Пет цитата на писателя Георги Марков
Всички са чували името на Георги Марков. За някои той е гласът, който споделя на Запада за това, което се случва в България по времето на социализма, а за други е неизвестен антигерой, който плюе по родината. Гледните точки може да са доста, само че не може да се отхвърли, че той е значима фигура в българската история и литература, а това какъв брой рисков е бил за режима приказва неговото ликвидиране в Лондон и останалият в историята случай с " българският чадър ". В тази публикация сме събрали пет негови страхотни цитати, които тези дни обиколиха и обществената мрежа Фейсбук:
„ Изпитвам предпочитание, което ми заповядва да не правя отстъпка моята България на тези, инцидентните хора, които инцидентно са се родили в нея, инцидентно живеят там и инцидентно ще си отидат, тъй като нито я познават, нито я обичат, нито ги е грижа за нея, тъй като са слепи и елементарни прислужници на непозната воля и непозната страна… ”
„ Слава Богу, че човек е толкоз комплицирано, мистериозно, цялостно с несъгласия, мъчно изменчиво, кучешки стабилно създание, чието възприятие за хубост се дефинира от грозотата, чието възприятие за независимост се дефинира от робството, чието възприятие за смисъл се дефинира от безсмислието и всеки опит да се отстранен несъгласията му, значи той да бъде погубен. ”
" Твърде скоро от наивни и почтени младежи, свързани с естествени човешки и другарски връзки, с обич и религия към хората и света, ние се превърнахме в призраци на съмнението, страха и взаимната ненавист, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, с цел да завоюва самичък няколко минути повече. Ние към този момент бяхме „ приятели “. ”
„ Мисля, че съмнението е един от най-характерните белези на актуалния български темперамент. То е доведено до витална степен надалеч надвишаваща естественото човешко съмнение и се е трансформирало в неразделен сателит на всичките ни мисли и усеща. Нека кажа, че съмнението също е един от най-ужасните и мъчителни детайли на нашето модерно, българско другарство. Не познавам човек в България, даже най-благородните и най-честни персони, против които да не е хвърляно съмнение, че те не са това, за което се показват, че зад цялото им държание стои нечиста цел. Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо съмнение, на предусещане и очакване на неочаквани секрети врагове, е изключителна рожба на комунистическата реалност и на необикновено низкото нравствено проваляне, последвало девети септември 1944 година. ”
„ Щастието също е и в свободата. Свободата да се чувстваш човек, еднакъв на всички индивиди, свободата да имаш право на собствен глас, свое лице, собствен живот. Мнозина познават щастливото чувство, че са се родили и че живеят на този свят, и че това е неповторима привилегия на природата или на Бога. Свободата да живееш по този начин, както намериш за добре, без, несъмнено, да вредиш на другите. Свободата да се движиш накъдето искаш, без да отнемаш пътя на другите. Свободата да мислиш, както намериш за добре, без значение от това дали някой е склонен или несъгласен с тебе. "
Още от ЛЮБОПИТНО:
„ Изпитвам предпочитание, което ми заповядва да не правя отстъпка моята България на тези, инцидентните хора, които инцидентно са се родили в нея, инцидентно живеят там и инцидентно ще си отидат, тъй като нито я познават, нито я обичат, нито ги е грижа за нея, тъй като са слепи и елементарни прислужници на непозната воля и непозната страна… ”
„ Слава Богу, че човек е толкоз комплицирано, мистериозно, цялостно с несъгласия, мъчно изменчиво, кучешки стабилно създание, чието възприятие за хубост се дефинира от грозотата, чието възприятие за независимост се дефинира от робството, чието възприятие за смисъл се дефинира от безсмислието и всеки опит да се отстранен несъгласията му, значи той да бъде погубен. ”
" Твърде скоро от наивни и почтени младежи, свързани с естествени човешки и другарски връзки, с обич и религия към хората и света, ние се превърнахме в призраци на съмнението, страха и взаимната ненавист, в маркирано стадо, където всеки се опитваше да избута съседа си, с цел да завоюва самичък няколко минути повече. Ние към този момент бяхме „ приятели “. ”
„ Мисля, че съмнението е един от най-характерните белези на актуалния български темперамент. То е доведено до витална степен надалеч надвишаваща естественото човешко съмнение и се е трансформирало в неразделен сателит на всичките ни мисли и усеща. Нека кажа, че съмнението също е един от най-ужасните и мъчителни детайли на нашето модерно, българско другарство. Не познавам човек в България, даже най-благородните и най-честни персони, против които да не е хвърляно съмнение, че те не са това, за което се показват, че зад цялото им държание стои нечиста цел. Разбира се, цялата тази атмосфера на взаимно и всеобщо съмнение, на предусещане и очакване на неочаквани секрети врагове, е изключителна рожба на комунистическата реалност и на необикновено низкото нравствено проваляне, последвало девети септември 1944 година. ”
„ Щастието също е и в свободата. Свободата да се чувстваш човек, еднакъв на всички индивиди, свободата да имаш право на собствен глас, свое лице, собствен живот. Мнозина познават щастливото чувство, че са се родили и че живеят на този свят, и че това е неповторима привилегия на природата или на Бога. Свободата да живееш по този начин, както намериш за добре, без, несъмнено, да вредиш на другите. Свободата да се движиш накъдето искаш, без да отнемаш пътя на другите. Свободата да мислиш, както намериш за добре, без значение от това дали някой е склонен или несъгласен с тебе. "
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ