Зелена светлина: Царството на дрехи втора употреба
Всички пътища водят до Панипат... или най-малко тези, по които минават контейнерите със остарели облекла. Това е град в Източна Индия, с население към 300 000 души.
Купчините от износени дрехи от дълго време са преобразили пейзажите.
Аюш Митал, бизнесмен: Внасяме облекла от разнообразни страни. Най-вече от Дубай, от европейските страни. Ето, тези са от Франция. Разделяме ги по цветове. Тук са сините. А ето тук - кафявите.
Така наподобява преработването в Панипат. От години там са се специализирали в производството на шоди. Думата е локална и мъчно може да се откри неин прецизен превод. В общи линии смисъла е нискокачествена прежда от рециклирани облекла. От нея тъкат одеала.
По-запазените облекла поемат назад към други страни. Което трансформира индийския град в международен център за облекла втора ръка. Оборотът от търговията надвишава 4 милиарда $ за година.
Деви Шарма: Карат ни да работим все по-бързо и бързо. Работим от осем до шест. Плащат ни по 100 до 120 рупии на ден.
Което прави малко над $ и половина. В града има към 200 предприятия за преработване. В тях работят всички от Панипат, в това число и децата.
Мадхав Сингх, представител на неправителствена организация: Успяхме да върнем към 500 деца назад в учебно заведение. В началото, когато посещавахме фабриките, ни гонеха. Но ние се връщахме. И по този начин до момента в който успеем. Отне ни 6 месеца.
Панипат е предизвикателство за текстилната промишленост. Не единствено поради тежкия труд на хората, които рециклират старите облекла. А и поради резултата от този бранш върху околната среда.
При самото произвеждане на облекла се отделят повече нездравословни излъчвания, в сравнение с предизвикват всички интернационалните полети и воден превоз, взети дружно. Решението на казуса изисква смяна в самата промишленост и методите на предложение и търсене.
Тоест - по-висококачествени и издръжливи материи, които обаче ще костват по-скъпо. Как ли ще се впише тогава Панипат в новата индустриална картина?
Купчините от износени дрехи от дълго време са преобразили пейзажите.
Аюш Митал, бизнесмен: Внасяме облекла от разнообразни страни. Най-вече от Дубай, от европейските страни. Ето, тези са от Франция. Разделяме ги по цветове. Тук са сините. А ето тук - кафявите.
Така наподобява преработването в Панипат. От години там са се специализирали в производството на шоди. Думата е локална и мъчно може да се откри неин прецизен превод. В общи линии смисъла е нискокачествена прежда от рециклирани облекла. От нея тъкат одеала.
По-запазените облекла поемат назад към други страни. Което трансформира индийския град в международен център за облекла втора ръка. Оборотът от търговията надвишава 4 милиарда $ за година.
Деви Шарма: Карат ни да работим все по-бързо и бързо. Работим от осем до шест. Плащат ни по 100 до 120 рупии на ден.
Което прави малко над $ и половина. В града има към 200 предприятия за преработване. В тях работят всички от Панипат, в това число и децата.
Мадхав Сингх, представител на неправителствена организация: Успяхме да върнем към 500 деца назад в учебно заведение. В началото, когато посещавахме фабриките, ни гонеха. Но ние се връщахме. И по този начин до момента в който успеем. Отне ни 6 месеца.
Панипат е предизвикателство за текстилната промишленост. Не единствено поради тежкия труд на хората, които рециклират старите облекла. А и поради резултата от този бранш върху околната среда.
При самото произвеждане на облекла се отделят повече нездравословни излъчвания, в сравнение с предизвикват всички интернационалните полети и воден превоз, взети дружно. Решението на казуса изисква смяна в самата промишленост и методите на предложение и търсене.
Тоест - по-висококачествени и издръжливи материи, които обаче ще костват по-скъпо. Как ли ще се впише тогава Панипат в новата индустриална картина?
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ