Ерве льо Телие: Предпочитам живота пред писането
" Всички полети си наподобяват. Всеки тежък полет е подобен по собствен си метод. " С фрази като тези френският публицист Ерве льо Телие с един размах приготвя читателите какво ще се случи, прави отпратка към " Ана Каренина " на Толстой и демонстрира фино възприятие за комизъм, до момента в който разнищва съществени тематики.
Ерве льо Телие показа в София романа си " Аномалията " (изд. " Колибри ", превод Росица Ташева), награден през 2020 година с най-високото литературно отличие на Франция - премията " Гонкур ". Книгата споделя за по какъв начин единадесет герои, изцяло разнообразни един от различен - от наемен палач през проектант до артист - претърпяват по време на полет сред Париж и Ню Йорк тежка турбуленция, която ги " раздвоява ". Три месеца откакто полетът идва в Ню Йорк, каца различен полет с изцяло същите хора.
И макар че не е ново, нито необятно познато име, романът издига Ерве льо Телие до напълно друг статут - в края на предходната година книгата надвиши тираж от един милион бройки. Още преди " Аномалията " да се появи, правата ѝ са изплатени за сериал, по който се работи сега.
Льо Телие е роден в Париж през 1957 година и постоянно е бил обвързван с нетипични сюжети и постмодерни хрумвания. Първото му по-широко самопризнание е с романа Les amnésiques n`ont rien vécu d`inoubliable, формиран от хиляда фрази, които стартират с думите " Аз мисля, че ". В момента е президент на учредения през 1960 година книжовен кръг " Улипо ", свързвани със смели опити, постоянно въодушевени от математиката.
Реклама На фона на войната в Украйна доста тематики губят своята новост. Каква е реакцията ви, когато се случи сходен прелом - имате ли ентусиазъм да пишете, или противоположното, не намирате думи да изразите мислите си?
Когато става дума за събития, които мощно се отразяват на действителността ни, не намирам нищо вдъхновяващо, което мога да употребявам от художествена позиция. Да пиша за нещо, което се случва сега, ми се коства нечисто, в този момент е време за послания и заемане на позиция. Чудя се кой би писал примерно за войната, до момента в който се води - евентуално някой сценарист.
Въпреки че избирам да пиша за сегашното, множеството от книгите ми в действителност се занимават с избрани исторически интервали. Това изисква да се затвориш в епохата - да направиш доста изследвания, да си представиш живота в съответните години, да си наясно, че не можеш да променяш някои неща в тогавашната действителност.
Има разнообразни способи предишното да се сложи в подтекст: примерно основният воин в " Името на розата " на Умберто Еко, Уилям от Баскервил, е като актуален човек, пуснат в XIV век, той не би съществувал в епохата си, само че по този начин създателят разрешава на читателя да се свърже прочувствено с персонажа. Сега пиша книга, която се развива в IV век, не чак толкоз надалеч от България, в земите сред днешна Унгария и Румъния, и си представям по какъв начин героинята ми би живяла тогава. Примерно, по какъв начин мисли човек, който към момента не е под въздействието на проведена вяра, а е богохулник, каква е публичната роля на дамата тогава, по какъв начин тя употребява структурата на мъжете, с цел да оцелее? Обективно видяно, невероятно е да стигна до съответни отговори и прозрения.
Трудно ли ви беше да започнете да пишете още веднъж след триумфа на " Аномалията "?
Някои неща не се трансформират изключително. Да, романът имаше триумф, само че пребивавам по същия метод на същото място, имам възприятието, че да те четат 10 хиляди или един милион души, не трансформира чак толкоз доста неща, шумът има малко отражение върху всекидневието ми. Със сигурност въпреки всичко е някаква смяна, защото преди " Аномалията " бях прочут на дребен кръг читатели, макар че бях превеждан и преди на британски. Сега ми се желае
Реклама
да се съсредоточа повече върху драматургията, защото всекидневно пиша доста за спектакъл, а около коронавирус рецесията доста мои планове се забавиха.
Разбира се, редакторът ми към този момент ме притиска за нова книга и се надява да не реша още веднъж да пиша лирика. Все отново единствено романите се продават, а в цяла Франция читателите на лирика са вероятно 2000 души, и в случай че 2000 души купят стихосбирката ти, това е комерсиален триумф.
Случва ли се една история да стартира като пиеса и да се трансформира в разказ, или противоположното?
Да, " Аномалията " беше подобен случай. Всичко пристигна от концепция за къс роман, в който един воин се връща у дома и се среща със себе си, стартира да беседва с двойника си. Това докара до по-голяма концепция: какво би станало, в случай че повече хора се срещнат със себе си, или пък със своето аз от близкото минало или близкото бъдеще? Ако двойникът ти е с пет месеца по-възрастен, то има какво да го попиташ. Започнах да се запитвам в каква обстановка биха изпаднали разнообразни видове хора, да вземем за пример един палач. Зачудих се дали някой би умъртвил двойника си и допустимо ли е това, тъй като знаеш всичко за него. Наредих всички евентуални персонажи, започнах да планирам разнообразни връзки сред тях. След това направих нещо като кастинг: кой ще бъде най-интересният воин в съответната обстановка?
Мислех за пиеса, само че се получи разказ. Има една мисъл, която одобрявам: да работиш по книга е като да направляваш стадо от гъски и да внимаваш някоя да не се изгуби. След като обрисувах всичко, написах " Аномалията " за 11 месеца и първоначално романът беше двойно по-дълъг. Това е доста самостоятелен развой и рядко заглавията вървят хронологично като метод на работа: една друга книга започнах през 1992 година, а приключих през 2012 година
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Политика 1 Енергетика 2 Политика 3 Икономика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Неща Реклама Има ли нещо характерно във френския хартиен пазар, което прави триумфа на сходна пробна книга по-възможен?
Мисля, че пробивът на " Аномалията " е най-много щастливо стичане на събитията: разказ за пътешестване се появи в миг, в който хората не можеха да пътуват, имаше всеобщо връщане към акта на четене по време на изолацията. Литературно предложение хората да бъдат отведени на друго място, да срещнат разнообразни типажи и живот, книга, с която можеше да се избяга. Разбира се, нищо от това не съм възнамерявал. Но значително тя беше основана за другари. Много е значимо един създател да знае за кого основава книгата си и да има избрани читатели мислено, които след това да дадат противоположна връзка.
Случва ли се тези читатели да не харесат книгата, която сте основали за тях?
Разбира се, в това число в по-голям мащаб, когато книгата стане известна, подарява се слепешката за Коледа и шансът някой да не я хареса, се усилва. Някои споделят, че в романа има прекалено много герои, и това е по този начин и ми харесва. Някои се нервират, че няма явен край, и това е по този начин, само че мисля, че всяка книга е посвоему незавършена. Животът е къс: даже и една книга да ти харесва, може да се откри причина да не я завършиш. Странно за какво, само че това ми се случва най-често с немските класики, само че не и с Чехов и Толстой
Първите ви книги излизат при започване на 90-те години. Каква беше френската литературна сцена тогава?
Нямаше интернет, а вместо по две хиляди тиражите бяха по петдесет хиляди копия. Пишех най-вече къси разкази, бях публицист в региона на науката, не четях доста модерна литература, бях потопен в класиките, а както в този момент, по този начин и тогава животът в Париж беше сложна работа като стандарт на живот. Синът ми беше дребен. Когато погледна обратно, появяването на книгите ми постоянно подхожда на персоналния ми живот: да вземем за пример годините, в които съм бил влюбен, не съм издавал нищо. Изглежда, избирам живота пред писането.
Създавате една комплицирана и наситена с хрумвания книга в миг, в който в днешната литература има друга наклонност: да вземем за пример автобиографичното писане, автофикцията.
Писал съм за фамилната си история и мисля, че когато човек основава книга за личната си биография, има едно огромно предизвикателство: да не се оплакваш от живота и фамилията си, тъй като въпреки всичко би трябвало да създадеш глас, с който читателите да могат да се свържат. Нямам нищо срещу автофикцията, макар че доста неприятни писатели се изявяват точно в този род. Имам срещу неприятното писане.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Ерве льо Телие показа в София романа си " Аномалията " (изд. " Колибри ", превод Росица Ташева), награден през 2020 година с най-високото литературно отличие на Франция - премията " Гонкур ". Книгата споделя за по какъв начин единадесет герои, изцяло разнообразни един от различен - от наемен палач през проектант до артист - претърпяват по време на полет сред Париж и Ню Йорк тежка турбуленция, която ги " раздвоява ". Три месеца откакто полетът идва в Ню Йорк, каца различен полет с изцяло същите хора.
И макар че не е ново, нито необятно познато име, романът издига Ерве льо Телие до напълно друг статут - в края на предходната година книгата надвиши тираж от един милион бройки. Още преди " Аномалията " да се появи, правата ѝ са изплатени за сериал, по който се работи сега.
Льо Телие е роден в Париж през 1957 година и постоянно е бил обвързван с нетипични сюжети и постмодерни хрумвания. Първото му по-широко самопризнание е с романа Les amnésiques n`ont rien vécu d`inoubliable, формиран от хиляда фрази, които стартират с думите " Аз мисля, че ". В момента е президент на учредения през 1960 година книжовен кръг " Улипо ", свързвани със смели опити, постоянно въодушевени от математиката.
Реклама На фона на войната в Украйна доста тематики губят своята новост. Каква е реакцията ви, когато се случи сходен прелом - имате ли ентусиазъм да пишете, или противоположното, не намирате думи да изразите мислите си?
Когато става дума за събития, които мощно се отразяват на действителността ни, не намирам нищо вдъхновяващо, което мога да употребявам от художествена позиция. Да пиша за нещо, което се случва сега, ми се коства нечисто, в този момент е време за послания и заемане на позиция. Чудя се кой би писал примерно за войната, до момента в който се води - евентуално някой сценарист.
Въпреки че избирам да пиша за сегашното, множеството от книгите ми в действителност се занимават с избрани исторически интервали. Това изисква да се затвориш в епохата - да направиш доста изследвания, да си представиш живота в съответните години, да си наясно, че не можеш да променяш някои неща в тогавашната действителност.
Има разнообразни способи предишното да се сложи в подтекст: примерно основният воин в " Името на розата " на Умберто Еко, Уилям от Баскервил, е като актуален човек, пуснат в XIV век, той не би съществувал в епохата си, само че по този начин създателят разрешава на читателя да се свърже прочувствено с персонажа. Сега пиша книга, която се развива в IV век, не чак толкоз надалеч от България, в земите сред днешна Унгария и Румъния, и си представям по какъв начин героинята ми би живяла тогава. Примерно, по какъв начин мисли човек, който към момента не е под въздействието на проведена вяра, а е богохулник, каква е публичната роля на дамата тогава, по какъв начин тя употребява структурата на мъжете, с цел да оцелее? Обективно видяно, невероятно е да стигна до съответни отговори и прозрения.
Трудно ли ви беше да започнете да пишете още веднъж след триумфа на " Аномалията "?
Някои неща не се трансформират изключително. Да, романът имаше триумф, само че пребивавам по същия метод на същото място, имам възприятието, че да те четат 10 хиляди или един милион души, не трансформира чак толкоз доста неща, шумът има малко отражение върху всекидневието ми. Със сигурност въпреки всичко е някаква смяна, защото преди " Аномалията " бях прочут на дребен кръг читатели, макар че бях превеждан и преди на британски. Сега ми се желае
Реклама
да се съсредоточа повече върху драматургията, защото всекидневно пиша доста за спектакъл, а около коронавирус рецесията доста мои планове се забавиха.
Разбира се, редакторът ми към този момент ме притиска за нова книга и се надява да не реша още веднъж да пиша лирика. Все отново единствено романите се продават, а в цяла Франция читателите на лирика са вероятно 2000 души, и в случай че 2000 души купят стихосбирката ти, това е комерсиален триумф.
Случва ли се една история да стартира като пиеса и да се трансформира в разказ, или противоположното?
Да, " Аномалията " беше подобен случай. Всичко пристигна от концепция за къс роман, в който един воин се връща у дома и се среща със себе си, стартира да беседва с двойника си. Това докара до по-голяма концепция: какво би станало, в случай че повече хора се срещнат със себе си, или пък със своето аз от близкото минало или близкото бъдеще? Ако двойникът ти е с пет месеца по-възрастен, то има какво да го попиташ. Започнах да се запитвам в каква обстановка биха изпаднали разнообразни видове хора, да вземем за пример един палач. Зачудих се дали някой би умъртвил двойника си и допустимо ли е това, тъй като знаеш всичко за него. Наредих всички евентуални персонажи, започнах да планирам разнообразни връзки сред тях. След това направих нещо като кастинг: кой ще бъде най-интересният воин в съответната обстановка?
Мислех за пиеса, само че се получи разказ. Има една мисъл, която одобрявам: да работиш по книга е като да направляваш стадо от гъски и да внимаваш някоя да не се изгуби. След като обрисувах всичко, написах " Аномалията " за 11 месеца и първоначално романът беше двойно по-дълъг. Това е доста самостоятелен развой и рядко заглавията вървят хронологично като метод на работа: една друга книга започнах през 1992 година, а приключих през 2012 година
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Политика 1 Енергетика 2 Политика 3 Икономика 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Неща Реклама Има ли нещо характерно във френския хартиен пазар, което прави триумфа на сходна пробна книга по-възможен?
Мисля, че пробивът на " Аномалията " е най-много щастливо стичане на събитията: разказ за пътешестване се появи в миг, в който хората не можеха да пътуват, имаше всеобщо връщане към акта на четене по време на изолацията. Литературно предложение хората да бъдат отведени на друго място, да срещнат разнообразни типажи и живот, книга, с която можеше да се избяга. Разбира се, нищо от това не съм възнамерявал. Но значително тя беше основана за другари. Много е значимо един създател да знае за кого основава книгата си и да има избрани читатели мислено, които след това да дадат противоположна връзка.
Случва ли се тези читатели да не харесат книгата, която сте основали за тях?
Разбира се, в това число в по-голям мащаб, когато книгата стане известна, подарява се слепешката за Коледа и шансът някой да не я хареса, се усилва. Някои споделят, че в романа има прекалено много герои, и това е по този начин и ми харесва. Някои се нервират, че няма явен край, и това е по този начин, само че мисля, че всяка книга е посвоему незавършена. Животът е къс: даже и една книга да ти харесва, може да се откри причина да не я завършиш. Странно за какво, само че това ми се случва най-често с немските класики, само че не и с Чехов и Толстой
Първите ви книги излизат при започване на 90-те години. Каква беше френската литературна сцена тогава?
Нямаше интернет, а вместо по две хиляди тиражите бяха по петдесет хиляди копия. Пишех най-вече къси разкази, бях публицист в региона на науката, не четях доста модерна литература, бях потопен в класиките, а както в този момент, по този начин и тогава животът в Париж беше сложна работа като стандарт на живот. Синът ми беше дребен. Когато погледна обратно, появяването на книгите ми постоянно подхожда на персоналния ми живот: да вземем за пример годините, в които съм бил влюбен, не съм издавал нищо. Изглежда, избирам живота пред писането.
Създавате една комплицирана и наситена с хрумвания книга в миг, в който в днешната литература има друга наклонност: да вземем за пример автобиографичното писане, автофикцията.
Писал съм за фамилната си история и мисля, че когато човек основава книга за личната си биография, има едно огромно предизвикателство: да не се оплакваш от живота и фамилията си, тъй като въпреки всичко би трябвало да създадеш глас, с който читателите да могат да се свържат. Нямам нищо срещу автофикцията, макар че доста неприятни писатели се изявяват точно в този род. Имам срещу неприятното писане.
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ