Всички планети в Слънчевата система орбитират в рамките на една

Всички планети в Слънчевата система орбитират в границите на една низина, позната като еклиптика – както и множеството метеорити прочее. Разбира се, изключения има – кометите да вземем за пример, които приключват една обиколка към Слънцето за десетки хиляди години, не се лимитират единствено в рамките на еклиптиката.

Сега съгласно нова доктрина кометите в действителност се намират във втора низина, която е формирана от гравитационното поле на Млечния път.

Наблюдения, осъществени върху системи с протозвезди, както и голям брой астрофизични модели, демонстрират, че планетите са се образували в диск, който е съвсем изцяло подравнен с екватора на Слънцето. Оттогава насетне Юпитер извършва ролята на самобитен планетарен овчар – неговата мощна гравитация поддържа по-малките галактически обекти в еклиптиката.

Както към този момент стана дума обаче, орбитите на кометите са доста по-разнообразни – допуска се, че те са такива вследствие от срещите им с обекти, чиято гравитация е била задоволителна, че да промени курса им. Д-р Акира Хигучи от японския университет UOEH счита, че при сходни срещи афелият на кометата (или най-отдалечената ѝ точка от Слънцето), би трябвало да нарежда обекта по-близо до еклиптиката. Въпреки това при множеството комети, които следим, това не е по този начин. Хигучи, както и доста откриватели преди нея, заключва, че съществуват прекалено много комети с нееклиптичен афелий и това не може да бъде обяснено с случайни гравитационни въздействия. Хигучи отбелязва, че гравитационното поле на Млечния път оказва съществено въздействие и на самата Слънчева система. То е по-слабо спрямо това на Слънцето и по-големите планети, само че задоволително, че да повлияе на орбитите на кометата. Това ще важи най-много за тези обекти, които през по-голямата част от времето си остават незасегнати от непознати сили.

В теоретичен труд, оповестен в Astronomical Journal, Хигучи разказва така наречен „ втора еклиптика “, провокирана от разминаването сред главната еклиптика на Слънчевата система и диска на Млечния път. Тази низина е с надолнище от 120 градуса по отношение на равнината на главната еклиптика, която пък е наклонена във връзка с диска на Млечния път с към 60 градуса.

Първоначално Хигучи допуска, че втората еклиптика е била празна. Нейните модели обаче демонстрират, че с течение на времето кометите са почнали да се костват в нея. Дори една минаваща звезда би могла да промени орбитата на кометата, а през последните милиарди годни доста са създали таман това.

Xигyчи обаче разяснява, че без по-дълготрайно въздействие, това, което виждаме, е относително случайно (с изключение на тези обекти, които към момента се намират в първичната си еклиптична орбита).

Базата данни на дребни галактически обекти, поддържана от NASA, демонстрира, че в реалност съществуват два купа от кометни афелий, както предсказва и работата на Хигучи. Някои откриватели допускаха дали сходни купове не са индикация за наличието на незнаен обект или даже за прословутата Планета X. Хигучи обаче твърди, че вторият връх е по-консистентен с въздействие, оказано от гравитационното поле на Млечния път. Въпреки това съвпадението не е 1:1.

„ Bъpxoвeтe нa тpaeĸтopиитe нe ca тoчнo въpxy eĸлиптичнaтa или в пpaзнaтa paвнинa, a в близocт дo тяx. Paзcлeдвaнeтo нa paзпpocтpaнeниeтo нa нaблюдaвaнитe мaлĸи тeлa тpябвa дa вĸлючвa мнoгo фaĸтopи – споделя тя. - Πoдpoбнoтo изcлeдвaнe нa paзпpeдeлeниeтo нa дългoпepиoднитe ĸoмeти щe бъдe нaшa бъдeщa зaдaчa. “

Източник: IFLScience