Четвъртофевруарско: Похвално слово за Русия
Всички помним случилото се на днешната дата тъкмо преди 26 години.
Тогава Николай Добрев, номиниран от Българска социалистическа партия за министър председател след сгромолясването на Жан Виденов, върна мандата. Последваха предварителни избори и България бе дефинитивно и, да се надяваме, вечно и необратимо, сложена на европейските и атлантическите релси.
Едва ли обаче са доста тези, които си спомнят какво тъкмо се случи на 31 януари 1997 година Тогава новоназначеният съветски дипломат Леонид Керестеджиянц връчи акредитивните си писма на встъпилия броени дни по-рано в служба президент Петър Стоянов.
Ето какво може да се прочете за това събитие в на в. „ Дневник “ от 1 февруари 1997 година:
„ Дипломатът даде обещание да изследва позициите на българското държавно управление по въпроса за НАТО, само че съобщи, че не вижда антируски настроения в другите възгледи за присъединение към пакта. Въпреки това не можел да си показа по какъв начин един ден българската войска ще бъде обърната на Изток към Русия. “
Не е нужно човек да бъде Айнщайн, с цел да разбере, че Русия е решила (поне за момента) да ни остави на мира и да ни даде правото сами да избираме своето бъдеще.
До възкачването на Владимир Путин ще дебелоглав още цели три години. Оказа се, изцяло задоволителни, с цел да поеме страната към Европейски Съюз и НАТО. Безспорно, нито едната от двете организации не е съвършена. Но в природата няма нищо напълно. Дори розата е с бодли.
Опитайте се единствено за момент да си помислите какво би представлявала през днешния ден България отвън Европейски Съюз. Едва ли щеше да има съветско навлизане като в Украйна или Грузия. Все отново български територии в никакъв случай не са принадлежали на Русия. Но сигурно щеше да има политическа и икономическа неустойчивост. Гарнирана с безпорядък като в Украйна и фамилно ръководство като в някой от някогашните руски „ станове “. Да го назовем Украйнистан.
Може би в Русия, ръководена тогава от Борис Елцин, са осъзнали, че явно има някакви основателни аргументи някогашните й спътници да избягат от нея „ с двеста “. Вероятно в Москва са си давали сметка, че едно отваряне към света ще бъде от голяма изгода за страната. И би й спечелило доста по-голямо въздействие, в сравнение с посредством окупиране на територии.
Със сигурност тези въпроси са били разисквани при връчването на акредитивните писма на дипломат Керестеджиянц, лека му пръст. И явно встъпването му в служба е унищожило всички илюзии, таени от „ бетонните глави “.
А посланието до Българска социалистическа партия е било, че не може да разчита на Русия. Няма и по какъв начин да е било другояче. Защото когато през 1996 година министър председателят социалист Жан Виденов бе на посещаване в Русия, той се срещна с водача на комунистите Генадий Зюганов – по това време зложелател и противник номер 1 на Елцин. И от „ какой симпатичный мальчик “1, както съгласно участвали на срещата го нарекъл съветският президент, също се е трансформирал в негов зложелател.
Така Българска социалистическа партия си завоюва поредна черна точка в Кремъл след отхвърли си да осъди пуча против Михаил Горбачов през 1991 година и се трансформира в нежелателен сътрудник. Което я докара до погром на изборите, свикани поради случилото се на днешната дата през 1997 година
А онази Русия буди носталгия. Не, не тъй като Горбачов бил изменник и сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ и не знам си още какво, както кълнат „ бетонните глави “. А тъй като се отвори към света. Защото извади на бял свят закононарушенията на сталинския гнет, чийто жертви, апропо, са стотици, в случай че не и хиляди почтени и почтени българи. Защото в петък вечер в годините на перестройката се случи нещо немислимо - българите превключваха на руската телевизия, с цел да гледат телемостове със Съединени американски щати или Федерална Република Германия. А в същото време нашите управници приказваха за следващото снишаване.
Няма подозрение, че през днешния ден сме в Европейски Съюз и НАТО и с помощта на онази Русия. Онази, чиито управници не се уплашиха да дадат свободи, каквито жителите на страната не бяха и помирисвали. И която няма нищо общо с Русия на Владимир Жириновски и „ купувача на България “ Пьотр Толстой. Нито с такива, които се назовават дипломати и в частен диалог декларират, че българите би трябвало да бъдат наритани.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Тогава Николай Добрев, номиниран от Българска социалистическа партия за министър председател след сгромолясването на Жан Виденов, върна мандата. Последваха предварителни избори и България бе дефинитивно и, да се надяваме, вечно и необратимо, сложена на европейските и атлантическите релси.
Едва ли обаче са доста тези, които си спомнят какво тъкмо се случи на 31 януари 1997 година Тогава новоназначеният съветски дипломат Леонид Керестеджиянц връчи акредитивните си писма на встъпилия броени дни по-рано в служба президент Петър Стоянов.
Ето какво може да се прочете за това събитие в на в. „ Дневник “ от 1 февруари 1997 година:
„ Дипломатът даде обещание да изследва позициите на българското държавно управление по въпроса за НАТО, само че съобщи, че не вижда антируски настроения в другите възгледи за присъединение към пакта. Въпреки това не можел да си показа по какъв начин един ден българската войска ще бъде обърната на Изток към Русия. “
Не е нужно човек да бъде Айнщайн, с цел да разбере, че Русия е решила (поне за момента) да ни остави на мира и да ни даде правото сами да избираме своето бъдеще.
До възкачването на Владимир Путин ще дебелоглав още цели три години. Оказа се, изцяло задоволителни, с цел да поеме страната към Европейски Съюз и НАТО. Безспорно, нито едната от двете организации не е съвършена. Но в природата няма нищо напълно. Дори розата е с бодли.
Опитайте се единствено за момент да си помислите какво би представлявала през днешния ден България отвън Европейски Съюз. Едва ли щеше да има съветско навлизане като в Украйна или Грузия. Все отново български територии в никакъв случай не са принадлежали на Русия. Но сигурно щеше да има политическа и икономическа неустойчивост. Гарнирана с безпорядък като в Украйна и фамилно ръководство като в някой от някогашните руски „ станове “. Да го назовем Украйнистан.
Може би в Русия, ръководена тогава от Борис Елцин, са осъзнали, че явно има някакви основателни аргументи някогашните й спътници да избягат от нея „ с двеста “. Вероятно в Москва са си давали сметка, че едно отваряне към света ще бъде от голяма изгода за страната. И би й спечелило доста по-голямо въздействие, в сравнение с посредством окупиране на територии.
Със сигурност тези въпроси са били разисквани при връчването на акредитивните писма на дипломат Керестеджиянц, лека му пръст. И явно встъпването му в служба е унищожило всички илюзии, таени от „ бетонните глави “.
А посланието до Българска социалистическа партия е било, че не може да разчита на Русия. Няма и по какъв начин да е било другояче. Защото когато през 1996 година министър председателят социалист Жан Виденов бе на посещаване в Русия, той се срещна с водача на комунистите Генадий Зюганов – по това време зложелател и противник номер 1 на Елцин. И от „ какой симпатичный мальчик “1, както съгласно участвали на срещата го нарекъл съветският президент, също се е трансформирал в негов зложелател.
Така Българска социалистическа партия си завоюва поредна черна точка в Кремъл след отхвърли си да осъди пуча против Михаил Горбачов през 1991 година и се трансформира в нежелателен сътрудник. Което я докара до погром на изборите, свикани поради случилото се на днешната дата през 1997 година
А онази Русия буди носталгия. Не, не тъй като Горбачов бил изменник и сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ и не знам си още какво, както кълнат „ бетонните глави “. А тъй като се отвори към света. Защото извади на бял свят закононарушенията на сталинския гнет, чийто жертви, апропо, са стотици, в случай че не и хиляди почтени и почтени българи. Защото в петък вечер в годините на перестройката се случи нещо немислимо - българите превключваха на руската телевизия, с цел да гледат телемостове със Съединени американски щати или Федерална Република Германия. А в същото време нашите управници приказваха за следващото снишаване.
Няма подозрение, че през днешния ден сме в Европейски Съюз и НАТО и с помощта на онази Русия. Онази, чиито управници не се уплашиха да дадат свободи, каквито жителите на страната не бяха и помирисвали. И която няма нищо общо с Русия на Владимир Жириновски и „ купувача на България “ Пьотр Толстой. Нито с такива, които се назовават дипломати и в частен диалог декларират, че българите би трябвало да бъдат наритани.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ