Всички сме чували историята за Джеймс Бонд и много често

Всички сме чували историята за Джеймс Бонд и доста постоянно търсим хората, които са съумели да вдъхновят писателя да сътвори този облик за един брилянтен плейбой сътрудник, който постоянно се озовава на вярното място, в вярното време и забележете – с верния ход при разпределянето на силите. Чували сме доста пъти, че ентусиазъм е, само че в процеса можем да открием още доста други фрагменти, които се титулуват за въодушевени. Има един воин, който обаче не може да бъде пропуснат.

Истината е, че сър Ян Флеминг има достойнството да се запознае с още един сътрудник и даже да поиграе на карти с него, а по-късно стартира и поредицата книги, които няма по какъв начин да не стартират да раждат по-сериозните спекулации по отношение на потеклото на оригинала. Точно затова насочваме вниманието ви към господин Душко Попов. Ако не го познавате, това е сръбски двоен сътрудник, който освен знае по какъв начин да играе в това комплицирано поле, само че и го прави толкоз брилянтно, че човек не може да открие никакви други благоприятни условия и тактики в това отношение. Попов, Душко Попов, не е имитация, която може да се употребява толкоз елементарно в книгите, само че пък животът на този човек въобще не отстъпва по случките на Бонд, дори е противоречиво дали литературния воин не би могъл да завиди, в случай че можеше.

Попов е роден през 1912 година в Сърбия и се радва на извънредно разточителен живот – фамилията му е хипер богато и просто няма по какъв начин да не даде своите плодове. Още първоначално можем да открием, че Душко се вози на яхти пътува доста и даже се радва на прислуга. Докато пораства, учителите минават през дома му и го образоват освен на разнообразни езици, само че и на етикет. Следва образование в някои от най-престижните учебни заведения в Европа. Той се научава на италиански, френски и немски. Прекарва и известно време в Англия, където учи в влиятелното учебно заведение в Съри. Според легендата, там е заловен да пуши и тъкмо това донесло доста беди, тъй като елитните учебни заведения не харесват тази процедура.

Разбира се, като човек, който по този начин или другояче има задоволително средства и знания, нямало по какъв начин да се доближи толкоз елементарно до решение и като доста по-краен ученик, избира да не търпи санкции, изключително откакто заплаща за същото образование. По мемоари на съученици, когато учителят се опитал да го удари с палката, Душко я избива  от ръцете му и я чупи протестно на две елементи. Връща се назад в Сърбия и приключва университета в Белград със компетентност право. С положителни знания, взема решение да замине за Германия и да усъвършенства езика си. Там се среща и с още една забавна фигура – Йохан Йебсен.

Той също идва от богато и заможно семейство, като показва същото образование и отношение. Попов по-късно ще споделя, че в никакъв случай не е било мъчно да станат другари, като цяло не е мъчно да не намерят общи тематики – спортни коли, дами и пари – като последното имат в особено  количество. Макар и Попов да не е най-красивият човек, който може да срещнете на улицата, тайното му оръжие е поразяващите зелени очи, пред които малко на брой устояват, а възпитанието и отношението, могат да преминат доста бариери, изключително женските такива. И по този начин двамата другари стартират разходка от клуб в клуб, като покоряват редица женски сърца в тази задача. Това, което мнозина не знаят, че двамата събратя по оръжие и чашка споделят една доста обща концепция – ненавиждат нацистите в дъното на червата си.

Душко обожавал да влиза в разногласия със студентите от университета във Фрайбург. За мъж с толкоз доста знания в политиката, въобще не било мъчно да вземе превес във всеки един спор, само че най-сетне печели и доста внимание от тайната полиция. През 1937 година, до момента в който се пробва да напусне страната, с цел да се разноски до Париж и да отпразнува дипломирането си, Гестапо го арестува. Йебсен незабавно звъни на бащата на Попов, с цел да заяви какво се случило. Според данните, Душко прекарва към 8 дни в пандиза, преди да могат да се задвижат връзките на фамилията, които да го освободят. Цялото държавно управление на Югославия работи в тази посока и скоро плейбоят е качен на трен до Швейцария, където открива своя другар да го чака. Още тогава идва и една особена клетва – в случай че в миналото Йебсен попадне в неволя и има потребност от помощ, Попов ще даде живота си, с цел да му помогне. Този чек се осребрява през 1940 година, когато Йебсен желае от своя другар да се срещнат в хотел в Белград.

Именно там най-хубавият другар на сърбина признава, че се е присъединил във военното разузнаване на нацистите, въпреки и омразата в никакъв случай да не е изветрявала. Това бил неговият единствен метод да избегне мобилизацията на фронта. Това, което Йебсен желае е Попов да стане шпионин за него. Душко не е чак подобен обожател на концепцията, прочее той няма никакви проблеми с активизирането или просто е бил доста по-богат, с цел да смени адресната си регистрация и да бъде надалеч от всяко едно стълкновение. Освен това било малко необичайно, че би трябвало да работи за хората, които в миналото са го хвърлили в затвор. Вместо да се съгласи незабавно, незабавно отива при британците и им споделя какво тъкмо се случва. Те го поучават да послуша своя другар и да се включи в разузнаването, само че също по този начин поискали още нещо – да споделя всичката информация, която германците му дават.

Така стартира историята на един от най-големите двойни сътрудници в хода на втория световен спор. Животът на тази позиция може да се счита за доста занимателен. Глупостта на немците е, че в никакъв случай не са проверявали профила на Душко, в никакъв случай не са се усъмнили в другарството на Йебсен и все пак го назначават. В идната година двойният сътрудник получава най-различни задания от немското разузнаване и дава всичко, което британците към този момент са подготвили като дезинформация. Предоставянето на този тип информация карала немците да имат вяра, че имат доста скъп кадър и не може ли да бъркат – просто цената му била по-сериозна за британците, в сравнение с за самите тях.

Германците са толкоз признателни, че даже заплащат за неговия плейбойски метод на живот. Във всеки град, в който отива, той поддържа връзка с някоя хубавица и от време на време даже има връзка с колежки, които по този начин или другояче, нямали по какъв начин да устоят. След като немците толкоз доста му вярвали, той решил да употребява техните средства както откри за добре. Планът му е да задейства интервенция Мидас, с която предложил на немците да влагат доста сериозна сума, която той ще занесе във Англия, с цел да стартира да основава кръг от шпиони, които да работят в негова изгода.

Малко след финансирането му, двойният сътрудник е на прага на МИ6 и подарява всичко непосредствено на тях. Немците са платили сумата от 50 000 $ и в този момент се чака от индивидът да стартира своята работа. По пътя по всевъзможен начин, Попов се отбива в казино в Португалия и се забавлява. Точно там среща и Ян Флеминг – различен офицер, който трябвало да го следи, с цел да бъде сигурен, че няма да се случи нищо неправилно или неуместно с парите. Мнозина очаквали от Душко да изиграе цялата сума на едно разпределяне на Бакарат. Впрочем любопитен факт е, че в книгата „ Казино Роял “, Бонд играе Бакара, а не покер, само че откакто известността на новата игра пораства, режисьорите трансформират играта. В казиното един литовски предприемач декларира, че всеки  може да играе на нейната маса, само че ще би трябвало да отговори на нейния залог.

Понеже Попов доста искал  да раздруса своя преследвач,  незабавно се наредил на масата и сложил всичките 50 000 $. Цялото казино замлъква, до момента в който Флеминг продължава да сменя цвят след цвят. Бизнесменът останал повече от сюрпризиран, само че попитал казиното дали ще го поддържа, в случай че загуби сходна сума, крупието незабавно отказало и това изявление го предиздвикало да отдръпна офертата си. Попов прибрал парите си, оплакал се от казиното, че не разрешава на по-страстните играчи да се развихрят и си потегля. За него, сериозните играчи трябвало да имат свободата да играят. След като завършва с задачата си във Англия, немците са подготвени да платят за основаването на шпионска организация в Съединени американски щати. Според самия Попов, немците желали да схванат какъв е статута на Пърл Харбър. С тази информация Попов отива първо при ФБР и изяснява какви са апетитите на нацистите.

Директор Джей Едгар Хувър отхвърля да вземе на съществено тази информация, тъй като по този начин или другояче не познавал Попов. Няколко месеца по-късно Япония осакатява цялата база. Според множеството историци, даже немците не знаели за проектите на Япония, прочее тя до края на войната води своите самостоятелни борби и въобще не се интересува от театъра на войната. ФБР още веднъж преглежда отчета и стига до заключението, че някой от немското разузнаване е знаел за проекта. До този миг не е ясно за какво тъкмо немците желали информация и не е несъмнено дали тя не е предадена на японците.

След като Съединени американски щати е публично във война, първо би трябвало да има информация за подготовката на интервенция Оверлорд, а това може да стане благодарение на двойни сътрудници. Британците към този момент имат подобен. Докато американците се въоръжават, Попов продължава да дава информация, че Нормандия не е точка на интерес, повече внимание би трябвало да се обърне на Калас. Той не е самичък в тази задача, всички останали двойни сътрудници не престават да подават неверна информация. Когато стартират първите офанзиви, нацистите не престават да държат своите запаси, тъй като очаквали нашествието да се случи другаде. Те били до последно сигурни, че Нормандия е просто една доста сериозна измама. Историята е повече от известна по-късно.

Душко Попов се мести да живее във Франция след края на войната. През 70-те години на предишния век издава своите записки. Продължава своя живот в прикритие, без да се пробва да притегля вниманието на медиите, годините му на плейбойство са окончателно изгубени. Душко Попов умира през 1981 година и лекарите са безапелационни, че злоупотребата с алкохол и пушене е взела своето. Точно това е и една от главните прилики с Бонд – двамата споделят една и съща орис.

Снимки: Wikipedia, GettyImages