Проф. Пламен Панайотов: Никой не може насила да бъде накаран да заеме определен пост
" Всички сме очевидци, че това, което се случи като изменение в Конституцията във връзка с пълномощията на президента по отношение на служебния кабинет създава предпоставки за конституционна криза и за нагнетяване на политическо напрежение. Българските институции въпреки всичко се оказаха на равнище и виновни да преодолеят обстановката. След като част от участващите в " домовата книга " отхвърлиха вероятно да бъдат посочени за длъжностен министър-председател, президентът се оказа в обстановка, където трябваше да уточни подобен всред двама-трима души ", съобщи преподавателят по наказателно право в СУ и някогашен вицепремиер проф. Пламен Панайотов в " Денят ON AIR ".
По думите му никой човек не може да бъде заставен да заеме пост, който не желае.
" Първоначално ни се обясняваше, че хората в този къс лист нямат право да откажат. Това беше първият парадокс, тъй като е явно, че не може да се заема какъвто и да е пост, макар единодушието на индивида. Самите вносители на Закона за промени и допълнения в Конституцията споделиха, че президентът няма право преди да издаде указа да откаже да го издаде, откакто е направил съвещания с всички политически сили. Такива разновидности поначало се изключват в една естествена правова страна. Никой не може насила да бъде принуден да заеме избран пост, още повече на мин.-председател ", добави проф. Панайотов пред Bulgaria ON AIR.
Според него би трябвало Народното събрание да може да заседава във всеки един миг.
" В Конституцията категорично е записано, че с цел да има решение, следва то да е подкрепено от повече от половината от всички членове на Конституционния съд. Факт е, че поначало народните представители има смисъл да са в неплатен отпуск, само че фактът, че постоянно може да бъде свикано съвещание на Народното събрание не анулира опцията парламентът да бъде призован на заседание и да вземе решение ", разяснява юристът.
Проф. Панайотов споделя своите визии за това по какъв начин би трябвало да наподобява една сполучлива правосъдна промяна.
" Пътят за една същинска правосъдна реформа се състои в това да се каже на обществото " имаме такива и такива празноти в наказателното, административното и гражданското правосъдие ". Втората стъпка е да ги преодолеем. Третата стъпка е, когато към този момент сме ги преодолели на законово ниво, да кажем " тези закони допускат и спомагателни условия към магистратите, които ще се ангажират в тяхното използване, заради което се постановат и кадрови промени ". Това е пътят за същинска правосъдна промяна ", разясни преподавателят.
