Глобяват медии до 20 млн. евро за лични данни
Всички поддържаха плана
До 20 млн. евро санкция може да отнесе всяка медия за корист с персонални данни. Това стана допустимо с окончателното гласоподаване на измененията в закона за персоналните данни.
„ Текстовете в закона не съдържат никакви ограничавания, тъй че няма проблем на медии да бъдат налагани най-тежките наказания. Медиите са търговски сдружения, а разпоредбите са в действие за всички тях ”, разяснява пред „ Труд ” юрист Александър Кашъмов, който е специалист в региона на достъпа до информация.
Депутатите одобриха текстовете без възражения и без диспути. Проверка на „ Труд ” откри, че малко на брой знаят какво са дали своят вот. Смятаха, че поддържат следващата европейска инструкция.
Членовете на вътрешната комисия, която бе водеща частично познаваха измененията в закона. Мнозина от тях се оказа, че не са чели европейския правилник GDPR, с който сякаш синхнозизирахме законодателството си. За следващ път се оказа, че сме се престарали.
Във въпросния правилник се показва, че обработването на персонални данни само за журналистически цели предстои на освобождение на някои от условията на регламента (вж. целия текст в карето).
Законодателите ни освен не извършиха посоченото в регламента, само че написаха и „ 10 критерия за относимост ”, с които би трябвало да се преценяват публицистите, които Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) преглежда като оператори с персонални данни.
Според българското законодателство дефиницията за персоналните данни е прекомерно обтекаема. Тя гласи следното: Лични данни са всички данни, които се отнасят до идентификация или идентифицируемост на едно лице.
„ В България няма закон за печатните медии и законодателите взеха решение през Закона за отбрана на персоналните данни да вкарат регулации ”, разяснява Кашъмов. Според него в случай че се тръгне по пътя на санкции за нарушавания, свързани с персоналните данни, неизбежно ще се стигне до заличаване на медии.
“Това е един от дребното закони, който всички политически обединения гласоподаваха единомислещо, без да има възражения ”, съобщи след приемането на закона ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.
„ Притеснява ме това, че още в първия параграф правото на отбрана на персоналните данни се приема като главно право. По чудноват метод то се преплита с правото на независимост на словото и с правото на независимост на информация и господства над тях. На процедура посредством закона за отбрана на персоналните данни се прави регулация на една характерна материя каквато и свободата на словото ”, разяснява пред „ Труд ” депутатът от Българска социалистическа партия Милко Недялков, който има дълъг журналистически опит. Той бе безапелационен, че КЗЛД по субективни критерии ще прави оценка дали дадена медия е нарушила закона.
Промените провокираха гневната реакция на Асоциацията на европейските публицисти. От асоциацията приканиха президента Румен Радев да наложи несъгласие и да върне закона за в допълнение разискване в Народното събрание.
Едно към едно
Регламентът GDPR
Обработката на персонални данни за журналистически цели и/или за академично, художествено, литературно изложение следва да предстои на дерогация от условията на някои от наредбите, с цел да се съчетае правото на отбрана на персоналните данни със свободата на изложение на мнение и свободата на приемане на информация.
От 6 май 2018 година трябвало да прилагаме разпоредбите
Европейска комисия ни скастри, пречим на борбата с тероризма
Жертвите и очевидците на закононарушения са предпазени
Европейската комисия заяви, че изпраща стимулирани мнения до България, Кипър, Гърция, Латвия, Холандия, Словения и Испания за несъблюдение на разпоредбите за отбрана на данните, както и до Чехия и Португалия, с цел да ги прикани настоятелно да приключат въвеждането на условията.
Държавите в Европейски Съюз трябваше да приложат разпоредбите до 6 май предходната година. Правилата пазят главното право на жителите на отбрана на данните в случаите, когато управляващите, прилагащи наказателното право, употребяват персонални данни в своята активност. По разпоредбите на Европейски Съюз персоналните данни на жертвите, очевидците на закононарушения и обвинените, са съответно предпазени.
Въвеждането на сходна отбрана на данните улеснява обмена на персонални данни за трансграничното съдействие в битката с престъпността и тероризма.
Шефът на Комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов, пред „ Труд ”:
Не публицистите, а медиите ще дават отговор
– Кой написа критериите за журналистическата активност?
– Предложение са на Комисията за отбрана на персоналните данни.
– В регламента ясно е казано, че когато става въпрос за обработка на персонални данни, само активността на публицистите предстои на дерогация, за какво не спазихте това?
– Няма такова нещо. Дали сме и дерогация, и облекчение на режима. Включително и за фотоси на обществени места от публицисти.
– Как си представяте, че ще глобявате медии с по 20 млн. евро?
– Не могат да се поставят санкции. Те се постановат тогава, когато има довършено нарушаване и визира ползите на по-голяма група физически лица. По останалите случаи се дават инструкции какво би трябвало да се направи. Ние искахме да сложим по-малки санкции, обаче се явиха бранители на регламента, които показаха, че той има директно приложение и не може да се променя.
– Излезе информация, че Европейската комисия е решила да изпрати писма със мнения до България, Кипир, Гърция, Латвия, Холандия, Словения и Испания за несъблюдение на разпоредбите за отбрана на персоналните данни, които е трябвало да бъдат въведени до 6-и май 2018 година
– Не знам за тях, знам че преди този момент са пратени писма и ние би трябвало да отговорим. Виждате, обаче какъв публичен спор провокира всяко едно препоръчани в Закона за отбрана на персоналните данни. Това забавя процеса на приемане на закона.
– Европейската комисия ни скастри, по тази причина че персоналните данни на жертвите, очевидците на закононарушение и очевидците не са съответно предпазени?
– За това нямам концепция.
– Имало ли е случаи, в които сте налагали административни санкции на медии?
– Единственият случай е финансовата глоба на „ Блиц ”. Всички останали са предизвестия и инструкции.
– Как може да се реши обработваме ли персонални данни, тъй че журналистът да носи отговорност?
– Отговорността не е на журналиста, а на медията. За 2017 година са били подадени 12 тъжби против медии, от които единствено една е почетена без да е налагана парична глоба. За 2018 година жалбите са 35, още веднъж единствено една почетена.
– В Закона е написано, че би трябвало да има относимост, обаче при случай, че публицист написа за народен представител, който внася лобиски закон от тук нататък се търсят връзките и на фамилията му с въпросния бизнес, ще има ли нарушаване?
– Ако информацията, която публицист желае да разгласява дава отговор на задачата, за която е журналистическото следствие, няма нарушаване.
– Опитвате ли се посредством тези критерии да спрете жълтите вести и изявления?
– Тези критерии ще създадат разликата сред скандално любопитно и законосъобразно. Ние не регламентираме по какъв начин медиите ще работят, а по какъв начин ще се обработват персоналните данни.
Когато някой е социална персона има понижена отбрана на персоналната цялост. Няма разлика от това, което е в този момент. Критериите са единствено насочващи критерии към публицистите. Пример за това е нещастието, която стана с някогашния министър Ивайло Московски. Случаят, в който почина детето му е персонален случай. Той е обществена персона, само че това по какъв начин е лекувано примерно детето му няма нищо общо. Във връзка с неговите пълномощия като министър може единствено да се спомене, че медията показва своето страдание.
Санкции
Френската организация санкции Гугъл с 50 млн. евро
Само половин година откакто GDPR влезе в действие, софтуерният колос Гугъл бе санкциониран с 50 млн. евро от Франция за нарушение на Общия правилник по отношение на отбрана на персоналните данни на Европейски Съюз. Новината за солената глоба от Френската организация за отбрана на персоналните данни (CNIL) изтече преди три дни. А претекстовете са за неспазване на отговорностите по GDPR. Това е първата санкция в сходни размери, а френската организация за отбрана на персоналните данни споделя, че при Гугъл е съществуване „ липса на бистрота, незадоволителна информация и липса на годно единодушие по отношение на персонализирането на рекламите ”. Първите мнения от глобата против интернет колоса бяха, че в действителност размера на санкцията не е огромен, защото по силата на GDPR, Гугъл можеше да олекне с близо 5 милиарда евро, колкото е 4 % от годишния оборот на компанията. Припомняме, че от Гугъл разясниха сбито глобата и означиха, че са „ надълбоко ангажирани да изпълнят високите стандарти на бистрота и надзор ”.
Нова ниша
22,8 милиарда $ за кибер застраховки през 2020 година
Виртуална „ Гражданска отговорност ”
Застрахователните компании включиха в портфолиата си и GDPR. Снимка: Pixabay
Още преди приемането на GDPR (General Data Protection Regulation, англ., б.р.) или така наречен Обща Регулация за отбрана на персоналните данни 2016/679, огромните застрахователни концерни започнаха да оферират кибер застраховка. Тя се разказва като механизъм за обезщетяване на рисковете, които са свързани със загуба на данни или осведомителни панели. Освен за предотвратяване от хакерски офанзиви обаче, застрахователните компании бързо разшириха портфолиото от услуги. И прозорливо включиха в него GDPR.
Според economic.bg, които цитират данни на консултантската компания Zion Market Research, международният пазар за кибер застраховки през 2017 година се прави оценка на 4.2 милиарда $, а прогнозите са, че оборотът на пазара ще нарасне през 2020 година до 22.8 милиарда $.
Около 16% от фирмите са отчели над 1 млн. $ през 2016 и 2017 година загуба като резултат от хакерски атаки, отново съгласно данните на Zion Market Research.
Специалистите означават, че кибер застраховките ще се трансфорат в бъдеще като тип виртуална „ Гражданска отговорност ” за компании, които работят с огромни размери персонални данни като здравните заведения, банките, телекомите и други.
Директивата GDPR влезе в действие през месец май предходната година. Глобите за неспазване може да стигнат 20 млн. евро или 4 % от годишния оборот на компанията като напътствията за глобата са, че се избира по-голямото от двете. Очаквано, кибер застраховките могат да покрият част от разноските, които пораждат при неспазване на условията по GDPR.
До 20 млн. евро санкция може да отнесе всяка медия за корист с персонални данни. Това стана допустимо с окончателното гласоподаване на измененията в закона за персоналните данни.
„ Текстовете в закона не съдържат никакви ограничавания, тъй че няма проблем на медии да бъдат налагани най-тежките наказания. Медиите са търговски сдружения, а разпоредбите са в действие за всички тях ”, разяснява пред „ Труд ” юрист Александър Кашъмов, който е специалист в региона на достъпа до информация.
Депутатите одобриха текстовете без възражения и без диспути. Проверка на „ Труд ” откри, че малко на брой знаят какво са дали своят вот. Смятаха, че поддържат следващата европейска инструкция.
Членовете на вътрешната комисия, която бе водеща частично познаваха измененията в закона. Мнозина от тях се оказа, че не са чели европейския правилник GDPR, с който сякаш синхнозизирахме законодателството си. За следващ път се оказа, че сме се престарали.
Във въпросния правилник се показва, че обработването на персонални данни само за журналистически цели предстои на освобождение на някои от условията на регламента (вж. целия текст в карето).
Законодателите ни освен не извършиха посоченото в регламента, само че написаха и „ 10 критерия за относимост ”, с които би трябвало да се преценяват публицистите, които Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) преглежда като оператори с персонални данни.
Според българското законодателство дефиницията за персоналните данни е прекомерно обтекаема. Тя гласи следното: Лични данни са всички данни, които се отнасят до идентификация или идентифицируемост на едно лице.
„ В България няма закон за печатните медии и законодателите взеха решение през Закона за отбрана на персоналните данни да вкарат регулации ”, разяснява Кашъмов. Според него в случай че се тръгне по пътя на санкции за нарушавания, свързани с персоналните данни, неизбежно ще се стигне до заличаване на медии.
“Това е един от дребното закони, който всички политически обединения гласоподаваха единомислещо, без да има възражения ”, съобщи след приемането на закона ръководителят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.
„ Притеснява ме това, че още в първия параграф правото на отбрана на персоналните данни се приема като главно право. По чудноват метод то се преплита с правото на независимост на словото и с правото на независимост на информация и господства над тях. На процедура посредством закона за отбрана на персоналните данни се прави регулация на една характерна материя каквато и свободата на словото ”, разяснява пред „ Труд ” депутатът от Българска социалистическа партия Милко Недялков, който има дълъг журналистически опит. Той бе безапелационен, че КЗЛД по субективни критерии ще прави оценка дали дадена медия е нарушила закона.
Промените провокираха гневната реакция на Асоциацията на европейските публицисти. От асоциацията приканиха президента Румен Радев да наложи несъгласие и да върне закона за в допълнение разискване в Народното събрание.
Едно към едно
Регламентът GDPR
Обработката на персонални данни за журналистически цели и/или за академично, художествено, литературно изложение следва да предстои на дерогация от условията на някои от наредбите, с цел да се съчетае правото на отбрана на персоналните данни със свободата на изложение на мнение и свободата на приемане на информация.
От 6 май 2018 година трябвало да прилагаме разпоредбите
Европейска комисия ни скастри, пречим на борбата с тероризма
Жертвите и очевидците на закононарушения са предпазени
Европейската комисия заяви, че изпраща стимулирани мнения до България, Кипър, Гърция, Латвия, Холандия, Словения и Испания за несъблюдение на разпоредбите за отбрана на данните, както и до Чехия и Португалия, с цел да ги прикани настоятелно да приключат въвеждането на условията.
Държавите в Европейски Съюз трябваше да приложат разпоредбите до 6 май предходната година. Правилата пазят главното право на жителите на отбрана на данните в случаите, когато управляващите, прилагащи наказателното право, употребяват персонални данни в своята активност. По разпоредбите на Европейски Съюз персоналните данни на жертвите, очевидците на закононарушения и обвинените, са съответно предпазени.
Въвеждането на сходна отбрана на данните улеснява обмена на персонални данни за трансграничното съдействие в битката с престъпността и тероризма.
Шефът на Комисията за отбрана на персоналните данни Венцислав Караджов, пред „ Труд ”:
Не публицистите, а медиите ще дават отговор
– Кой написа критериите за журналистическата активност? – Предложение са на Комисията за отбрана на персоналните данни.
– В регламента ясно е казано, че когато става въпрос за обработка на персонални данни, само активността на публицистите предстои на дерогация, за какво не спазихте това?
– Няма такова нещо. Дали сме и дерогация, и облекчение на режима. Включително и за фотоси на обществени места от публицисти.
– Как си представяте, че ще глобявате медии с по 20 млн. евро?
– Не могат да се поставят санкции. Те се постановат тогава, когато има довършено нарушаване и визира ползите на по-голяма група физически лица. По останалите случаи се дават инструкции какво би трябвало да се направи. Ние искахме да сложим по-малки санкции, обаче се явиха бранители на регламента, които показаха, че той има директно приложение и не може да се променя.
– Излезе информация, че Европейската комисия е решила да изпрати писма със мнения до България, Кипир, Гърция, Латвия, Холандия, Словения и Испания за несъблюдение на разпоредбите за отбрана на персоналните данни, които е трябвало да бъдат въведени до 6-и май 2018 година
– Не знам за тях, знам че преди този момент са пратени писма и ние би трябвало да отговорим. Виждате, обаче какъв публичен спор провокира всяко едно препоръчани в Закона за отбрана на персоналните данни. Това забавя процеса на приемане на закона.
– Европейската комисия ни скастри, по тази причина че персоналните данни на жертвите, очевидците на закононарушение и очевидците не са съответно предпазени?
– За това нямам концепция.
– Имало ли е случаи, в които сте налагали административни санкции на медии?
– Единственият случай е финансовата глоба на „ Блиц ”. Всички останали са предизвестия и инструкции.
– Как може да се реши обработваме ли персонални данни, тъй че журналистът да носи отговорност?
– Отговорността не е на журналиста, а на медията. За 2017 година са били подадени 12 тъжби против медии, от които единствено една е почетена без да е налагана парична глоба. За 2018 година жалбите са 35, още веднъж единствено една почетена.
– В Закона е написано, че би трябвало да има относимост, обаче при случай, че публицист написа за народен представител, който внася лобиски закон от тук нататък се търсят връзките и на фамилията му с въпросния бизнес, ще има ли нарушаване?
– Ако информацията, която публицист желае да разгласява дава отговор на задачата, за която е журналистическото следствие, няма нарушаване.
– Опитвате ли се посредством тези критерии да спрете жълтите вести и изявления?
– Тези критерии ще създадат разликата сред скандално любопитно и законосъобразно. Ние не регламентираме по какъв начин медиите ще работят, а по какъв начин ще се обработват персоналните данни.
Когато някой е социална персона има понижена отбрана на персоналната цялост. Няма разлика от това, което е в този момент. Критериите са единствено насочващи критерии към публицистите. Пример за това е нещастието, която стана с някогашния министър Ивайло Московски. Случаят, в който почина детето му е персонален случай. Той е обществена персона, само че това по какъв начин е лекувано примерно детето му няма нищо общо. Във връзка с неговите пълномощия като министър може единствено да се спомене, че медията показва своето страдание.
Санкции
Френската организация санкции Гугъл с 50 млн. евро
Само половин година откакто GDPR влезе в действие, софтуерният колос Гугъл бе санкциониран с 50 млн. евро от Франция за нарушение на Общия правилник по отношение на отбрана на персоналните данни на Европейски Съюз. Новината за солената глоба от Френската организация за отбрана на персоналните данни (CNIL) изтече преди три дни. А претекстовете са за неспазване на отговорностите по GDPR. Това е първата санкция в сходни размери, а френската организация за отбрана на персоналните данни споделя, че при Гугъл е съществуване „ липса на бистрота, незадоволителна информация и липса на годно единодушие по отношение на персонализирането на рекламите ”. Първите мнения от глобата против интернет колоса бяха, че в действителност размера на санкцията не е огромен, защото по силата на GDPR, Гугъл можеше да олекне с близо 5 милиарда евро, колкото е 4 % от годишния оборот на компанията. Припомняме, че от Гугъл разясниха сбито глобата и означиха, че са „ надълбоко ангажирани да изпълнят високите стандарти на бистрота и надзор ”.
Нова ниша
22,8 милиарда $ за кибер застраховки през 2020 година
Виртуална „ Гражданска отговорност ”
Застрахователните компании включиха в портфолиата си и GDPR. Снимка: Pixabay Още преди приемането на GDPR (General Data Protection Regulation, англ., б.р.) или така наречен Обща Регулация за отбрана на персоналните данни 2016/679, огромните застрахователни концерни започнаха да оферират кибер застраховка. Тя се разказва като механизъм за обезщетяване на рисковете, които са свързани със загуба на данни или осведомителни панели. Освен за предотвратяване от хакерски офанзиви обаче, застрахователните компании бързо разшириха портфолиото от услуги. И прозорливо включиха в него GDPR.
Според economic.bg, които цитират данни на консултантската компания Zion Market Research, международният пазар за кибер застраховки през 2017 година се прави оценка на 4.2 милиарда $, а прогнозите са, че оборотът на пазара ще нарасне през 2020 година до 22.8 милиарда $.
Около 16% от фирмите са отчели над 1 млн. $ през 2016 и 2017 година загуба като резултат от хакерски атаки, отново съгласно данните на Zion Market Research.
Специалистите означават, че кибер застраховките ще се трансфорат в бъдеще като тип виртуална „ Гражданска отговорност ” за компании, които работят с огромни размери персонални данни като здравните заведения, банките, телекомите и други.
Директивата GDPR влезе в действие през месец май предходната година. Глобите за неспазване може да стигнат 20 млн. евро или 4 % от годишния оборот на компанията като напътствията за глобата са, че се избира по-голямото от двете. Очаквано, кибер застраховките могат да покрият част от разноските, които пораждат при неспазване на условията по GDPR.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ