Двата града с еднакво име в България
Всички сме осведомени със актуалния град Дупница, само че съществува и различен, който в миналото е носил същото име. Той е вторият минимален град в страната ни, написа Актуално.ком.
Официалното пояснение, показано от учен Йордан Иванов, е че името произлиза от старобългарската дума доупънъ - дупчест, издълбан. Някои допускат, че произходът му може да е обвързван с думата дъб, само че тук ще предложим друга позиция.
Първото изложение на Дупница е обещано от граф Антоан Андреоси през 1812 година, когато той минава през града на път за Цариград. Той отбелязва, че Дупница се намира в най-тясната част на долината (Дупнишката котловина). Тоест, можем да възприемем града като ситуиран в основата на високи върхове, което дава друга вероятност за името и изяснява за какво е носено и от различен град. Ето кой е той:
Кой различен град е носил името Дупница
Става въпрос за град Маджарово, ситуиран в област Хасково, покрай река Арда. Той е вторият минимален град в България след Мелник. През годините селището е било известно като Ятаджик и по-късно е преименувано на Дупница. През 1959 година получава актуалното си име в чест на огромния воин Димитър Маджаров. Ето какво е постигнал Димитър Маджаров, с цел да заслужи тази чест.
Подвигът на Димитър Маджаров
Всички сме осведомени с развиването на Балканските войни. Втората от тях (Междусъюзническата) приключва трагично за нашата страна и провокира Първата национална злополука. Един от аспектите на тази злополука е обвързван с българските бежанци, които са принудени да изоставен родните си земи в търсене на сигурност в рамките на България. Такъв е казусът и през октомври 1913 година. Границата минава около река Арда покрай Маджарово.
На 4 октомври българските бежанци се пробват да прекосят реката, с цел да избягат от преследващия ги башибозук. Турската армия ги пресреща на самата река, само че тогава се намесва Димитър Маджаров. Той е български бунтовник, един от войводите на революционната организация в Македония и Тракия, и доброволец по време на Балканските войни, предоставяйки отбрана на българското население. Заедно със съратника си Руси Славов, Маджаров оглавява чета, която съумява да забави нападението на турската армия, спасявайки над 10 000 български бежанци. За страдание, подвигът им не минава без жертви—счита се, че към 1000 от тях умират.
В знак на благодарност за неговата всеотдайност, през 1959 година, селището е преименувано в негова чест и в този момент носи неговото име, написа actualno.com
Официалното пояснение, показано от учен Йордан Иванов, е че името произлиза от старобългарската дума доупънъ - дупчест, издълбан. Някои допускат, че произходът му може да е обвързван с думата дъб, само че тук ще предложим друга позиция.
Първото изложение на Дупница е обещано от граф Антоан Андреоси през 1812 година, когато той минава през града на път за Цариград. Той отбелязва, че Дупница се намира в най-тясната част на долината (Дупнишката котловина). Тоест, можем да възприемем града като ситуиран в основата на високи върхове, което дава друга вероятност за името и изяснява за какво е носено и от различен град. Ето кой е той:
Кой различен град е носил името Дупница
Става въпрос за град Маджарово, ситуиран в област Хасково, покрай река Арда. Той е вторият минимален град в България след Мелник. През годините селището е било известно като Ятаджик и по-късно е преименувано на Дупница. През 1959 година получава актуалното си име в чест на огромния воин Димитър Маджаров. Ето какво е постигнал Димитър Маджаров, с цел да заслужи тази чест.
Подвигът на Димитър Маджаров
Всички сме осведомени с развиването на Балканските войни. Втората от тях (Междусъюзническата) приключва трагично за нашата страна и провокира Първата национална злополука. Един от аспектите на тази злополука е обвързван с българските бежанци, които са принудени да изоставен родните си земи в търсене на сигурност в рамките на България. Такъв е казусът и през октомври 1913 година. Границата минава около река Арда покрай Маджарово.
На 4 октомври българските бежанци се пробват да прекосят реката, с цел да избягат от преследващия ги башибозук. Турската армия ги пресреща на самата река, само че тогава се намесва Димитър Маджаров. Той е български бунтовник, един от войводите на революционната организация в Македония и Тракия, и доброволец по време на Балканските войни, предоставяйки отбрана на българското население. Заедно със съратника си Руси Славов, Маджаров оглавява чета, която съумява да забави нападението на турската армия, спасявайки над 10 000 български бежанци. За страдание, подвигът им не минава без жертви—счита се, че към 1000 от тях умират.
В знак на благодарност за неговата всеотдайност, през 1959 година, селището е преименувано в негова чест и в този момент носи неговото име, написа actualno.com
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ