Всички са маскари, смешници, бъдещето е страшно: в България се

" Всички са маскари ", " смешници ", " бъдещето е ужасно ": в България се постановат страхове и неистини като " други гледни точки ". Няма различни обстоятелства. Има разврат на нравите и неистини. А лъжите водят до произшествия. От Е. Дайнов.

Лъжи и различни обстоятелства: тирада на Путин, предавана в Мариупол

Време е. Подобен сериозен взор ни връща в самото сърце на въпроса " Що е то публицистика "? Както постоянно се случва, отговорът е заровен в генезиса на явлението.

Съвременната публицистика стартира с лондонския вестник " Таймс ". Основан в края на 18-и век от останал без работа издател, в началото това е търговски " лист ", съобщаващ вести и разгласи от света на търговията, гарнирани с малко световна пикантерия. Не след дълго обаче времената стават бурни заради Френската гражданска война, разразила се оттатък Ламанша. Взривообразни и съдбовни диспути текат в Народното събрание, гласоподават се ограничения и закони.

Проф. Евгений Дайнов

Издателите на " листа " виждат, че въпреки Народното събрание да разгласява собствен си " лист " с признатите ограничения, както и с доводите на болшинството, никой не чува доводите на опозицията, гласувала срещу. " Листът " сменя името си на " Таймс " и стартира да разгласява тези доводи, тъй че публиката да може да стигне до осведомено политическо познание. От един лист се разпростира на четири, а след това - на осем и на дванадесет страници. Започва да предлага вести - както вътрешни, по този начин и външни, по спретнат и класифициран метод.

Ще рече: актуалната публицистика стартира с две неща: появяването на политиката на хартия, предопределена за всеобщата публика; представянето, пред публиката, на аргументацията на съперниците на властта, до тогава нечути. По тази причина в първите десетилетия на 19-и век вестникът се снабдява с прозвището " Гръмовержецът " (The Thunderer).

" Гледните точки ", за които няма място в медиите

На пръв взор наподобява, че иде тирада за " другата позиция ", само че иде тирада за друго: за информиране на публиката за позициите на законни нейни избраници в законно средище на властта. Появата на публицистиката върви ръка за ръка с появяването на журналистическата дисциплинираност. Няма по какъв начин по това време в Лондон да цъфне някакъв оракул от Манчестър (да речем) и да стартира да развива тайните си теории (не почиващи върху нищо легитимно) на страниците на " Таймс ". За носителите на такива " гледни точки " лондончани обособяват едно кьоше в Хайд парк, където въпросните пророци да произнасят речите си пред инцидентните минувачи.
Редакцията предлага
С развиването на публицистиката се развива и относително новият род " коментар ". Той интерпретира новините, които са учредени върху прецизно тествани обстоятелства. Едва след единодушието по обстоятелствата идва стадият на тяхното пояснение. Ярък притежател на този род става вестник " Гардиън ". През 1921 година, по случай стогодишнината от неговото учредяване, тогавашният му основен редактор, писателят С.П. Сноу, прави разграничението сред коментар и репортаж: " Коментарите са свободни; само че обстоятелствата са свещени ".

" Нямаш свободата да имаш лични обстоятелства "

Ще рече: различни тълкувания може да има, само че различни обстоятелства - не. По-късно правилото на Сноу ще мутира в по-ясната поговорка: " Имаш свободата да имаш лична гледна точка; нямаш обаче свободата да имаш лични обстоятелства ". Не можеш против обстоятелството, че Хитлер атакува Полша през 1939 година, да изкараш " собствен " различен факт, че Полша е нападнала Хитлер. Не можеш да твърдиш, че Русия не е нападнала Украйна на 24 февруари 2022 година. Не можеш да твърдиш, че украинците са " нацисти ", откакто в Украйна съществува многопартийна народна власт с законни избори, а не - една партия с всесилен фюрер от горната страна.

Стриктното разделяне на обстоятелства от отзиви е още веднъж въпрос на прецизна самодисциплина. Никой британски публицист, през 19-и и доникъде на 20-и век, не може да си разреши да мине без такава самодисциплина, защото тя е мярата за джентълменство. Ако минеш границите, в случай че смесиш нещата, клубовете, в които членуваш, ще те разгласят за не-джентълмен и кариерата ти свършва. Едва във втората половина на 20-и век се появява " жълтата преса ", в която всичко е размито и даже треторазряден оракул от Манчестър ще намира своите 15 минути популярност в някой таблоид.

България: и след 1989 в плен на страхове, неистини и " други гледни точки "

На България целият този постепенен път, цялото това струпване на опит, бе икономисан. С отпадането на цензурата в последните седмици на 1989 година отпаднаха и всички вътрешни задръжки. С генерации, държани с вързани уста, вестниците изригнаха. Мишени се оказаха всички типове политици и всички типове политически хрумвания - т.е. хрумвания за общото богатство. Единици бяха вестниците, които се опитваха да поддържат разделяне сред обстоятелства и мнения. Към датата на първите избори през лятото на 1990 година в медийния хор всичко се беше трансформирало в буйна патетика, ориентирана против всички. В тази патетика потънаха всевъзможни рационални доводи и разногласия, а на повърхността се изплискваше голямо количество страсти, страхове, предразсъдъци. Цялостното обръщение стана " всички са маскари ", което лиши едно преди малко прохождащо общество от вярата, че може да проходи.

Още преди упоменатите избори, масата медии приравни Съюз на демократичните сили, носителите на новата вяра, с Българска социалистическа партия, пазителите на остарялата безизходност. И двете партии бяха оповестени за " динозаври ", които е време да се махат, с цел да освободят място за " нови лица " ; по това време Съюз на демократичните сили беше на възраст 6 месеца.

Към 1992 година тази ранна патетика мина във високомерно подигравчийство. От " маскари " всички станаха смешници. Филип Димитров, първият либерален министър председател от генерации, се оказа комичен поради това, че говореше безшумно, беше космат и имаше очила. Неговите почитатели бяха смешници, тъй като имаха вяра в невъзможни неща - като да вземем за пример, че България може да стане член на Европейски Съюз и на НАТО.

Отзад, зад това присмиване, като хор в гръцка покруса мненията образуваха облика на бъдещето като нещо ужасно, извънредно и злокобно. В продължение на години коментар след коментар завършваше с " и ще стане ужасно ". Реформите бяха страшни, преходът беше заплашителен, демокрацията беше страшна, всяка задаваща се зима беше страшна, както и всяко лято. А откакто бъдещето е ужасно и, също така, към него сочат някакви смешници, то най-добре е това бъдеще въобще да не се случва - този извод си направиха българите и едвам откакто катастрофираха в хиперинфлацията се стегнаха да изберат държавното управление на Костов. Към който пък полетяха реплики от вида: " Муха и държавно управление се убиват с вестник ".

Изчезнаха границите сред истина и неистина, сред положително и зло

След това се обособиха, като островна група, тези медии, които отграничаваха обстоятелства от мнения и, също така, бяха разбрали още един съвет на С.П.Сноу: " Коментарът също би трябвало да бъде обект на самоналожени ограничавания. Добре е човек да е откровен; само че е още по-добре да бъде обективен ". Срещу тези медии стартира фронтална офанзива от страна на останалите, които дефинитивно изоставиха всевъзможни правила на публицистиката, т.е. на информирането на жителите по този начин, че те да могат да вършат виновни избори. При тази офанзива, преди към този момент десетина години, се появи убеждението, че всеки разполага със свободата да има " лични обстоятелства ". Изчезнаха границите сред нещата и явленията, сред неистина и истина, сред положително и зло. И всичко стана разрешено.

В последна сметка целият този кален проливен дъжд мутира в днешната болест " другата позиция ", проникнала даже в медии, които не са част от калта. За да не се удавим в тази тиня е належащо да се върнем към началата на публицистиката и да слагаме въпроси като: Тази позиция стъпва ли върху проверими обстоятелства? Нейният изразител законен ли е? Има ли репутацията на безкористен и почтен? Могат ли неговите заключения и тези да бъдат тествани с общопризнати способи и принадлежности?

Каква е задачата на публицистиката?

Работата на публицистиката не е да показва " всички гледни точки ". Това вършат държачките на микрофони. Не всички гледни точки са равни по значение, легитимност и правота. Разтварянето на всичко в еднообразна каша лишава обществото от усета за това кое е значимо и кое - не. А в тази каша най-добре живеят насилниците. Където няма граница сред законно и нелегитимно, регулатор става силата: аз съм по-силен, затова моята версия за света е по-правилна. Именно този резултат целеше, да вземем за пример, Путин, когато стартира да разтваря истината в блатото на хибридните офанзиви (друг е въпросът, че най-после не се оказа тъкмо той най-силният).

Работата на публицистиката е да сервира на публиката законни и тествани информации, за да образува едно осведомено и просветено общество, способно да гради бъдещето си на основата на отчленяването на значимо от маловажно. Ако това е по този начин - а то е по този начин - няма по какъв начин " земята е плоска " да бъде " друга позиция ". Както няма по какъв начин медиите да стават рупор на елементарно доказуеми неистини от вида: " НАТО е отговорен за войната в Украйна " ; " в страната няма пари " ; " Кирил Петков готви изменничество по македонския въпрос " ; " Истанбулската спогодба желае да ни трансформира в трети пол " ; " посолството на Съединени американски щати реди държавните управления в България " ; " в Украйна руснаците не унищожават градове ".

Лъжите водят до произшествия. В Съединени американски щати лъжата на Тръмп, че е спечелил изборите от 2020 година, докара до опит за бунт и до гибелта на хора. Там обаче другите форми на самоконтрол са задоволително мощни, с цел да укротят, в последна сметка, обстановката. В България не е по този начин. Разгулът на " другата позиция " може да докара да вземем за пример до някакъв референдум за излизане от Европейски Съюз или от НАТО. И надъханото от " другата позиция " население да гласоподава " за ". Нещо такова към този момент видяхме в явлението " Брекзит ". Британските таблоиди, отвързали се от стандартите на публицистиката, докараха популацията до оня бяс, с който то гласоподава да напусне Европейски Съюз. В България, несъмнено, повторението на сходно нещо би имало надалеч по-крайни и пагубни последици.

Алтернативните обстоятелства = разврат на нравите

Всяка специалност си има лични правила на самодисциплина и на самоконтрол и това не е инцидентно. Самата дума profession произлиза от " обществена декларация " на някакви полезности и добродетели. Описвайки задачата си, американската телевизия CNN прави следната обществена декларация: " Да споделяме истината в очите на властта. Да държим властта под контрола на публиката. Да държим политиците почтени ".

Това е публицистика. Да поднасяш " друга позиция ", стъпила върху " различни обстоятелства " - това не е публицистика, а разврат на нравите.