Пет български военни победи
Всички са чували за борбите при Одрин, Ахелой и Дойран. Но чували ли сте за борбата при Буг или борбата при Тесалоники? Най-вероятно не. Българската история познава доста победи и загуби. Много от тях обаче са забравени, защото нашият народ постоянно има склонността да се концентрира върху същината, само че да подценява детайлите. Само, че хората с право са споделили, че дяволът е в детайлите. В тази публикация ще ви срещнем с някои от подценяваните, само че също толкоз значими борби, които са част от нашата история.
Ето ги и тях:
Битката при Буг (896г.)
Битката при Буг, състояла се през 896 година при едноименната украинска река, е живото проявяване на спорът сред маджарите и българите.
Известният със стратегическото си мислене Симеон се възползвал от породилия се спор сред маджарите и печенегите. Така той влезнал в съюз с печенегите, които атакували сърцето на Маджарския родов съюз, намиращо се по поречието на Днепър.Това отворило съвършената опция Симеон да нападна в тил от южния фронт. Маджарите били сериозен съперник – преди борбата Симеон провел полеви литургии с вярата Бог да му помогне. Предполага се, че в борбата взели участие най-вече кавалеристи, които имали опит в маневрирането в откритите поречия на южна Украйна. И двете страни дали доста жертви. Българите разполагали с отреди тежка конница, до момента в който унгарците най-вероятно са разчитали на лека кавалерия и голям брой конни стрелци. Победата над маджарите при Буг била разковничето за разгрома на Маджарския родов съюз прочут като Етелкьоз. Маджарите напуснали Украйна и се заселили в Панония, където живеят и в този момент. След борбата Симеон обезпечил сигурността на североизточната си граница и се съсредоточил над Тракия. При Булгарофигон, той разрушил ромейска армия. Това събитие останало в историята като Търговска война с Византия.
Битката при Тесалоники, 995г.
Балканите след борбата при Тесалоника; В защриховано – земи, завладени от Самуил измежду успеха над византийците;
Битката се развила до Тесалоника (дн. Тесалоники/Солун). Състояла се сред, българската войска, под управлението на Гаврил Радомир и Самуил, които нападнали Византийската империя, предвождана от Ашот Таронит и Григорий.
Самуил не можел да прежали загубите, които България дала след рухването на Преслав през 971г. Победата му при Траянови врата над Василий II, довела до вътрешни спорове във Византийската империята, от които той се възползвал. Започнал голям брой акции в Македония и Мизия, които да понижат византийското наличие на Балканите. Така през 995г. Самуил събрал компактна войска, с която тръгнал на юг, по поречието на Струма. Целта била Солун (вторият по величина византийски град). Българите обаче били малобройни – за това можем да съдим по тактиката, която приложил царят, а точно обстоятелството, че той не обсадил Солун, а разчитал да примами градският гарнизон в капан. Затова пратил като стръв дребен авангард, до момента в който главната армия се спотаявала в хълмовете. Начело на византийският авангард стоял Ашот – наследник на арменския княз Григорий от Тарон, който минал на византийска работа и дукс на Тесалоника. Той имал задачата да разбере численноста на българската армия и нейното разположение. Ашот съумял да победи авангарда, само че попаднал клопката на Самуил. Григорий умира в опит да избави сина си. Ашот бил покорен, и откакто остават без водачи, византийците отстъпват и се барикадират в Солун. Самуил не обсадил Солун, а траял на юг, където превзел Беотия, Тесалия и най-накрая достигнал Коринт през 996г. Разгрома на византийците при Солун, отворил доста порти на българския държател – към този момент можел напълно умерено да започва акция против хърватите и сърбите. Две години по-късно и те паднали под меча на българският цар.
Битката при Видин, 1233г.
През 1232г. унгарският крал Андрей II окупирал областите Стрем, Белград, Браничево, Олтения и Видинско. Това станало в резултат на отслабената българска войска след войната сред България и Епирското деспотство. Победата на Иван Асен II при Клокотница дала късмет за нахлуване над унгарците. Българската войска била поведена от брата на царя – севастократор Александър, който бил шеф на Софийско. Това бил неговият апанаж – неговото персонално притежание в границите на династията Асеневци. Не се знае доста за Александър и неговите водачески умения. Малкото, което знаем е следното: През 1207г. Александър, дружно с Иван Асен II бягат във Волиния. Това станало след кончината на Калоян и възкачването на Борил. Там младите царски синове се обучавали в най-мощното съветско княжество по това време. Така те придобили уменията нужни им да смъкват Борил от престола – заставайки отпред на мощен варяжки отряд, двамата братя свалили Борил и на трона се възкачил Иван Асен II. Влиянието на Борил обаче останало – нужни били 10 години и много помощ от Александър, с цел да се отстрани. Получената купа севастократор приказва доста за уменията на Александър. Смята се, че той е изиграл значима роля за успеха над епирския диктатор Теодор Комнин,вероятно ръководейки част от българската армия. Александър се разполагал с огромно доверие от Иван Асен II. Царят му поверил отвоюването на северозападните български земи от унгарците (една от главните военно-политически сили в цяла източна Европа). Не се знае какъв е резултатът от сражението край Видин, само че се допуска, че Александър е нанесъл голямо проваляне на унгарците, тъй като през същата 1233г. им нанася проваляне в още две борби – в Олтения и край Браничево. Има хипотези, че в армията на Александър е имало и кумански отряди, както и български васали, които преди са били част от епирските сили, които Иван Асен II е завладял при Клокотница.
Победата на Иван Асен II над татарите, пролетта на 1241г.
Унгария, Босна и Хърватия били опустошени от татарите през 1240г. Същата година татарите ненадейно се изтеглили назад към понтийската степ. Част от тях предходна през българските земи оттатък Дунав, на което Иван Асен II дал отговор като събрал войската си и нападнал. Събитията се случили в дн. Молдова (или румънската част на Молдова). Знаем, че Иван Асен „ съвсем разрушил татарите “. Има разнообразни тълкувания по тематиката. Например: когато българите разбрали къде тъкмо се намират ги нападнали до момента в който форсирали някоя от множеството реки, които пресичат Молдова, вероятно Буг или Днестър. Повечето татари са разгромени, а тези, които се избавят минават реката и доближават до южна Украйна. Татарите били рисков съперник – година по-късно по време на татарска наказателна експедиция североизточните български земи били разорени. Това бил отговорът на Бату хан, който най-вероятно се чувствал застрашен от българите, откакто волжките българи, преди десетилетие са нанесли първото съществено проваляне на монголските армии.
Битката при Девина, 1279г.
Ивайло не бил удовлетворен от това, че столичната аристокрация му лишила трона в интерес на Иван Асен III. След като отблъснал татарите при обсадата на Дръстър (Силистра), селският цар тръгнал към Търново с цел да си получи трона назад. Армията му от селяни-ветерани обсадила столицата, само че без триумф. Освен, че им липсвал опит, в борбата се намесил византийският император Михаил VIII Палеолог, който изпратил 10 000 войска отпред с протовестиарият Мурин, с цел да помогне на Иван Асен III. Целта на армията била да премине Стара Планина и да издебне в тил армията на селския цар, до момента в който той е ангажиран с обсадата над Търново. Ивайло обаче схванал за проектите им и поел на юг, с цел да пресрещне ромеите. Тук значима роля изиграла силата на изненадата и теренът в Котелския проход – Ивайло и неговата армия разгромили по-многобройната ромейска войска. Повечето византийци умират по време на сражението, а пленниците са изклани по заповед на Ивайло. По-късно Ивайло разгромява 5 000 ромейска войска, с което изцяло разрушава проектите на Михаил Палеолог да постави сложено от него лице на търновския престол. Благодарение на Ивайло ромеите губят всичките си шансове против България. И макар че не си възстановява трона и е преместен от богатия диктатор Георги Тертер, Ивайло потвърждава нещо, което 150 години по-късно ще се разбере в хуситските войни, а точно, че селските армии са също толкоз страховити, колкото останалите. Има догатки, че оръжията, които хуситите са употребявали ( пригодени за оръжие селски сечива като чукове, коси, млатове за жито, сърпове и т.н.), са употребявани в Ивайловата войска още век и половина преди този момент!
Автор: Божидара Иванова
