Зад кулисите на руската революция
Всички още от учебно заведение са чували за Ленин, Надежда Крупская и други водачи на съветската гражданска война от 1917 година, която в последно време бива наричана с, може би, по-точното определение „ октомврийски болшевишки прелом “.
Но зад кулисите на революцията или преврата имало хора и организации, които останали в сянка, освен това напълно несправедливо – тъй като точно те са движели някои от най-важните пружини на събитията. А кои са тези най-важни пружини? Естествено: финансовите. Парите. За всяка гражданска война се желаят много-много пари: за вестници, позиви, листовки, незаконни квартири, храна и облекла за революционерите, оръжие, бомби и т. н.
Финансите на съветската гражданска война били разпределяни от Александър Парвус. Това е неговият „ революционен псевдоним “. Истинската фамилия на Парвус е, в действителност, Гелфанд. Още по време на подготовката на революционните събития той бил именуван „ търговецът на революцията “.
Някои откриватели даже считат, че големите финансови потоци, насочвани от уолстрийтските банкери и, най-много, от Якоб Шиф за подготовката и разгръщането на революцията, са минавали напълно през Парвус; други са на мнение, че той е направлявал единствено част от „ златото на Партията “ – както се показва Игор Бунич в фамозната си едноименна книга.
Друг мотор на съветската гражданска война бил немският общоприет щаб. Това е добре прочут факт. И напълно логически: Германия била във война с Русия и всяко нещо, което можело да отслаби Руската империя, било добре пристигнало. Близко до мозъка е, че немските генерали пет пари не давали нито за болшевиките, нито за меншевиките – за тях е било значимо да се обезпечат безредици на територията на военния им съперник. Оттук-нататък от немците се желало единствено да доставят два пломбирани вагона, с които Ленин и неговата група да бъдат закарани до Финландия, а оттова – в Русия.
Всъщност, основна фигура в контактите сред революционерите и немските генерали е също Парвус. Схемата за финансиране е ясно създадена персонално от него: комерсиална компания, която принадлежи на Парвус, със седалище в Стокхолм (според други откриватели – в Копенхаген, само че е изцяло допустимо да е имала офиси и в двата града), получава парите от немското държавно управление на своя банкова сметка. С тези пари Парвус купува артикули, дефицитни по време на войната, и ги изпраща в Русия. Там ги посреща болшевичката Сименсон, която продава получените артикули, а парите от продажбата изпраща на Ленин. Преводът на сумите се правил посредством шведската банка „ Ниа Банкен “, принадлежаща на Олаф Ашберг. От немския Генерален щаб на компанията на Парвус били преведени общо 10 милиона марки.
Ленин
Други, които имали подмолна изгода от съветската гражданска война, са страните от Антантата – Съединени американски щати, Англия, Франция. На пръв взор това е необичайно, тъй като те са съдружници на Русия по време на Първата международна война – само че нещата имат своята логичност. През 1917 година към този момент било ясно, че Германия ще бъде победена. Според договорите отпреди войната, Русия трябвало да получи Константинопол (Истанбул), както и Дарданелите, което означавало да управлява напълно Черно море. Англия изобщо нямала планове да извършва тези условия. До известно време тя подкрепяла и болшевиките, и белогвардейците, с цел да не залага единствено на едната страна и по този начин да рискува да се окаже губеща. Когато се обрисувала победа за болшевиките, англичаните даже отказали да дадат избавително леговище за съветския император Николай ІІ и фамилията му, нищо, че били родственици с английските монарси. В резулат цялото императорско семейство било свиреп избито през юли 1918 година
Един от главните фактори, които подтикнали англичаните да оказват помощ на болшевиките, бил нефтът в покрайнините на Баку. През ноември 1919 година те окупирали града и железопътната линия до пристанището Батуми. Стигнало се до такава степен, самият Троцки да се възмути, без значение, че англичаните мълчешком улеснявали дейностите на Червената войска, и да напише в една от своите манифести: „ Изглежда, желанията на съдружниците са да трансфорат Русия в английска колония “.
Тези планове били напълно явни. Британците целели да разпокъсат Руската империя, като дадат обособени нейни области на свои националистически настроени съдружници от Кавказ и Прибалтика – а тези съдружници щели да се оправят с болшевиките заради лични ползи. Така се стигнало до парадокса Ленин и Троцки да се пробват да пазят съветските национални ползи и да стачкуват против разпокъсването на Руската империя.
Независимо, че немският общоприет щаб отделил съществени финанси за спонсориране на съветската гражданска война, той не е преди всичко в това отношение. На първо място са банкерите от Уолстрийт. Още от 1905 година Лев Троцки, откакто избягал от Русия поради присъединяване си в Първата съветска гражданска война, живеел пищно в Ню Йорк, без да изпитва материални терзания. На негово разположение имало даже кола с водач, както и първокласни по това време аксесоари – ледник и прахосмукачка.
Така се стигнало до едно необикновено, на пръв взор, събитие: при празнуването в Москва на 1 май 1918 година, когато алените революционери призовавали да бъдат избити всички „ буржоазен акули “, участвали тъкмо такива „ акули “ – представители на Американската лига за помощ и съдействие със Съветска Русия. Американски „ буржоазен акули “, т.е., предприемачи, постоянно посещавали Русия под маскировката на разнообразни благотворителни събития. Също и „ Американската интернационална корпорация “, ръководена от банкерските кланове Вартбург и Морган, активно насърчавала установяването на търговски връзки с болшевиките.
Но дали това е необичайно? Нали един от девизите на банкерите от Уолстрийт гласи: „ Не ме интересува кой ръководи една страна – аз желая да ръководя парите й “.
