Всички сме чували израза Този човек е много цветен“. Такъв

Всички сме чували израза „ Този човек е доста пъстър “. Такъв е Алекс, чиято история на пръв взор наподобява като забавна плетеница от разнообразни нюанси, съчетана с приятна доза „ шашавост “, щипка чудноватост и огромни шепи любов и отдаденост към това, което прави.

Пеперуди, бойни спортове, писане и книги са единствено част от многочислените му ползи, които е съумял да трансформира в специалност.

Пеперуден свят

Александър Петров е роден в монтанското село Златия, а сега живее в Пловдив , където работи като организатор в Регионалния природонаучен музей.

Грижи се за разнообразни типове тропически пеперуди . „ Те са много по-големи от тези, които имаме в България. Обичайните размери са към 12-14 сантиметра, а най-големият образец, който сме имали в залата, беше нощната пеперуда Атакус лорквини с 23 сантиметра “, споделя Алекс.
персонален списък
„ Да се грижа за тропическата растителност в залата, да обезпечавам храна на пеперудите и да слагам какавидите на избраните за това места – това са дейностите за подготовка на същинската ми задача. Тя се състои в проявление залата на посетителите, до момента в който експортирам лекция, която им разяснява какво виждат. Работата не е малко, само че пък е доста приятна “, добавя той.
персонален списък
Сред типовете, които могат да бъдат видени в музея, са совите (Caligo memnon, Caligo atreus, Caligo eurilochus), синьото морфо (Morpho peleides), бялото морфо (Morpho polyphemus), сухото листо (Kallima inachus) и азиатските лястовичи опашки (Papilio lowi).
персонален списък
„ Всяка си има друга впечатляваща визия и неповторим темперамент . Храним ги със примес от вода и мед (медът е модифициран нектар от цъфтящи растения и е желаната им храна) и с портокалов сок, който те пият непосредствено от части портокал. Портокалите са постоянната храна на някои типове по родните им места, намиращи се в тропичния и субтропичния пояс. Хранят се посредством тънки, симпатични хоботчета “, открехва вратата към „ пеперудения свят “ Алекс.
персонален списък
„ За залата се грижим аз, моята колежка Цветелина Петрова, която е феерична и нежна като пеперуда, и експертът по ботаника Юлиан Маринов – един от най-хубавите учени в своята сфера през днешния ден “, прибавя Алекс и не крие задоволството си от прелестния екип, отпред с шефа доктор Огнян Тодоров, с който работи.

Да Дао

И както стана ясно напълно първоначално, Александър е пристрастен към бойните спортове. В момента е младши инструктор (кансей) в Да Дао – Клуб „ Север ” .

Става дума за бойно изкуство от най-нов тип , синтезиращ достиженията на ударните стилове и хватовите практики. В него са съчетани опитът на обичайните системи и достиженията на актуалната спортна просвета и биомеханика.
персонален списък
„ Да Дао е жанр, изчистен от непотребни условности и мистичност , който учи, че същинският напредък постоянно се основава върху твърдоглав труд, неизменност и блян към рационализиране. Освен военен жанр Да Дао е и мощна система за самоусъвършенстване . Успоредно с физическите качества при неговото упражняване се построяват всички духовни “, изяснява Алекс.
персонален списък
„ Да Дао за мен е като цитадела, която ме брани от всичко , станало денем. Какво в действителност е станало денем? В залата то няма значение, тъй като знаете, че следва нещо велико - да станете по-добри “, добавя той.

персонален списък

А самите занимания съдържат специфична гала, включваща привет, медитация, тежка и потна подготовка. „ А това е добре. Потта е като отровата, която през целия ден ви мъчи, а тренировката е хубавичко, опитна ръка, която я изстисква от тялото ви . След половин час фокусът ви се връща и разбирате, че един неудачен ден не значи нищо. Защото, до момента в който имате две здрави ръце, два здрави крайници и една непоклатима воля, борбата продължава, задачата е пред вас и фактът, че вървите по Пътя, който сте избрали, е задоволителен да бъдете щастливи “, стимулира Александър.
персонален списък
Всички от клуба, дружно със старши инструктора сохай Стойчо Яковски, се включват в разнообразни начинания , измежду които подготовка за деца със синдром на Даун, акция за битка с експанзията, срещу напрежението.

Вдъхновения

За Александър Петров писането е най-важната от всичките му действия . Трудно му е да приказва за него, тъй като избира думите, излизащи на белия лист да го вършат сами.

„ Винаги съм желал да пиша. Преди си мислех, че желая да съм прочут публицист, тъй като това ще ме направи благополучен, само че не е по този начин. Искам да пиша и да намеря хора, с които да споделям написаното . В това е магията. Разбира се, тези хора са ми същински потребни с градивна рецензия и посочващи неточности, които не съм забелязал. Както множеството писатели, не мога да просто да чета текстовете си. Аз ги претърпявам . Затова ми е мъчно да обръщам внимание на всевъзможни типове неточности и пропуски “, споделя той.

Пише най-вече лирика за силата на духа, достойния живот, достойната гибел, за всичко, което го нервира, въодушевява или прави благополучен . Пише и прозаичност: разкази за животни и хумористични истории на северозападен акцент, есета, фейлетони.

Всичко тези произведения подписва с псевдонима Александър Скалд .

„ Скалд е стихотворец от Севера (Скандинавия и Исландия), който възхвалява смелостта, героизма, достойния живот, славната смърт; възпява богове и крале, митични герои и героини. Понеже моята лирика е доста сходна, взех решение да се нарека Скалд. А и ми харесва по какъв начин звучи до първото ми име “, сподели Алекс.

В момента приготвя лиричен алманах, въодушевен от скандинавската митология . Заглавието му е „...И безконечна популярност във Валхала ”. Идеята му е да показа един баснословен свят, цялостен с геройства и храброст, завършения и провокации, успех и тъга. В момента се изготвят илюстрациите, поверени на надарената Антоанета Николова.
персонален списък
Друго, което Александър възнамерява, е алманах с разкази на северозападен акцент . В него ще събера истории от времето, прекарано в балканския град Берковица. „ В тях има доста дивотии, доста трогателни моменти, доста носталгия. Северозападните разкази в блога ми alskald.wordpress.com са четени по няколко хиляди пъти. За мен е необикновено, че младежките години на Дебелио, Цурата, Суека, Тихо, Ичо Пичо и останалите шемети са толкоз забавни за хората “, уточни младият създател.

А концепцията да написа на този акцент пристигнала от страницата „ Да живеаш у Северозапада “. „ Искам да благодаря на основателя на страницата баце Гоши от с. Якимово, който значително е виновен за появяването на северозападните ми разкази “, добави в умозаключение Александър Петров.

За край, той дава едно от обичаните си стихотворения :

Молитва на боеца

Аз към Один Всеотеца
се обръщам в този ден.
Чуй молбата на боеца
в кръв и огън закален.

Боят идва след момент.
Нека здрави са нозете,
дано моят военен зов
да смразява враговете.

В мене, знай, ще видиш
смелостта на Тор и Тир,
в случай че моя боязън убиеш
с могъщия Гунгнир.

Не съм изплашен от гибелта.
Страх ме е от неверен път,
плаши ме и слабостта,
която е в човешка плът.

Най се тревожа от немъдрост
и безумните каузи
и на тебе споделям твърдо:
аз се дръзвам на гибелта.

Дори да падна в тази борба,
аз ще падна като мъж.
Мойта кръв на локва плитка
става след първи дъжд,

само че всеки брат ще ме запомни
като воина, който се добра
до тези подвизи безбройни,
които носи смелостта.

Не желая безстопанствен реверанс,
не желая ничия хвалба.
Искам да заслужа престол
и безконечна популярност във Валхала!