Паднали гиганти: Как вторият по големина производител от зората на компютрите се провали
Всички са чували за IBM, Hewlett-Packard или Intel. Най-големите компании в света на компютрите като че ли постоянно са били към нас и в никакъв случай няма да изчезнат. Това е голяма илюзия. Даже и от най-големите в играта може да не остане и спомен - задоволителни са поредност от неверни стратегически решения, невидимата ръка на пазара и няколко години, с цел да изчезне и последният хардуер с познатото лого.
Например, с логото на DEC. Digital Equipment Corporation е една от най-влиятелните компании в основните за компютърната гражданска война десетилетия - сред 60-те и 80-те. Неспособността ѝ да се приспособява обаче я обрича на рецесия, разпад и давност.
Началото
За DEC не може да се приказва без да се спомене името на Кен Олсен. Талантливият инженер от MIT работи през Втората международна война по план за въоръжените сили, която се трансформира в SAGE - първата интегрирана компютъризирана система за противовъздушна защита. Тя включва мрежа от изчислителни машини с размерите на здания, интерактивни работни станции за радарните оператори и продан на информация в действително време сред радари, командни пунктове, изтребители и ракетни батареи. Говорим за средата на 50-те.
Лабораторията, в която Олсен работи, се занимава с концепцията за интерактивност - опцията операторите да имат пряк надзор в действително време върху изпълняваните стратегии. Това е гражданска война във времената, в които правилото на работа е бил да се подават данни към изчислителната система и когато тя е подготвена (след минути, часове или дни) просто да се събира резултатът.
Източник:
Олсен и няколко негови сътрудници вземат решение да стартират бизнес в компютърната сфера, като обаче още първоначално се срещат с огромен проблем - никой не желае да влага. През 50-те доста компании са се появили в бранша и бързо са изчезнали, тъй като софтуерният напредък е направил платформите им отживялост. По предложение на един от дребното искащи да рискуват парите си, компанията се прекръства от Digital Computer Corporation на Digital Equipment Corporation.
Успехите
Отново без споменаване на думата " компютър ",през 1959 година DEC стартират първите си изчислителни машини от PDP (Programmable Data Processor) серията.Говорим за чудовищни машини, струващи еквивалента на над 1 милион $ по днешния курс. Те обаче се оказват много сполучливи, като са продадени десетки бройки.
На една от тях е основана и първата сполучливо публикувана видеоигра - Spacewar! от 1961 година
Източник:
Най-големият триумф в тази продуктова гама идва през 1970 година с PDP-11. Това е по-компактна 16-битова машина, която действително основава продуктовия клас на микрокомпютрите. Нейната архитектура разрешава осъществяването на по-голямо многообразие от задания, а хардуерният стандарт Unibus дава началото на богата екосистема от периферни устройства.
Източник:
NASA е измежду огромните клиенти на DEC
Това разрешава PDP-11 да се употребява в най-различни сюжети - за автоматизация на производствата, във военни системи, за бизнес интервенции и какво ли още не. В разнообразни конфигурации PDP-11 се създава чак до 1996 година От заводите са излезли към 600 000 бройки.
В края на 70-те DEC нанасят нов удар. VAX архитектурата идва с първия сполучлив 32-битов миникомпютър и господства пазара в продължение на повече от десетилетие. И тук приказваме за екосистема - с VMS операционна система, мрежови решения (10 мегабита още през 1984 г.), терминали, принтери и така нататък
По това време DEC диша във врата на IBM, има над 100 000 чиновници по целия свят, а неофициалният и правилен на инженерската му природа жанр на Кен Олсен го трансформират в паметна фигура в промишлеността.
Пропуснатият късмет
Добрите страни на боса на DEC се балансират сполучливо от слабостите му. В DEC нововъведенията са на респект, само че стратегическото мислене си остава на нивото на 60-те. Напълно в стила на други наши познайници от поредицата " Паднали колоси " - Kodak, и тук инженерите виждат бъдещето, а бордът - не.
Източник:
Това е всеобщата визия за компютър... до появяването на IBM PC
Още през 1974 година в DEC е създаден първообраз на това, което през днешния ден назоваваме личен компютър. Олсен споделя " Не ". През 1977 година той отхвърля още един сходен план и дори обществено декларира: " Няма смисъл човек да има компютър у дома ".
Паднали колоси: Как Kodak похарчи 90% пазарен дял и десетилетие преднина
Не, това не е просто история за софтуерната смяна
Е, смисълът става явен през 1981 година, когато се появява IBM PC. DEC под паника дават отговор с цели три несъвместими между тях системи - DEC Professional (базирана на PDP-11), Rainbow 100 (с процесори Z80 и Intel 8088 и CP/M операционна система) и VAXmate (Intel 286, Windows 1.0).
И трите се провалят на пазара по едни и същи аргументи - висока цена, малко разполагаем програмен продукт и слаб маркетинг. Инженерът Олсен е неприкрит съперник на рекламата - уверен е, че положителният хардуер се продава самичък. Той не има вяра и че Unix има бъдеще - а точно той дава тласъка за развиването на модерните операционни системи.
През 80-те DEC влага милиони долари в лични софтуерни и хардуерни разработки и става все по-очевидно, че компанията няма ясна концепция накъде върви. Тук повода е и в търсената от управлението децентрализация, която води до механически нововъведения, само че и до бюрократичен безпорядък. Особено във времена на рецесия.
Финалът
С началото на 90-те обстановката става сериозна. Новите по-компактни и евтини работни станции приближават продуктивността на скъпите VAX машини на DEC. През юли 1992 година бордът принуждава Олсен да напусне президентския пост след 2 години непрекъснати загуби.
На мястото му идва шефът на полупроводниковото поделение в DEC Робърт Палмър. След относителния триумф на новия 64-битов DEC Alpha процесор упованията са той да успее да преоткрие компанията. Сменено е и логото. Загубите обаче не престават да се натрупат. Вече никой не желае нови VAX компютри и вървящите с тях съществени контракти за поддръжка (последните към 1993 година носят една трета от приходите).
Пазарен дял се губи от компании като Sun Microsystems, основани от някогашни инженери от DEC.
Източник:
Някогашната централа на DEC
Светът на компютрите към този момент е друг. Затворените системи и гигантските планове от времената на Студената война са в предишното. Оказва се, че DEC - компания, която досега се хвали, че в никакъв случай не е правила огромни съкращения, не може да вземе завоя. Една четвърт от 120-те хиляди чиновници са освободени. Част от бизнесите са разпродадени.
Така през 1998 година идва офертата на Compaq. Сделката сред компютърните колоси е най-голямата в световен мащаб - 9,6 милиарда $. Целта на купувача е да употребява опита, технологиите и контактите на обезкървената DEC в бизнес сферата. Резултатът обаче е само трансфер на проблеми - и самите Compaq са добити през 2002 година от HP. И за това сме ви разказвали:
Паднали колоси: Compaq владееха PC пазара - какво се случи?
Пътят на компанията от най-бързото влизане във Fortune 500 до " марка чартърен "
Историята на DEC е показателна за това, че положителният резултат може елементарно да те заслепи и бързо от иноватор да се превърнеш в част от статистиката на неуспелите. Никой не помни кои са били и какво са постигнали - колкото и доста да е било.
Например, с логото на DEC. Digital Equipment Corporation е една от най-влиятелните компании в основните за компютърната гражданска война десетилетия - сред 60-те и 80-те. Неспособността ѝ да се приспособява обаче я обрича на рецесия, разпад и давност.
Началото
За DEC не може да се приказва без да се спомене името на Кен Олсен. Талантливият инженер от MIT работи през Втората международна война по план за въоръжените сили, която се трансформира в SAGE - първата интегрирана компютъризирана система за противовъздушна защита. Тя включва мрежа от изчислителни машини с размерите на здания, интерактивни работни станции за радарните оператори и продан на информация в действително време сред радари, командни пунктове, изтребители и ракетни батареи. Говорим за средата на 50-те.
Лабораторията, в която Олсен работи, се занимава с концепцията за интерактивност - опцията операторите да имат пряк надзор в действително време върху изпълняваните стратегии. Това е гражданска война във времената, в които правилото на работа е бил да се подават данни към изчислителната система и когато тя е подготвена (след минути, часове или дни) просто да се събира резултатът.
Източник:
Олсен и няколко негови сътрудници вземат решение да стартират бизнес в компютърната сфера, като обаче още първоначално се срещат с огромен проблем - никой не желае да влага. През 50-те доста компании са се появили в бранша и бързо са изчезнали, тъй като софтуерният напредък е направил платформите им отживялост. По предложение на един от дребното искащи да рискуват парите си, компанията се прекръства от Digital Computer Corporation на Digital Equipment Corporation.
Успехите
Отново без споменаване на думата " компютър ",през 1959 година DEC стартират първите си изчислителни машини от PDP (Programmable Data Processor) серията.Говорим за чудовищни машини, струващи еквивалента на над 1 милион $ по днешния курс. Те обаче се оказват много сполучливи, като са продадени десетки бройки.
На една от тях е основана и първата сполучливо публикувана видеоигра - Spacewar! от 1961 година
Източник:
Най-големият триумф в тази продуктова гама идва през 1970 година с PDP-11. Това е по-компактна 16-битова машина, която действително основава продуктовия клас на микрокомпютрите. Нейната архитектура разрешава осъществяването на по-голямо многообразие от задания, а хардуерният стандарт Unibus дава началото на богата екосистема от периферни устройства.
Източник:
NASA е измежду огромните клиенти на DEC
Това разрешава PDP-11 да се употребява в най-различни сюжети - за автоматизация на производствата, във военни системи, за бизнес интервенции и какво ли още не. В разнообразни конфигурации PDP-11 се създава чак до 1996 година От заводите са излезли към 600 000 бройки.
В края на 70-те DEC нанасят нов удар. VAX архитектурата идва с първия сполучлив 32-битов миникомпютър и господства пазара в продължение на повече от десетилетие. И тук приказваме за екосистема - с VMS операционна система, мрежови решения (10 мегабита още през 1984 г.), терминали, принтери и така нататък
По това време DEC диша във врата на IBM, има над 100 000 чиновници по целия свят, а неофициалният и правилен на инженерската му природа жанр на Кен Олсен го трансформират в паметна фигура в промишлеността.
Пропуснатият късмет
Добрите страни на боса на DEC се балансират сполучливо от слабостите му. В DEC нововъведенията са на респект, само че стратегическото мислене си остава на нивото на 60-те. Напълно в стила на други наши познайници от поредицата " Паднали колоси " - Kodak, и тук инженерите виждат бъдещето, а бордът - не.
Източник:
Това е всеобщата визия за компютър... до появяването на IBM PC
Още през 1974 година в DEC е създаден първообраз на това, което през днешния ден назоваваме личен компютър. Олсен споделя " Не ". През 1977 година той отхвърля още един сходен план и дори обществено декларира: " Няма смисъл човек да има компютър у дома ".
Паднали колоси: Как Kodak похарчи 90% пазарен дял и десетилетие преднина
Не, това не е просто история за софтуерната смяна
Е, смисълът става явен през 1981 година, когато се появява IBM PC. DEC под паника дават отговор с цели три несъвместими между тях системи - DEC Professional (базирана на PDP-11), Rainbow 100 (с процесори Z80 и Intel 8088 и CP/M операционна система) и VAXmate (Intel 286, Windows 1.0).
И трите се провалят на пазара по едни и същи аргументи - висока цена, малко разполагаем програмен продукт и слаб маркетинг. Инженерът Олсен е неприкрит съперник на рекламата - уверен е, че положителният хардуер се продава самичък. Той не има вяра и че Unix има бъдеще - а точно той дава тласъка за развиването на модерните операционни системи.
През 80-те DEC влага милиони долари в лични софтуерни и хардуерни разработки и става все по-очевидно, че компанията няма ясна концепция накъде върви. Тук повода е и в търсената от управлението децентрализация, която води до механически нововъведения, само че и до бюрократичен безпорядък. Особено във времена на рецесия.
Финалът
С началото на 90-те обстановката става сериозна. Новите по-компактни и евтини работни станции приближават продуктивността на скъпите VAX машини на DEC. През юли 1992 година бордът принуждава Олсен да напусне президентския пост след 2 години непрекъснати загуби.
На мястото му идва шефът на полупроводниковото поделение в DEC Робърт Палмър. След относителния триумф на новия 64-битов DEC Alpha процесор упованията са той да успее да преоткрие компанията. Сменено е и логото. Загубите обаче не престават да се натрупат. Вече никой не желае нови VAX компютри и вървящите с тях съществени контракти за поддръжка (последните към 1993 година носят една трета от приходите).
Пазарен дял се губи от компании като Sun Microsystems, основани от някогашни инженери от DEC.
Източник:
Някогашната централа на DEC
Светът на компютрите към този момент е друг. Затворените системи и гигантските планове от времената на Студената война са в предишното. Оказва се, че DEC - компания, която досега се хвали, че в никакъв случай не е правила огромни съкращения, не може да вземе завоя. Една четвърт от 120-те хиляди чиновници са освободени. Част от бизнесите са разпродадени.
Така през 1998 година идва офертата на Compaq. Сделката сред компютърните колоси е най-голямата в световен мащаб - 9,6 милиарда $. Целта на купувача е да употребява опита, технологиите и контактите на обезкървената DEC в бизнес сферата. Резултатът обаче е само трансфер на проблеми - и самите Compaq са добити през 2002 година от HP. И за това сме ви разказвали:
Паднали колоси: Compaq владееха PC пазара - какво се случи?
Пътят на компанията от най-бързото влизане във Fortune 500 до " марка чартърен "
Историята на DEC е показателна за това, че положителният резултат може елементарно да те заслепи и бързо от иноватор да се превърнеш в част от статистиката на неуспелите. Никой не помни кои са били и какво са постигнали - колкото и доста да е било.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ