Всички са съгласни, че Европа изостава от САЩ и Китай

Всички са съгласни, че Европа изостава от Съединени американски щати и Китай - и всички са съгласни, че би трябвало да се направи нещо. Проблемът е в това какво да се направи.

Преди към година Марио Драги, основният „ старейшина “ на Европейски Съюз, показа смела стратегия, призовавайки политиците да разширят единния пазар посредством унищожаване на бариери пред вътрешната търговия и сливане на финансовите пазари. Според Европейския съвет за иновационна политика, мозъчен концерн, едвам 10% от неговите многочислени оферти са осъществени.

„ Правителствата не са осъзнали какъв брой сериозен е моментът “, предизвести самият Драги на 16 септември.

Но дали и Драги и европейски политици не пропущат очевидното? Ново проучване на европейски икономисти, представено от The Economist демонстрира, че подценяваните промени на пазара на труда могат да оказват помощ.

Те са подценявани от политиците - по обясними аргументи. Десетилетия наред Европа се бори с висока безработица, която доближи връх от близо 12% през 2013 година Сега тя е спаднала под 6% с помощта на политики, които са улеснили наемането и уволнението, понижили привлекателността на компенсациите за безработица, както и на мощното търсене и застаряващото население.

След като безработицата значително е победена, предизвикването пред политиците през днешния ден е да подтикват растежа и нововъведенията.

Пазарите на труда действат най-добре, когато съчетават чиновниците с подобаващи за техните гении работни места - развой, който постоянно включва прекосяване от една компания към друга.

При промяна на работата хората усвояват и предават нови умения, спомагайки за разпространяването на хрумвания в стопанската система. Това разрешава и на по-продуктивните компании да се разрастват по-бързо, което подвига и заплатите.

Проблемът, съгласно Тhe Economist, е че Европа е континент на „ заседнали хора “. Един на всеки четирима европейци е при работодателя си повече от 20 години, спрямо един на 10 американци. Изследванията на Никлас Енгбом от Нюйоркския университет, основани на детайлни шведски данни, демонстрират, че по-възрастните чиновници по-рядко сменят шеф, което допуска, че казусът ще се задълбочава с остаряването на континента.

Дългият трудов стаж в миналото е имал смисъл. В стопанска система, предпазена от разтърсвания, бизнесът печели от висококвалифицирани, профилирани фрагменти и е подготвен да влага в тяхното образование. Практиките на пазара на труда, които подхождат на такава стопанска система - високи разноски за уволняване, привилегии, обвързани със стажа, и груповото договаряне - са типично европейски. Но те не дават отговор на стопанската система, която политиците през днешния ден се пробват да изградят, нито на епохата на мита и яростна китайска конкуренция.

Европейската капиталова банка разполага със 70 милиарда евро за нововъведения до 2027 година Правителствата към този момент могат да нарушават разпоредбите за държавна помощ, когато предизвикват софтуерни пробиви.

Защитниците на статуквото настояват, че вътрешнофирмените промени и нововъведения ще бъдат задоволителни, с цел да отговорят на сегашните провокации. Ако изкуственият разсъдък направи образованието на млади фрагменти нерентабилно за американските компании, дългото задържане на чиновници в Европа може въпреки всичко да се окаже преференциално.

Как могат политиците да насърчат подвижността на пазара на труда?

Водещите на подкаста Money Talks оферират три разновидността.

Единият е да се подсигурява, че компенсации като пенсии и обезщетения при уволняване са портативни и необвързани със стажа. Друг е да се разхлабят груповите съглашения сред синдикати и работодатели, които дефинират заплатите съгласно годините в компанията. Трети вид е компенсации за безработица да се изплащат освен при уволняване, само че и при доброволна промяна на работа.

За да се насърчи придвижването на чиновници, дотациите, които карат фирмите да натрупат непотребна работна мощ, би трябвало да се лимитират единствено до изключителни обстановки.

Може да има и по-приемлив път. Професор Саймън Егер от Принстън и негови съавтори откриват посредством немско изследване, че чиновници, които биха могли да получат 10% по-висока заплата при промяна на работа, чакат приблизително единствено 1% нарастване.

Липсата на подвижност и новаторски компании в Европа не се дължи единствено на пазара на труда. Жилищни политики, които усилват цената на преместването, задържат чиновниците в по-слабо продуктивни райони. Младите компании се нуждаят освен от работна ръка, само че и от финансови пазари. Следователно има доста способи европейският трудов пазар да стане по-жизнен. Работниците в Европа може да изгубят изгодите, свързани със стажа. Но в подмяна има по-високи заплати, които могат да завоюват.