Кой е проф. Тодор Кантарджиев извън екрана: Разказва синът му
Всички познаваме проф. Тодор Кантарджиев от дребния екран. Но какъв човек е той зад кадър? Това разкрива синът му доцент доктор Весел Кантарджиев в изявление за „ 120 минути “.
Какъв човек е проф. Тодор Кантарджиев?
„ Той… е естествен, земен човек “, споделя лекарят.
Какъв татко беше и е той , беше ли непоколебим през вашето детство ?
Отдаден и угрижен родител. Не беше от най-нестрогите. Строгичък беше!
На какво искаше да ви възпита ?
Искаше да стана лекар. И аз желаех да стана лекар, тъй като у дома доста рядко не се е говорило за медицина. Аз съм откърмен с обич към медицината. И двамата ми родители и дядовците ми дадоха живота си да оказват помощ на хората. Както се споделя, те бяха минали по този път. Като млад студент, всеки взет изпит е празник, само че у дома не се приемаше по този начин. И майка ми, и татко ми бяха златни Хипократи и с цялостни шестици са приключили университета и общо взето това беше път, който и дядовците ми са минали. И съгласете се, те нямаше по какъв начин да припадат от наслада, че съм взел изпит, който са взели те всички.
Наказвал ли ви е като дете?
Амиии... Най-ценното, което имахме у дома, беше орденът за смелост на дядо ми, който един прелестен ден изчезна. Изчезна, тъй като го бях взел, с цел да се закича с него на първия образователен ден. Което както се сещате, че не е най-мъдрата постъпка. Та тогава, има два типа забележки – вербална и физическа забележка. И след къса гонка към масата, получих първата физическа забележка… Кратка де. Но си взех поука!
На по-късен стадий аплайвах в една от елитните гимназии в София и той стартира да ми вика " макарон, макарон ". " Защо макарон, бе тате? ", го запитвам. А той: " Щот си дълъг, тъничък и кух ", което беше малко, тъкмо и ясно. Не ми беше толкоз занимателно тогава де, само че в този момент към този момент правя оценка възприятието му за хумор…
По време на огромната вълна , март месец предходната година , когато проф . Кантарджиев беше 24 в денонощието на линия , тогава имаше ли миг , в който вие се притеснихте за него ?
Ако би трябвало да бъда почтен, извънредно бях обезпокоен. Защото той е с хематологично заболяване, с трансплантация на костен мозък, 18 химиотерапии. По времето, за което Вие говорите, в случай че той се беше разболял, в този момент нямаше да е измежду нас сега… Само че той нито за секунда не намерения за това нещо!
Гордеете се с него , чувствам ?
Да, гордея се. Няма причина да не се гордея!
Кръстихте сина си на него ?
Да, това е най-малкото, което можех да направя!
Кой е най-важният урок, който взехте от татко Ви?
Да се държиш добре с хората. И да помагаш на всички безусловно и да не очакваш от никого признателност.
Ако би трябвало да опишете татко си единствено с три думи , кои ще бъдат те ?
Мъдър, самоуверен и почтен. Дори ще обърна реда. Мисля, че " почтен " е преди всичко.
А какъв въпрос зададе доцент доктор Весел Кантарджиев на татко си, вижте във видеото.
Какъв човек е проф. Тодор Кантарджиев?
„ Той… е естествен, земен човек “, споделя лекарят.
Какъв татко беше и е той , беше ли непоколебим през вашето детство ?
Отдаден и угрижен родител. Не беше от най-нестрогите. Строгичък беше!
На какво искаше да ви възпита ?
Искаше да стана лекар. И аз желаех да стана лекар, тъй като у дома доста рядко не се е говорило за медицина. Аз съм откърмен с обич към медицината. И двамата ми родители и дядовците ми дадоха живота си да оказват помощ на хората. Както се споделя, те бяха минали по този път. Като млад студент, всеки взет изпит е празник, само че у дома не се приемаше по този начин. И майка ми, и татко ми бяха златни Хипократи и с цялостни шестици са приключили университета и общо взето това беше път, който и дядовците ми са минали. И съгласете се, те нямаше по какъв начин да припадат от наслада, че съм взел изпит, който са взели те всички.
Наказвал ли ви е като дете?
Амиии... Най-ценното, което имахме у дома, беше орденът за смелост на дядо ми, който един прелестен ден изчезна. Изчезна, тъй като го бях взел, с цел да се закича с него на първия образователен ден. Което както се сещате, че не е най-мъдрата постъпка. Та тогава, има два типа забележки – вербална и физическа забележка. И след къса гонка към масата, получих първата физическа забележка… Кратка де. Но си взех поука!
На по-късен стадий аплайвах в една от елитните гимназии в София и той стартира да ми вика " макарон, макарон ". " Защо макарон, бе тате? ", го запитвам. А той: " Щот си дълъг, тъничък и кух ", което беше малко, тъкмо и ясно. Не ми беше толкоз занимателно тогава де, само че в този момент към този момент правя оценка възприятието му за хумор…
По време на огромната вълна , март месец предходната година , когато проф . Кантарджиев беше 24 в денонощието на линия , тогава имаше ли миг , в който вие се притеснихте за него ?
Ако би трябвало да бъда почтен, извънредно бях обезпокоен. Защото той е с хематологично заболяване, с трансплантация на костен мозък, 18 химиотерапии. По времето, за което Вие говорите, в случай че той се беше разболял, в този момент нямаше да е измежду нас сега… Само че той нито за секунда не намерения за това нещо!
Гордеете се с него , чувствам ?
Да, гордея се. Няма причина да не се гордея!
Кръстихте сина си на него ?
Да, това е най-малкото, което можех да направя!
Кой е най-важният урок, който взехте от татко Ви?
Да се държиш добре с хората. И да помагаш на всички безусловно и да не очакваш от никого признателност.
Ако би трябвало да опишете татко си единствено с три думи , кои ще бъдат те ?
Мъдър, самоуверен и почтен. Дори ще обърна реда. Мисля, че " почтен " е преди всичко.
А какъв въпрос зададе доцент доктор Весел Кантарджиев на татко си, вижте във видеото.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ