Ноцебо ефектът или “каква е причината да сме бедни, болни и нещастни”
Всички сме чували за плацебо резултата, само че доста малко се приказва за ноцебо резултата. Това е абсурд, тъй като повечето неприятни неща, които ни се случват, са тъкмо негов “плод ”.
Що е то ноцебо резултат?
Ноцебо от латински безусловно значи „ нанасям щета “ . Ноцебо е вярата, убеждението, че сте в неволя или ще пострадате. Че сте заболели или ще се разболеете от нещо. Че в никакъв случай няма да съумеете да постигнете или извършите нещо, което желаете. Че при вас нещата “просто са такива ” и нищо не може да се направи.
Ноцебо е форма на въздържание, която обаче няма справедлива действителна причина.
Приемането на нечия непозната субективна визия за вашия личен свят, без да имате опция или предпочитание да ревизирате нейната правота.
Ноцебо резултат създава почтената на пръв взор констатация на учителя по пеене, че детето ви пее подправено. Ако детето се съгласи с „ престижа “ и му повярва – от него несъмнено няма да стане певец.
Ноцебо резултат създава забележката на родителя, повърхностно отбелязвайки, че на детето не му върви математиката. Детето е празна дъска. Родителят написа върху нея своите констатации и те остават там – от време на време за цял живот.
В множеството случаи ноцебо резултат се основава без предумисъл. Под формата на мнение.
Но мненията, изключително когато човек няма завършена ценностна система, постоянно се трансформират в присъди.
Не мога да пиша красиво, не ми вървят езиците, не мога да изкарвам пари, все ме прекарват, имам нежно здраве… Повечето от ограничаващите ни вярвания са плод на ноцебо резултат. Някога сме се съгласили с мнението на някого. Чули сме инцидентна забележка, изказана по съответен мотив и сме създали общоприет извод. Извод, който вадим всякога, когато се окажем в сходна обстановка.
Най-лошите ноцебо резултати се създават в лекарските кабинети.
Там се издават най-тежките присъди. Там се разболяват най-вече хора — безусловно.
Звучи ви пресилено? Нека изтъквам един същински случай, разказан от доктор Брус Липтън в „ Биология на убежденията “:
„ През 1974 година лекаря от Нашвил — Клифтън Мидър – имал пациент на име Сам Лонди, пенсиониран продавач на обувки, измъчен от рак на хранопровода – заболяване, което тогава се считало за нелечимо. Лонди се лекувал, само че всички в здравната общественост „ знаели “, че той още веднъж ще получи рецидив. Затова никой не се изненадал, когато Лонди умрял две седмици след слагането на диагнозата. Изненадата пристигнала след гибелта му, когато при аутопсията в тялото му били открити напълно малко ракови кафези, които несъмнено не били задоволителни, с цел да го убият. Пред „ Дискавъри хелт “ Мидар споделя: „ Човекът умря с рак, само че не и от рак. “ Но от какво е умрял Лонди, в случай че не от рак на хранопровода? Да не би да е умрял, тъй като е повярвал, че ще почине? Този случай продължава да занимава Мидър три години след гибелта на Лонди: „ Аз смятах, че той има рак. Той мислеше, че има рак. Всички към него смятаха, че е болен от рак… Дали по някакъв метод не му отнехме вярата за живот? “ Обезпокоителните случаи на ноцебо навеждат на концепцията, че лекарите, родителите и учителите могат да лишават вярата, програмирайки ни да имаме вяра, че сме безпомощни. “
Ето го и най-голямото закононарушение, пораждащо един от най-силните ноцебо резултати:
„ Остават ви еди какъв брой си години/месеци/седмици живот! “
Потресаващо!
Ако имах законодателна власт – несъмнено щях да квалифицирам сходни изявления като углавно закононарушение против човечеството. С всички, произлизащи от това, последици.
Норбеков го е споделил доста добре: „ Това, че ти не можеш или не знаеш по какъв начин се лекува нещо, към момента не значи, че „ нещото “ е нелечимо! “
Само че хората все по този начин си измират… спазвайки чинно „ дадения “ им от медиците период.
Отказвайки да оспорят мнението на престижите.
Слепи за вероятния ноцебо резултат.
Забравили, че в каквото и да си уверен – постоянно си прав!
Нека си представим, че всичко това са празни приказки.
Нека си представим, че няма истории за хора, отишли си от този свят, тъй като са им внушили, че им е време да си вървят. Нека си представим, че няма хора, провалили живота си, тъй като са им повтаряли, че за нищо не стават.
И ви провокирам за един опит!
Нека, в случай че измежду вас има хора, на които са издавали “присъди ”, които сте имали смелостта да откажете да “излежите ”. Ако сте имали близки с сходни случаи.
Споделете ги в края на тази публикация!
И знаете ли?
Вярваме, че в случай че съберем тъкмо 100 такива истории — доста хора ще повярват!
И ще получат късмет!
Представете си, че тъкмо сега тази публикация се чете от някой, на който преди малко са издали присъдата.
Без право на обжалване! И този човек се чуди какво да прави. Може би вашите истории ще му дадат вяра и късмет. Може ми те ще са неговото плацебо.
Да проверим!
Инфо: http://poznanieto.com
