Неврохирургът д-р Мария Енева разсекрети сценарий „X“ за България: 500 починали дневно!
Всички се подиграваха с професор Мутафчийски и избиваха комплекси на негов тил. Сега никой няма героизъм да каже – прав беше! Това написа неврохирургът от София доктор Мария Енева в прочувствено писмо до сътрудниците от „ ПИК “ за обстановката в България към пандемията с ковид. Тя споделя в сърцераздирателна изповед за своето всекидневие – лишенията и загубите на близки хора поради COVID-19.
„ Нямало потребност от по-строги ограничения?! Хубаво. Спомнете си това, когато достигнете до 500 умряли на ден. И в лечебните заведения няма доктор, даже с цел да ви премери кръвното. Защото това ще стане. Скоро. С тези “ ограничения “ и с тази “ дисциплинираност “, написа още доктор Енева.
„ Нямало потребност от по-строги ограничения?! Хубаво. Спомнете си това, когато достигнете до 500 умряли на ден. И в лечебните заведения няма доктор, даже с цел да ви премери кръвното. Защото това ще стане. Скоро. С тези “ ограничения “ и с тази “ дисциплинираност “, написа още доктор Енева.
Ето и текста на писмото й:
„ Здравейте,
Нямам визия дали някой ще прочете това. Вероятно не. Сигурно получавате стотици писма на ден. Признавам си – взех решение и аз да ви пиша по-скоро тъй като си давам сметка, че НАИСТИНА никой няма да ме чуе.
И по този начин, аз съм един “ ПРОСТ “ български неврохирург. Така ме назова преди дни една фризьорка. „ Проста докторка “. Здрава да е. И нека попадне на задоволително „ интелигентен “ доктор, когато има потребност. Защото ще има. Все в миналото.
Няма да приказвам за пъкъла, в който пребивавам от месеци. И който към момента не е достигнал до най-лошото. Най-лошото към момента е пред нас. И идва. Няма да ни подмине. Няма да приказвам за това, че към този момент не мога да си спомня по кое време за последно съм виждала околните си. Извън телефонния екран. За всички значими и близки хора, които изгубих, тъй като „ това е просто грипче и няма нищо ужасно “. Не.
Днес разбрах, че било „ дискриминация “ да се ограничи излизането на възрастни жители от домовете им. За да останат живи. Да оцелеят. Но за сметка на това се оказа, че не е дискриминация да лимитират мен. Защото съм под 65. Да, допускам, че има доста работещи хора над 65. Сигурно. Вероятно е много неуместно да излизат сред 8 и 10 в този студен и мъгляв сезон.
Добре. Но може ли някой да ми изясни по какъв начин тъкмо се допуска да се оправя с обикновени неща, откакто излизам от болничното заведение един път на всеки 15 дни за по двайсетина часа? Защото лекари няма. Физически. Обективно. Лекари няма. Но има контузии, раждания, инфаркти, тумори. И коронавирус. Значи аз би трябвало да изгубя скъпи часове, в които бих могла да си умря.
Никой не пожела да вкара същински правила и действително да следи и санкционира неспазването им. Никой не желае да постави юзди на българската непослушност и безконтролен нарцисизъм.
Всички се подиграваха с професор Мутафчийски и избиваха комплекси на негов тил. Сега никой няма героизъм да каже – прав беше!
Затова аз бях дотук. Стига ми толкоз. С години работих в чужбина. Върнах се. И за съвсем десетилетие разбрах, че съзнателно се насажда ненавист към хората, които работят с мозъка си. Лекарят е “ палач “, артистът е “ готованец “, цигулярят е „ ненужен “.
Бъдете здрави и се пазете. Така пазите и другите към вас.
Ако някой е прочел това – доста благодаря! Ще продължа да ви чета. Където и да отида. Не се давайте. Не е елементарно, само че не се предавайте. Нормалните хора не четат подправени вести, повярвайте ми.
С почитание,
Д-р Мария Енева, София “
