Жената която твърди, че е отгледана от маймуни
Всички сме чували историята за Маугли от " Книга за джунглата ". Марина Чапман от Колумбия твърди, че в действителност я е претърпяла.
Марина Чапман счита, че е родена някъде при започване на 50-те години на предишния век, само че евентуално в никакъв случай няма да разбере сигурно. Когато е на четири години, тя е отвлечена от вкъщи си в Колумбия и изоставена в джунглата.
Там обаче в границите на пет години е отглеждана от маймуни. В последна сметка Чапман твърди, че е изгубила всякаква приложимост на езика и скоро се е научила да поддържа връзка с маймуните, употребявайки техните жестове и сигнали.
Може ли една жена да роди 69 деца
Оспорваният връх на Гинес
Тя оцелява, като следи маймуните и се учи от тях, до момента в който най-после придобива задоволително убеденост, с цел да се приближи до група ловци.
Въпреки че я извеждат от тропическите гори, това надалеч не е избавление за нея. Оказва се, че вместо да се опитат да оказват помощ на момичето, те я продават на обществен дом в Кукута. Тя съумява да избяга, само че и това не е краят на приключенията ѝ.
Скоро Марина става нещо като робиня, откакто стартира работа като домашна помощница за локално мафиотско семейство. Измъква се и оттова, след което в продължение на години се скита бездомна по улиците, преди да пристигна истинскотоѝ избавление.
Когато Чапман към този момент е тийнейджърка, бива осиновена и в последна сметка се мести в Йоркшир, Англия.
Марина живее там от този момент, омъжва се и има свое семейство. През 2013 година даже взема решение да разгласява записките си The Girl With No Name, където споделя невероятната история на живота си. Книгата добива необятна известност, което пък става причина доста специалисти да се усъмнят в думите ѝ, като постоянно се пробват да ги опровергават. И до през днешния ден. Те считат, че доста от спомените ѝ са по-скоро нещо, в което обезверено се пробва да има вяра, в сравнение с преживелица, която дава отговор на действителността, прецизират от All That`s Interesting.
Що се отнася до първия ѝ спомен, той е чувството, че мъже се промъкват зад тила й. Тогава една ръка се протяга към главата, запушва ѝ носа и устата с бяла забрадка и всичко потъмнява. Следващото нещо, което си спомня, е по какъв начин се разсънва в камион надълбоко в колумбийската тропическа гора, където група мъже я изкарват принудително от транспортното средство и я изоставят. Мисли си, че ще се върнат, само че те не го вършат.
И от този момент до към 10-годишна възраст по думите на Марина, тя е живяла в джунглата с съвсем никакъв контакт с хора и е била отгледана от огромно семейство маймуни капуцини.
" Отначало те просто толерираха ", споделя тя пред The Guardian.
" Един ден обаче един от по-младите пристигна до мен и ме прегърна ", споделя още Марина за първите стъпки към приобщаването ѝ към маймунското семейство.
Нейните средства за оцеляване са лимитирани до търсене на храна, като първоначално се прехранва единствено с останки, оставени от капуцините, с които живее. Но бързо осъзнава, че в случай че последва маймуни, държащи огромни връзки банани, някои ще паднат на земята и тя може да ги изяде.
Така маймуните я учат по какъв начин да се катери по дърветата, да чупи ядки с подръчни средства и да върви на четири крайници. Тя твърди, че се е научила по какъв начин да си прави легло в клоните на дърветата, с цел да спи през нощта. По думите ѝ една блага по-възрастна маймуна даже избавя живота й с някакъв естествен лек, откакто Марина се разболява от нещо, което се показва в ужасяваща стомашна болежка.
Жената, посетила всички страни в света
И документирала това
Въпреки невероятните разкази на колумбийската жена, доста приматолози обаче не са напълно съгласни с думите ѝ. Те показват, че огромна част от държанието на маймуните, за които Чапман споделя, не дава отговор на действителността. Например Чапман твърди, че маймуните капуцини си вършат нещо като кревати по дърветата. Но безчет часове изследвания са открили, че това държание не е особено за капуцините.
Нещо повече, учените показват, че на въпросната петгодишна възраст, на която твърди, че е изоставена, Чапман би била няколко пъти по-голяма от маймуна капуцин и евентуално би била възприемана като див звяр, а не като другар.
Но Марина има просто пояснение за това. " Работата е такава, че животните имат доста мощен инстинкт. Те знаят, че едно дете няма да ги нарани ", споделя Чапман пред The Sun, като прецизира, че маймуните не са я приели в фамилията незабавно. " Те продължаваха да ме гледат и учат, ден след ден. Постепенно привикнаха с мен, че съм там и на никое място няма да вървя. "
Жената с най-дългите крайници в света
Рекордът, който държи Екатерина Лисина
Въпреки че на Марина Чапман и се губят доста мемоари и не може да подреди " пъзела " на спомените задоволително добре в главата си, тя е уверена, че всяка една история в записките ѝ дава отговор на истината и споделя за невероятния ѝ живот. Макар и да звучи като приказка.
Марина Чапман счита, че е родена някъде при започване на 50-те години на предишния век, само че евентуално в никакъв случай няма да разбере сигурно. Когато е на четири години, тя е отвлечена от вкъщи си в Колумбия и изоставена в джунглата.
Там обаче в границите на пет години е отглеждана от маймуни. В последна сметка Чапман твърди, че е изгубила всякаква приложимост на езика и скоро се е научила да поддържа връзка с маймуните, употребявайки техните жестове и сигнали.
Може ли една жена да роди 69 деца
Оспорваният връх на Гинес
Тя оцелява, като следи маймуните и се учи от тях, до момента в който най-после придобива задоволително убеденост, с цел да се приближи до група ловци.
Въпреки че я извеждат от тропическите гори, това надалеч не е избавление за нея. Оказва се, че вместо да се опитат да оказват помощ на момичето, те я продават на обществен дом в Кукута. Тя съумява да избяга, само че и това не е краят на приключенията ѝ.
Скоро Марина става нещо като робиня, откакто стартира работа като домашна помощница за локално мафиотско семейство. Измъква се и оттова, след което в продължение на години се скита бездомна по улиците, преди да пристигна истинскотоѝ избавление.
Когато Чапман към този момент е тийнейджърка, бива осиновена и в последна сметка се мести в Йоркшир, Англия.
Марина живее там от този момент, омъжва се и има свое семейство. През 2013 година даже взема решение да разгласява записките си The Girl With No Name, където споделя невероятната история на живота си. Книгата добива необятна известност, което пък става причина доста специалисти да се усъмнят в думите ѝ, като постоянно се пробват да ги опровергават. И до през днешния ден. Те считат, че доста от спомените ѝ са по-скоро нещо, в което обезверено се пробва да има вяра, в сравнение с преживелица, която дава отговор на действителността, прецизират от All That`s Interesting.
Що се отнася до първия ѝ спомен, той е чувството, че мъже се промъкват зад тила й. Тогава една ръка се протяга към главата, запушва ѝ носа и устата с бяла забрадка и всичко потъмнява. Следващото нещо, което си спомня, е по какъв начин се разсънва в камион надълбоко в колумбийската тропическа гора, където група мъже я изкарват принудително от транспортното средство и я изоставят. Мисли си, че ще се върнат, само че те не го вършат.
И от този момент до към 10-годишна възраст по думите на Марина, тя е живяла в джунглата с съвсем никакъв контакт с хора и е била отгледана от огромно семейство маймуни капуцини.
" Отначало те просто толерираха ", споделя тя пред The Guardian.
" Един ден обаче един от по-младите пристигна до мен и ме прегърна ", споделя още Марина за първите стъпки към приобщаването ѝ към маймунското семейство.
Нейните средства за оцеляване са лимитирани до търсене на храна, като първоначално се прехранва единствено с останки, оставени от капуцините, с които живее. Но бързо осъзнава, че в случай че последва маймуни, държащи огромни връзки банани, някои ще паднат на земята и тя може да ги изяде.
Така маймуните я учат по какъв начин да се катери по дърветата, да чупи ядки с подръчни средства и да върви на четири крайници. Тя твърди, че се е научила по какъв начин да си прави легло в клоните на дърветата, с цел да спи през нощта. По думите ѝ една блага по-възрастна маймуна даже избавя живота й с някакъв естествен лек, откакто Марина се разболява от нещо, което се показва в ужасяваща стомашна болежка.
Жената, посетила всички страни в света
И документирала това
Въпреки невероятните разкази на колумбийската жена, доста приматолози обаче не са напълно съгласни с думите ѝ. Те показват, че огромна част от държанието на маймуните, за които Чапман споделя, не дава отговор на действителността. Например Чапман твърди, че маймуните капуцини си вършат нещо като кревати по дърветата. Но безчет часове изследвания са открили, че това държание не е особено за капуцините.
Нещо повече, учените показват, че на въпросната петгодишна възраст, на която твърди, че е изоставена, Чапман би била няколко пъти по-голяма от маймуна капуцин и евентуално би била възприемана като див звяр, а не като другар.
Но Марина има просто пояснение за това. " Работата е такава, че животните имат доста мощен инстинкт. Те знаят, че едно дете няма да ги нарани ", споделя Чапман пред The Sun, като прецизира, че маймуните не са я приели в фамилията незабавно. " Те продължаваха да ме гледат и учат, ден след ден. Постепенно привикнаха с мен, че съм там и на никое място няма да вървя. "
Жената с най-дългите крайници в света
Рекордът, който държи Екатерина Лисина
Въпреки че на Марина Чапман и се губят доста мемоари и не може да подреди " пъзела " на спомените задоволително добре в главата си, тя е уверена, че всяка една история в записките ѝ дава отговор на истината и споделя за невероятния ѝ живот. Макар и да звучи като приказка.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ