Колкото по-бавно ходим, толкова по-бързо стареем
Всички сме чували, че ходенето пешком е потребно за здравето ни. Това се дължи на обстоятелството, че когато вървим, раздвижваме и натовараме всеки мускул в тялото си, което ни оказва помощ да ги упражняваме отмерено, освен това без да поставяме доста старания. Разбира се, с цел да има резултат ходенето, би трябвало да го вършим в стегнат темп, а не просто да се разхождаме. Оказва се, че по-бързото вървене има и още един плюс – стареем по-бавно.
Скоростта, с която вървим, може да предскаже риска от тежки болести, в това число деменция, десетилетия преди да се появят признаците, сочат резултатите от проучване, представени от в. „ Дейли мейл “, предават от novini.bg.
Оказало се, че мозъците и телата на 45-годишни участници, които вървят постепенно, са се състарили повече спрямо тези на хора на същата възраст, които вървят бързо. Белите дробове, зъбите и имунните системи на постепенно ходещите също са в по-лошо положение спрямо тези на бързоходците. Освен това е допустимо постепенно ходещите да бъдат разпознати още на 3-годишна възраст, като за задачата се употребява тест за когнитивни качества. „ Това е впечатляващо, тъй като става въпрос за 45-годишни хора, а не за старци, които нормално минават сходни проби – съобщи ръководителката на проучването Лине Расмусен от университета Дюк. – Знаци за риск от заболяване е допустимо да се открият на междинна възраст благодарение на тест, обвързван с вървене. “
У постепенно ходещите било открито „ ускорено стареене “. Анализът посочил също, че е допустимо те да бъдат разпознати въз основа на проучване на мозъчните им функционалности в детска възраст. Резултатите на 3-годишни деца при проучване на коефициента на просветеност, разбирането на език, моторните умения и прочувствения надзор могат да предскажат какъв брой бързо ще вървят 42 години по-късно. „ Лекарите знаят, че хората, които са трансферирали 70-те или 80-те и вървят постепенно, е допустимо да умрат по-рано от ходещите бързо на същата възраст – означи Тери Мофит от Лондонския кралски лицей. – Това проучване обаче обгръща интервал от предучилищна до междинна възраст и установи, че бавното вървене е сигнал за здравословни проблеми десетилетия преди нахлуване в напреднала възраст. “
В проучването взели участие 904 души от Дънедин, Нова Зеландия. Ядреномагнитният резонанс на мозъците им посочил, че у тези, които вървят по-бавно, са по-малки размерът на сивото и бялото вещество и дебелината на кортекса. Те са също с повече дребни лезии, свързани с увреждания на кръвоносните съдове. Лицата им също наподобяват по-състарени. Резултатите от проучването са оповестени в JAMA Network Open.
