Кеворк Кеворкян: С хастара навън
Всички сме наясно, че на елементарния българин от дълго време му е извадена душичката - държавният проект за оскотяването му постоянно се преизпълнява
За да схванеш нашите български работи от време на време би трябвало да ги обърнеш с хастара на открито – даже и тогава не е несъмнено дали ще стигнеш до Истината или ще се натъкнеш на нещо още по-неясно, на някаква мрачина, най-често с незнаен генезис. Но, въпреки всичко, по-добре е да опита човек.
Всички сме наясно, че на елементарния българин от дълго време му е извадена душичката - държавният проект за оскотяването му постоянно се преизпълнява.
На Властта й е необходим народ от заплеси, които могат да задържат вниманието си върху един проблем не по-дълго от една мушица.
Нищо не би трябвало да ги изважда от унеса им, налага се и да са изгубили способността си да бъдат острастявани.
Тъкмо поради това, конфликтът пред Народния спектакъл може да бъде забелязан като артикул и проява на една неочаквана пристрастеност – и то тогава, когато бяхме уверени, че силата на „ тълпата “ дефинитивно е заровена. Не обръщайте внимание на ония, които ще ви приказват за платени агитки – в множеството имаше и премного известни и потвърдили се хора, които просто желаеха да изразят несъгласието си с предстоящото користно показване на някои исторически събития.
Но и тях бранителите на Малкович ловко ги опаковаха като „ нацисти “, въодушевени надали не от „ Кристалната нощ “ и подготвени да поднесат един неин съвременен/тукашен вид. Разбира се, сходни изказвания са нетърпими нелепости – само че се чуваха дни наред от телевизионния екран.
И това сигурно е провокирало мнозина фенове да се запитат: една по-съдбоносна цел би ли възпламенила в същата степен бранителите на Малкович?
В последна сметка, най-малко стана прочут основният печеливш: тези, които притворно се дърлят в Парламента и умерено прескачат от избори в избори.
Пак те, постоянно те печелят – даже при незаконното си безучастие.
А ние сме склонни да провидим като „ нарушител “ някое неориентирано момче от „ Люлин “, което не може да разчете фриволните намеци на Шоу - само че пък Живота сигурно го проумява, тъй като той по никакъв начин не е милосърден към такива като него.
Какво би трябвало да се случи – и допустимо ли е това въобще – храбрите апологети на Шоу/Малкович някой ден да се изсипят пред Парламента и да потърсят сметка на хранениците там за всичките им нелепи вмешателства в Живота, за всичката неучтивост, с която се отнасят към Народната Съдба?
Е, да, отговорът е елементарен и всички сме наясно, че това е една фикция.
Защо, обаче?
Дори великият въпрос „ Защо “ е безпомощен, даже и той няма да ни води до средата. Отговорът, който чакаме – в този и доста други случаи - като че ли към този момент е запечатан някъде отвън нас и ние нямаме достъп до него.
И най-после, отново клетият български шовинизъм остана пренебрегнат в калта - като знаме, което към този момент е непотребно след следващата мимолетна екзалтираност.
Още няколко думи за Шоу и пиесата му „ Оръжията и индивидът “, превод на Стоян Чапразов. Всеки може да я прочете, няколко уебсайт я разгласиха – и самичък да се убеди, какъв брой е достоверна.
В прелестния си пролог Чапразов цитира и следното изказване на Шоу: „ допустимо е Стамболов да е погубен по причина (наред с други), че не си е миел постоянно ръцете “.
Един артист, зает в постановката, се изцепи в новините на Би Ти Ви: нито една дума в пиесата на Шоу не била обидна за българите, нито една, индивидът патетично се кълнеше пред камерата.
На страница 104-а от превода на пиесата обаче откриваме следната имитация на Блънтчли – швейцарски офицер от сръбската войска - по адрес на българската войска:
„ Каква войска! Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат дамите си да всяват дисциплинираност! “
Тази имитация единствено удостоверява остарялата истина, че някои артисти мъчно проникват в думите, които произнасят.
Но друго е по-интересно.
На няколко пъти през годините, в дописките си съм цитирал Йосиф Хербст, който написа, че по време на сръбско-българската война, в първите дни, когато сърбите напредват стремглаво, единственият мъж в София е Екатерина Каравелова - всички значими държавни мъже са изпаднали в суматоха, а тя лети с файтон из града, с цел да ги окуражава.
Този факт явно е в основата на въпросната имитация на Блентчли. И тя подсказва, че Шоу настойчиво е търсел „ причини “, с цел да оправдае изначалното си отношение към българите.
Имал е и други консултанти – отвън оповестените.
Да се надяваме, че най-малко не са били сърби.
Тъй. Докато търсим под хастара, ще се натъкнем на още въпроси, които ще породят нови подозрения.
Ето един от тях: дали шефът Народния спектакъл и в по-малка степен Малкович, тъй като той си е един гастрольор, не насочват неумишлено вниманието ни към някои безразсъдства на днешната власт?
Българите не се мият задоволително преди 130 години, съгласно Шоу.
Ами и през днешния ден, 130 години по-късно, някои от тях отново не се мият – сега четвърт милион души от месеци също са без вода и това е единствено публично оповестената цифра. Потърпевшите от безводието са неведнъж повече.
Това скотство ли желае да ни подскаже Народният спектакъл?
Едва ли.
Просто Великата Случайност, на която постоянно сме били подвластни, си прави следващата смешка с нас. И колкото и да й обръщаме хастара, няма да открием някакво рационално пояснение.
Намираме се в навечерието на едно опустошително безводие.
У нас и инцидентното се трансформира в Неизбежно.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
За да схванеш нашите български работи от време на време би трябвало да ги обърнеш с хастара на открито – даже и тогава не е несъмнено дали ще стигнеш до Истината или ще се натъкнеш на нещо още по-неясно, на някаква мрачина, най-често с незнаен генезис. Но, въпреки всичко, по-добре е да опита човек.
Всички сме наясно, че на елементарния българин от дълго време му е извадена душичката - държавният проект за оскотяването му постоянно се преизпълнява.
На Властта й е необходим народ от заплеси, които могат да задържат вниманието си върху един проблем не по-дълго от една мушица.
Нищо не би трябвало да ги изважда от унеса им, налага се и да са изгубили способността си да бъдат острастявани.
Тъкмо поради това, конфликтът пред Народния спектакъл може да бъде забелязан като артикул и проява на една неочаквана пристрастеност – и то тогава, когато бяхме уверени, че силата на „ тълпата “ дефинитивно е заровена. Не обръщайте внимание на ония, които ще ви приказват за платени агитки – в множеството имаше и премного известни и потвърдили се хора, които просто желаеха да изразят несъгласието си с предстоящото користно показване на някои исторически събития.
Но и тях бранителите на Малкович ловко ги опаковаха като „ нацисти “, въодушевени надали не от „ Кристалната нощ “ и подготвени да поднесат един неин съвременен/тукашен вид. Разбира се, сходни изказвания са нетърпими нелепости – само че се чуваха дни наред от телевизионния екран.
И това сигурно е провокирало мнозина фенове да се запитат: една по-съдбоносна цел би ли възпламенила в същата степен бранителите на Малкович?
В последна сметка, най-малко стана прочут основният печеливш: тези, които притворно се дърлят в Парламента и умерено прескачат от избори в избори.
Пак те, постоянно те печелят – даже при незаконното си безучастие.
А ние сме склонни да провидим като „ нарушител “ някое неориентирано момче от „ Люлин “, което не може да разчете фриволните намеци на Шоу - само че пък Живота сигурно го проумява, тъй като той по никакъв начин не е милосърден към такива като него.
Какво би трябвало да се случи – и допустимо ли е това въобще – храбрите апологети на Шоу/Малкович някой ден да се изсипят пред Парламента и да потърсят сметка на хранениците там за всичките им нелепи вмешателства в Живота, за всичката неучтивост, с която се отнасят към Народната Съдба?
Е, да, отговорът е елементарен и всички сме наясно, че това е една фикция.
Защо, обаче?
Дори великият въпрос „ Защо “ е безпомощен, даже и той няма да ни води до средата. Отговорът, който чакаме – в този и доста други случаи - като че ли към този момент е запечатан някъде отвън нас и ние нямаме достъп до него.
И най-после, отново клетият български шовинизъм остана пренебрегнат в калта - като знаме, което към този момент е непотребно след следващата мимолетна екзалтираност.
Още няколко думи за Шоу и пиесата му „ Оръжията и индивидът “, превод на Стоян Чапразов. Всеки може да я прочете, няколко уебсайт я разгласиха – и самичък да се убеди, какъв брой е достоверна.
В прелестния си пролог Чапразов цитира и следното изказване на Шоу: „ допустимо е Стамболов да е погубен по причина (наред с други), че не си е миел постоянно ръцете “.
Един артист, зает в постановката, се изцепи в новините на Би Ти Ви: нито една дума в пиесата на Шоу не била обидна за българите, нито една, индивидът патетично се кълнеше пред камерата.
На страница 104-а от превода на пиесата обаче откриваме следната имитация на Блънтчли – швейцарски офицер от сръбската войска - по адрес на българската войска:
„ Каква войска! Правят оръдия от черешови дървета, а офицерите изпращат дамите си да всяват дисциплинираност! “
Тази имитация единствено удостоверява остарялата истина, че някои артисти мъчно проникват в думите, които произнасят.
Но друго е по-интересно.
На няколко пъти през годините, в дописките си съм цитирал Йосиф Хербст, който написа, че по време на сръбско-българската война, в първите дни, когато сърбите напредват стремглаво, единственият мъж в София е Екатерина Каравелова - всички значими държавни мъже са изпаднали в суматоха, а тя лети с файтон из града, с цел да ги окуражава.
Този факт явно е в основата на въпросната имитация на Блентчли. И тя подсказва, че Шоу настойчиво е търсел „ причини “, с цел да оправдае изначалното си отношение към българите.
Имал е и други консултанти – отвън оповестените.
Да се надяваме, че най-малко не са били сърби.
Тъй. Докато търсим под хастара, ще се натъкнем на още въпроси, които ще породят нови подозрения.
Ето един от тях: дали шефът Народния спектакъл и в по-малка степен Малкович, тъй като той си е един гастрольор, не насочват неумишлено вниманието ни към някои безразсъдства на днешната власт?
Българите не се мият задоволително преди 130 години, съгласно Шоу.
Ами и през днешния ден, 130 години по-късно, някои от тях отново не се мият – сега четвърт милион души от месеци също са без вода и това е единствено публично оповестената цифра. Потърпевшите от безводието са неведнъж повече.
Това скотство ли желае да ни подскаже Народният спектакъл?
Едва ли.
Просто Великата Случайност, на която постоянно сме били подвластни, си прави следващата смешка с нас. И колкото и да й обръщаме хастара, няма да открием някакво рационално пояснение.
Намираме се в навечерието на едно опустошително безводие.
У нас и инцидентното се трансформира в Неизбежно.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ