двете страни сме в дъното на европейските статистики. Кой е по-зле по отнощение на цифровото обучение, сподели Йонеску и предложи двете страни да работим по общи планове.
Важно е да си сърудничим и да се сдружаваме, заключи шефът на Agricloud.
Снимка: Иван Коловос
Пътят на технологиите до стабилно земеделие ще е дълъг и не доста лек. Това е преход, който би трябвало бъде подсилен, с цел да е и обективен, сподели Ралица Жекова , началник на Регионалната организация за предприемачество и иновации във Варна, EIT Food Hub.
Липсата на умения, на обучение е измежду най-споменаваните провокации. Но друго такова са опциите за финансиране. Всички се нуждаем от това - самодейностите да бъдат изведени до сполучлив край, означи Жекова. Тя изрази страдание, че до неотдавна тематиката за агрохраните не е влизала в полезрението на фондовете за рисков капитал. Това Жекова отдава на недоумение на част от бранша. По тази причина огромната част от самодейностите се финансираха по оперативните стратегии.
Снимка: Иван Коловос
Като хъб (EIT Food Hub) се опитваме да свържем представители на локалната и районна екосистема, като създадем контакти сред тях, с цел да споделят своята експертиза. С Аграрния университет се прави опит да се запълни и празнината, обвързвана с финансиране, като внимакието е ориентирано към започващи компании, добави шефката на Регионалната организация за предприемачество и нововъведения във Варна.
Жекова изясни, че Европейският институт за нововъведения и технологии събира над 50 организации в обастта на бизнеса, висшето обучение, проучвателен институти, като желанието е да построи конкурентен агрохранителен бранш. Изгражда стратегии за насърчаване на умения, за започващи компании, за финансиране на нововъведения, както и стратегия, с която се позволяват предизвикатества в бранша на европейско равнище.
Снимка: Иван Коловос
EIT Food Hub има и стратегия за подкрепяне на дамите в бранша ма агрохраните - стратегия " Ева ", заключи Ралица Жекова.
Чавдар Маринов , заместник-министър на земеделието от 2019-2020 година и изпълнителен шеф на КАРБОНСЕЙФ ООД, предложи незабавна смяна на напътствията по Мярка 4.1 ( " Инвестиции в аграрни стопанства " по Програмата за развиване на селските региони за интервала 2014 - 2020 г.).
" В Европа топлата вода е открита от дълго време и търговията с плодове, зеленчуци, мляко и месо се реализира единствено и само посредством групи и организации на производители. Те могат да предложат централизация на доставки, предвидим сътрудник са, те са с изравнени партиди, имат съответното качество и количество и могат да договарят цени с тези, които движат модерната търговия. Сами земеделските производители не могат да оцелеят и те го знаят ", безапелационен е Чавдар Маринов.
Снимка: Иван Коловос
И даде няколко рекомендации. " С пръчката няма да накараме земеделците да се обединят в организации и групи на производители. Те виждат, че сами няма да оцелеят, само че и политиката не предлага принадлежности. Винаги давам метафората с пръчката и моркова - няма ли морков, тези хора няма да се съберат. Трябва да влезе подкрепяне, което да може да накара земеделците да членуват в групи и организации, т.е. процентно приемане на 20-25% по-голяма дотация от похетарните заплащания за членове на групи и организации. Когато това стане, всичките ще влязат вътре ", счита Маринов.
По думите му това да си член на групи и организации на производители значи целият ти стокооборот да е на ярко, всичко се фактурира, разпоредбите на правилник №1308 са безкомпромисни, т.е. " всичко излиза на ярко ".
Препоръката му е незабавно да се трансформират напътствията по Мярка 4.1. Ако един подобен план е формиран от 2 милиона, а има 15 членове, надлежно финансирането да е 30 милиона. Да се изградят хладилници за плодове и зеленчуци, таван за техника от 200 000 евро също да стане незабавно през броя на членовете ". Що се касае до финансовия инструмент, то съгласно Маринов ББР би трябвало " да влезе с подкрепяне на база подписан контракт с Държавен фонд " Земеделие " и Разплащателна организация ", като по този начин " лека бавно ще стартираме да произвеждаме и да предлагаме не български артикули, а такива, обозначени с етикет за качество, които пазят българския консуматор.
Снимка: Иван Коловос
Бившият заместник-министър на земеделието предложи също смяна в Закона за храните, смяна в още един или два национални документа, " страната да даде образец да влязат всички такива артикули в обществения и публичния бранш през Закона за храните, да каже на комерсиалните вериги, след разбор, към 10-20% от продуктите да са обозначени със стандарти за качество - " локален, обичаен, местен, домата на Пешо, в случай че щете ".
" Има един милион разновидности да се измъкнем и да не поносим глоба ", безапелационен е Чавдар Маринов. Коментарът му бе привързан значително с полемиката, стартирана в границите на панела " Цени, храни и продоволствена сигурност " в качеството му на някогашен заместник-министър на земеделието.
По тематиката " Агритех и фуудтех ", също част от Green Week 2023, Маринов взе отношение като представител на КАРБОНСЕЙФ ООД. Той описа активността на компанията, която неотдавна бе отличена със златен орден за " Иновации и развойна активност " на най-голямото земеделско ревю в България - Агра 2023.
Изпълнителният шеф на компанията уточни, че това е първата българска патентована стратегия напълно с българска методология за непринудено узаконяване на въглеродни заеми от системата на земеползване.
Снимка: Иван Коловос
" Нашата методология работи с практики в основата на регенеративното земеделие, като количествено и качествено измерваме въглерода в почвите чрез взимане на геореферирани почвени проби в три дълбочини. Пробата се изследва в акредитирана лаборатория, като всичко това сме построили в град Пловдив и центърът ни за обслужване на земеделци работи. След като тестът бъде премината през целия развой при предварителна подготовка, натрошаване, изсушаване и действително отчитане на наличието на въглерод в нея, по-нататъшните стъпки са свързани с отчитане покачването на въглерода през годините в почвата и узаконяване на това изменение ", описа Маринов.
Той посочи и какъв брой значима е компанията сертификатор. " Тази, с която работим, е една от най-големите международни интернационалните компании, която е валидирала всички огромни планове, разполага с над 60 инспектора, работи с над 2500 плана. Издаването на въглеродните документи без подобен сертификатор, който да ги завери, е невероятно. Следва качване на тези така наречен излъчвания в един обществен указател и тяхната търговия на доброволния пазар ".
Снимка: Иван Коловос
Константин Харалампиев , специалист в региона на финансирането на планове и съосновател на AgroVar, се спря на тематиката за устойчивото прекосяване от стандартно към регенеративно земеделие
" През март 2020 година, когато всичко спря поради пандемията, в AgroVar започнахме да мислим за решение за усъвършенстване на времето и ресурсите, както и неналичието на хора в бранша с подтекст към регенеративното земеделие ", изясни той.
По думите му устойчивото прекосяване от стандартно към регенеративно земеделие е развой, който не става от през днешния ден за на следващия ден.
Снимка: Иван Коловос
" Този развой е доста значим да бъде съзнателен, за наше огромно благополучие в България има земеделци, които са осъзнали, че най-важният запас е почвата. И тя е изчерпаем запас. Това е най-първото нещо, на което акцентираме ", изясни Харалампиев.
По думите му има системи за точно земеделие, а машините и техниката, които се употребяват в българското земеделие са на доста високо равнище.
" Вече има данни от ужасно доста източници - климатични и сателитни, само че на тази информация не се придава никакъв подтекст. Тя просто се предлага и се оставя земеделецът да реши тя какво значи за него. Все едно да отидеш да ти създадат цялостна кръвна картина, да ти дадат един лист с доста цифри и да ти кажат - решавай си това за теб какво значи. Няма по какъв начин да стане ", разяснява още специалистът.
Той бе безапелационен, че липсват квалифицирани фрагменти, които да проучват тези данни в точния момент освен в България, само че и Европа.
Нина Гранучи , съосновател и президент на Green Spot Technologies, изрази очакване създаваната храна занапред да става освен по-качествена и хранителна, само че и да се покачва профилът ѝ и на екологична резистентност.
Снимка: Иван Коловос
" Говорихме за въглеродните заеми в границите на този панел, по тази причина дано кажа, че отпадъкът от храните съставлява 50% от въглерода по хранителната верига. Там сигурно има капацитет за работа. Това, което чакаме, е да се създава още храна, само че и тя да е по-качествена и хранителна. И се връщаме на обстоятелството, че храната би трябвало да е такава, че да е освен по-добра за потребителите, само че и за планетата. Трябва да е по-хранителна, с по-добър хранителен профил, да има задоволително протеини, само че и фибри, които липсват в диетата на актуалния човек ", уточни Гранучи.
Освен това отпечатъкът на храната, която одобряваме всеки ден, е доста значим, безапелационна е тя. " Има една канара Eco-score, която би трябвало да е упомената на етикета на храната и да споделя какъв брой хранителна е, какъв е и профилът ѝ на екологична резистентност ".
Модераторът на панела Мария Христова от Европейския институт за нововъведения и технологии заключи, че оттук нататък биотехнологиите ще са новият тренд за вложения и за изследователска работа.
Снимка: Иван Коловос
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Модератор на сесията " Агритех за стабилно развиване на земеделието и храните " бе Мария Христова от Европейския институт за нововъведения и технологии. В полемиката участваха Марсел Йонеску, изпълнителен шеф, Agricloud, Нина Гранучи, съосновател и президент на Green Spot Technologies, Ралица Жекова , началник на Регионалната организация за предприемачество и нововъведения във Варна, EIT Food Hub, Чавдар Маринов, заместник-министър на земеделието (2019-2020), изпълнителен шеф на КАРБОНСЕЙФ ООД и Константин Харалампиев, специалист в региона на финансирането на планове в AgroVar.
Марсел Йонеску, изпълнителен шеф на румънската компания Agricloud, която показва данни в действително време на фермерите, в това число с дронове, взе първи думата при започване на разискването. По думите му земеделските производители се нуждаят от три неща - земя, слънце и вода.
" Това имаме поради, когато приказваме за климатичните промени ", означи Йонеску. По думите му би трябвало да се ползва просветителна стратегия за адаптиране към измененията.
Интегрирането на технологиите в селското стопанство би трябвало да се схваща добре, да вземем за пример при посевите, да разбираме по какъв начин през идващите 50 година ще се промени производството на храни. Сред основните въпроси е по какъв начин ще се оправим с провокациите на климатичните промени, а също и повишението на цените на земеделските артикули и на индустриалните разноски, сподели изпълнителният шеф на Agricloud.
Снимка: Иван Коловос
И ключът е в технологиите, в построяването на резистентност, безапелационен е Йонеску.
Той обаче показа, че има огромна опозиция на измененията. Технологиите са нови и е значимо да убедим фермерите, че ще имат по-високи добиви посредством потреблението на нови технологии - до 10%.
Проблемите с дефицита на работна ръка в бранша, също ни подтикват да се възползваме от новите технологии, а те са доста положителни в прогнозирането.
Трябва да сме самодейни към измененията и да се подготвим за изменящите се метеорологични условия, да се оправяме с вредителите. Това го вършим със датчици, означи Йонеску.
Имаме проблеми - и в Румъния и България и двете страни сме в дъното на европейските статистики. Кой е по-зле по отнощение на цифровото обучение, сподели Йонеску и предложи двете страни да работим по общи планове.
Важно е да си сърудничим и да се сдружаваме, заключи шефът на Agricloud.
Снимка: Иван Коловос
Пътят на технологиите до стабилно земеделие ще е дълъг и не доста лек. Това е преход, който би трябвало бъде подсилен, с цел да е и обективен, сподели Ралица Жекова , началник на Регионалната организация за предприемачество и иновации във Варна, EIT Food Hub.
Липсата на умения, на обучение е измежду най-споменаваните провокации. Но друго такова са опциите за финансиране. Всички се нуждаем от това - самодейностите да бъдат изведени до сполучлив край, означи Жекова. Тя изрази страдание, че до неотдавна тематиката за агрохраните не е влизала в полезрението на фондовете за рисков капитал. Това Жекова отдава на недоумение на част от бранша. По тази причина огромната част от самодейностите се финансираха по оперативните стратегии.
Снимка: Иван Коловос
Като хъб (EIT Food Hub) се опитваме да свържем представители на локалната и районна екосистема, като създадем контакти сред тях, с цел да споделят своята експертиза. С Аграрния университет се прави опит да се запълни и празнината, обвързвана с финансиране, като внимакието е ориентирано към започващи компании, добави шефката на Регионалната организация за предприемачество и нововъведения във Варна.
Жекова изясни, че Европейският институт за нововъведения и технологии събира над 50 организации в обастта на бизнеса, висшето обучение, проучвателен институти, като желанието е да построи конкурентен агрохранителен бранш. Изгражда стратегии за насърчаване на умения, за започващи компании, за финансиране на нововъведения, както и стратегия, с която се позволяват предизвикатества в бранша на европейско равнище.
Снимка: Иван Коловос
EIT Food Hub има и стратегия за подкрепяне на дамите в бранша ма агрохраните - стратегия " Ева ", заключи Ралица Жекова.
Чавдар Маринов , заместник-министър на земеделието от 2019-2020 година и изпълнителен шеф на КАРБОНСЕЙФ ООД, предложи незабавна смяна на напътствията по Мярка 4.1 ( " Инвестиции в аграрни стопанства " по Програмата за развиване на селските региони за интервала 2014 - 2020 г.).
" В Европа топлата вода е открита от дълго време и търговията с плодове, зеленчуци, мляко и месо се реализира единствено и само посредством групи и организации на производители. Те могат да предложат централизация на доставки, предвидим сътрудник са, те са с изравнени партиди, имат съответното качество и количество и могат да договарят цени с тези, които движат модерната търговия. Сами земеделските производители не могат да оцелеят и те го знаят ", безапелационен е Чавдар Маринов.
Снимка: Иван Коловос
И даде няколко рекомендации. " С пръчката няма да накараме земеделците да се обединят в организации и групи на производители. Те виждат, че сами няма да оцелеят, само че и политиката не предлага принадлежности. Винаги давам метафората с пръчката и моркова - няма ли морков, тези хора няма да се съберат. Трябва да влезе подкрепяне, което да може да накара земеделците да членуват в групи и организации, т.е. процентно приемане на 20-25% по-голяма дотация от похетарните заплащания за членове на групи и организации. Когато това стане, всичките ще влязат вътре ", счита Маринов.
По думите му това да си член на групи и организации на производители значи целият ти стокооборот да е на ярко, всичко се фактурира, разпоредбите на правилник №1308 са безкомпромисни, т.е. " всичко излиза на ярко ".
Препоръката му е незабавно да се трансформират напътствията по Мярка 4.1. Ако един подобен план е формиран от 2 милиона, а има 15 членове, надлежно финансирането да е 30 милиона. Да се изградят хладилници за плодове и зеленчуци, таван за техника от 200 000 евро също да стане незабавно през броя на членовете ". Що се касае до финансовия инструмент, то съгласно Маринов ББР би трябвало " да влезе с подкрепяне на база подписан контракт с Държавен фонд " Земеделие " и Разплащателна организация ", като по този начин " лека бавно ще стартираме да произвеждаме и да предлагаме не български артикули, а такива, обозначени с етикет за качество, които пазят българския консуматор.
Снимка: Иван Коловос
Бившият заместник-министър на земеделието предложи също смяна в Закона за храните, смяна в още един или два национални документа, " страната да даде образец да влязат всички такива артикули в обществения и публичния бранш през Закона за храните, да каже на комерсиалните вериги, след разбор, към 10-20% от продуктите да са обозначени със стандарти за качество - " локален, обичаен, местен, домата на Пешо, в случай че щете ".
" Има един милион разновидности да се измъкнем и да не поносим глоба ", безапелационен е Чавдар Маринов. Коментарът му бе привързан значително с полемиката, стартирана в границите на панела " Цени, храни и продоволствена сигурност " в качеството му на някогашен заместник-министър на земеделието.
По тематиката " Агритех и фуудтех ", също част от Green Week 2023, Маринов взе отношение като представител на КАРБОНСЕЙФ ООД. Той описа активността на компанията, която неотдавна бе отличена със златен орден за " Иновации и развойна активност " на най-голямото земеделско ревю в България - Агра 2023.
Изпълнителният шеф на компанията уточни, че това е първата българска патентована стратегия напълно с българска методология за непринудено узаконяване на въглеродни заеми от системата на земеползване.
Снимка: Иван Коловос
" Нашата методология работи с практики в основата на регенеративното земеделие, като количествено и качествено измерваме въглерода в почвите чрез взимане на геореферирани почвени проби в три дълбочини. Пробата се изследва в акредитирана лаборатория, като всичко това сме построили в град Пловдив и центърът ни за обслужване на земеделци работи. След като тестът бъде премината през целия развой при предварителна подготовка, натрошаване, изсушаване и действително отчитане на наличието на въглерод в нея, по-нататъшните стъпки са свързани с отчитане покачването на въглерода през годините в почвата и узаконяване на това изменение ", описа Маринов.
Той посочи и какъв брой значима е компанията сертификатор. " Тази, с която работим, е една от най-големите международни интернационалните компании, която е валидирала всички огромни планове, разполага с над 60 инспектора, работи с над 2500 плана. Издаването на въглеродните документи без подобен сертификатор, който да ги завери, е невероятно. Следва качване на тези така наречен излъчвания в един обществен указател и тяхната търговия на доброволния пазар ".
Снимка: Иван Коловос
Константин Харалампиев , специалист в региона на финансирането на планове и съосновател на AgroVar, се спря на тематиката за устойчивото прекосяване от стандартно към регенеративно земеделие
" През март 2020 година, когато всичко спря поради пандемията, в AgroVar започнахме да мислим за решение за усъвършенстване на времето и ресурсите, както и неналичието на хора в бранша с подтекст към регенеративното земеделие ", изясни той.
По думите му устойчивото прекосяване от стандартно към регенеративно земеделие е развой, който не става от през днешния ден за на следващия ден.
Снимка: Иван Коловос
" Този развой е доста значим да бъде съзнателен, за наше огромно благополучие в България има земеделци, които са осъзнали, че най-важният запас е почвата. И тя е изчерпаем запас. Това е най-първото нещо, на което акцентираме ", изясни Харалампиев.
По думите му има системи за точно земеделие, а машините и техниката, които се употребяват в българското земеделие са на доста високо равнище.
" Вече има данни от ужасно доста източници - климатични и сателитни, само че на тази информация не се придава никакъв подтекст. Тя просто се предлага и се оставя земеделецът да реши тя какво значи за него. Все едно да отидеш да ти създадат цялостна кръвна картина, да ти дадат един лист с доста цифри и да ти кажат - решавай си това за теб какво значи. Няма по какъв начин да стане ", разяснява още специалистът.
Той бе безапелационен, че липсват квалифицирани фрагменти, които да проучват тези данни в точния момент освен в България, само че и Европа.
Нина Гранучи , съосновател и президент на Green Spot Technologies, изрази очакване създаваната храна занапред да става освен по-качествена и хранителна, само че и да се покачва профилът ѝ и на екологична резистентност.
Снимка: Иван Коловос
" Говорихме за въглеродните заеми в границите на този панел, по тази причина дано кажа, че отпадъкът от храните съставлява 50% от въглерода по хранителната верига. Там сигурно има капацитет за работа. Това, което чакаме, е да се създава още храна, само че и тя да е по-качествена и хранителна. И се връщаме на обстоятелството, че храната би трябвало да е такава, че да е освен по-добра за потребителите, само че и за планетата. Трябва да е по-хранителна, с по-добър хранителен профил, да има задоволително протеини, само че и фибри, които липсват в диетата на актуалния човек ", уточни Гранучи.
Освен това отпечатъкът на храната, която одобряваме всеки ден, е доста значим, безапелационна е тя. " Има една канара Eco-score, която би трябвало да е упомената на етикета на храната и да споделя какъв брой хранителна е, какъв е и профилът ѝ на екологична резистентност ".
Модераторът на панела Мария Христова от Европейския институт за нововъведения и технологии заключи, че оттук нататък биотехнологиите ще са новият тренд за вложения и за изследователска работа.
Снимка: Иван Коловос
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland, БМФ Порт Бургас АД, Smart Energy Trade, ПИМК ООД, Чериът Моторс АД, Tumba Solutions.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ