Няколко причини да посетим Мадарското плато край Шумен
Всички сме чували за Мадарския конник. Освен този световен знак на България обаче, в региона се крият тайнствени пещери и внушителна цитадела
Тази седмица в рубриката „ Дотам и обратно” Ники Василковски по ни води край Шумен. Сред безкрайните полета на Североизтока се издигат скали, дали заслон на най-древните поданици на Балканския полуостров. В пещерите на Мадарското плато са закътани тайнствени тракийски светилища, а над тях грее един от знаците на България - царственият Конник Победоносец.
Резерватът, оплел в себе си неповторими за страната ни естествени дадености и история обратно към зората на човечеството, е единствено на 10 минути с кола настрана от автомагистрала „ Хемус”, на половин час от Шумен и на към час от Варна. Само на 2 километра от центъра на село Мадара се озоваваме директно под скалите на платото, където незнаен ваятел е сътворил един от шедьоврите на средновековното българско изкуство. Една от историческите хипотези свързва скалния релеф Мадарския конник с хан Тервел и мощта на Първата Българска страна.
Ако се загледаме в скалния релеф, ще забележим конника, ясно се отличава и прободеният с копие лъв. Класическа победна сцена, подхождаща на царска личност. Ако вдигнем очи нагоре пък, платото наподобява високо и недостъпно. До върха обаче има път - стълби, които се вият в скалите. Изкачването е съвсем отвесно и е допустимо да изплаши някои хора със боязън към височините. Поставените парапети обаче, са задоволителна гаранция за сигурност.
Само на 400 метра надморско ниво, от ръба на скалния венец, се открива неповторима панорама към плодородните полета на Дунавската низина.
На това стратегическо място са се издигали двуметровите зидове на военното барикада „ Мадара”. Неговата съществена цел е била да опази античните български столици Плиска и Преслав. Днес останките припомнят за казармени постройки и църковен храм.
Слизаме назад в основата на платото, където измежду дърветата е прикрит „ Даул таш” - едно от окултните старобългарски светилища. Векове преди да приемем християнството, там са се правили езически жертвоприношения. Вярва се, че и през днешния ден мястото е заредено с сила.
Варовиковата снага на Мадарското плато е била дом на един от най-големите скални манастири с над 150 пещери, приютили църкви, гробници и килии на монаси-отшелници. Към днешна дата можем да разгледаме непокътнатият параклис “Свети Пантелеймон”. Точно зад него вниманието ни притегля голям натурален процеп.
Няма по какъв начин да не видим и един много величествен процеп в скалите. В момента долната му част е затрупана, само че сред скалите има античен път, който свързва пещерите с крепостта.
Пещерите в региона са специфични. Те са били леговище на хората още от каменната ера, хилядолетия преди Христа. По-късно траките са трансформирали огромната пещера в светилище на нимфите. Огромната ниша се свързва и с бога-лечител Асклепий. Затова даже и през днешния ден водата, която се стича по скалния заслон, се счита за лечебна.
Тази седмица в рубриката „ Дотам и обратно” Ники Василковски по ни води край Шумен. Сред безкрайните полета на Североизтока се издигат скали, дали заслон на най-древните поданици на Балканския полуостров. В пещерите на Мадарското плато са закътани тайнствени тракийски светилища, а над тях грее един от знаците на България - царственият Конник Победоносец.
Резерватът, оплел в себе си неповторими за страната ни естествени дадености и история обратно към зората на човечеството, е единствено на 10 минути с кола настрана от автомагистрала „ Хемус”, на половин час от Шумен и на към час от Варна. Само на 2 километра от центъра на село Мадара се озоваваме директно под скалите на платото, където незнаен ваятел е сътворил един от шедьоврите на средновековното българско изкуство. Една от историческите хипотези свързва скалния релеф Мадарския конник с хан Тервел и мощта на Първата Българска страна.
Ако се загледаме в скалния релеф, ще забележим конника, ясно се отличава и прободеният с копие лъв. Класическа победна сцена, подхождаща на царска личност. Ако вдигнем очи нагоре пък, платото наподобява високо и недостъпно. До върха обаче има път - стълби, които се вият в скалите. Изкачването е съвсем отвесно и е допустимо да изплаши някои хора със боязън към височините. Поставените парапети обаче, са задоволителна гаранция за сигурност.
Само на 400 метра надморско ниво, от ръба на скалния венец, се открива неповторима панорама към плодородните полета на Дунавската низина.
На това стратегическо място са се издигали двуметровите зидове на военното барикада „ Мадара”. Неговата съществена цел е била да опази античните български столици Плиска и Преслав. Днес останките припомнят за казармени постройки и църковен храм.
Слизаме назад в основата на платото, където измежду дърветата е прикрит „ Даул таш” - едно от окултните старобългарски светилища. Векове преди да приемем християнството, там са се правили езически жертвоприношения. Вярва се, че и през днешния ден мястото е заредено с сила.
Варовиковата снага на Мадарското плато е била дом на един от най-големите скални манастири с над 150 пещери, приютили църкви, гробници и килии на монаси-отшелници. Към днешна дата можем да разгледаме непокътнатият параклис “Свети Пантелеймон”. Точно зад него вниманието ни притегля голям натурален процеп.
Няма по какъв начин да не видим и един много величествен процеп в скалите. В момента долната му част е затрупана, само че сред скалите има античен път, който свързва пещерите с крепостта.
Пещерите в региона са специфични. Те са били леговище на хората още от каменната ера, хилядолетия преди Христа. По-късно траките са трансформирали огромната пещера в светилище на нимфите. Огромната ниша се свързва и с бога-лечител Асклепий. Затова даже и през днешния ден водата, която се стича по скалния заслон, се счита за лечебна.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ