Politico: Всички онези българи, очакващи апокалипсис след приемането на еврото, трябва да се успокоят
" Всички тези българи, очкаващи апокалипсис след въвеждането на еврото, би трябвало да се успокоят ". Това написа европейското издание на Politico в своя публикация, отдадена на идното въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година.
Предоставяме превод на целия текст без редакторска интервенция:
Всички тези българи, очакващи апокалипсис след въвеждането на еврото, би трябвало да се успокоят.
Поне това е съветът на Хърватия - последната страна, която одобри еврото през януари 2023 година.
Българите излязоха по улиците, откакто Европейската комисия утвърди присъединението на страната към еврозоната. Това се случи поради страха, че техният живот фрапантно ще нарастне като резултат от приемането на единната валута.
След като Хърватия се причисли към еврозоната, инфлацията в реалност се повиши по отношение на тази преди въвеждането на еврото. Експертите обаче показват, че присъединението на страната значително се е отразило положително на други индикатори. Икономическите данни демонстрират, че Загреб може да бъде добър образец, който България да употребява.
Икономическият растеж в Хърватия е един от най-силните в Европа - 3,8% за последната година. Безработицата в страната е на най-ниско равнище, откогато е стартирала статистиката през 1996 година. Средствата по другите фондове на Европейски Съюз не престават да влизат в страната заради положителната работа на държавното управление. Рейтинговата организация Fitch чака, че доникъде на идната година ще бъдат усвоени всички 4,5 милиарда евро, планувани по Механизма за възобновяване и резистентност. Най-важното обаче е, че заплатите са се повишили с над 30 %, откогато хърватите замениха своята куна с еврото.
Турболентно влизане в еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните страни в Европейски Съюз, влязоха в чакалнята за еврозоната едновременно - в средата на 2020 година. Те поддържаха инфлацията на ниски равнища, а от време на време даже по-ниско от тази в държавите-членки, употребяващи еврото.
Шокът обаче настъпи с пандемията от коронавирус: Инфлацията се повиши повече, в сравнение с при страните в еврозоната, като тя доближи 13% в Хърватия и 19% в България - това направи потребителите извънредно чувствителни към риска сходно яление да се случи още веднъж.
Въпреки че хърватската инфлация остава една от най-лошите, анализатори показват, че аргументите за нея нямат нищо общо с еврото.
" Хърватска бе единствената страна, която се причисли към еврозоната в условия на сериозен инфлационен напън ", споделя Петър Сорич от Факултета по стопанска система и бизнес в Университета в Загреб.
" С сходни условия при започване на приемането на еврото потребителите бяха затруднени да посочат какво движи инфлацията нагоре, което докара до чувството, че тя е доста по-висока от това, което управляващите изнасяха като статистика ", изясни икономиста.
Страховете на хората са отчасти обосновани, счита Фран Галетич, който също е част от Факултета по стопанска система и бизнес в Университета в Загреб. Той показва, че в Словения цените са скочили с 9% за 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 година.
" Въпреки че властта уверяваше, че това няма да се случи в Хърватия, доста хора си спомняха по какъв начин наподобява сходно събитие ", споделя той. За да успокоят жителите, хърватското държавно управление принуди питателните вериги да демонстрират цените в двете валути четири месеца преди да заменят куната с еврото, както и в продължение на една година след промяната на валутата.
Това въпреки всичко не спря търговците да се пробват да " изтискат " потребителите. Много от тях подвигнаха цените преди правилото да влезе в действие, което им разреши да настояват, че те няма да ги покачват след двойното означение. Цените скочиха фрапантно в 18-те месеца преди приемането на еврото, в сравнение с след влизането в еврозоната.
България предприе същия метод като Хърватия след окончателните решения при започване на юли. Тя ще би трябвало да употребява насъбрания опит на балканската страна.
А недоволството от повишението на цените в Загреб продължава да тлее: по-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в символ на митинг против възходящите цени, принуждавайки държавното управление да разшири обсега на ценовите тавани, въведени за някои съществени артикули през 2022 и 2023 година.
" Тези ограничения бяха въведени от държавното управление като отговор на енергийната рецесия, само че съвпаднаха с влизането в еврозоната, като хората ги възприеха като буфер за прекъсването на инфлацията с приемането на еврото ", споделя Сорич.
България е в по-добра позиция, тъй като сега обстановката е доста по-спокойна, в сравнение с през 2023 година. Ще бъде доста по-лесно да се проследят цените и да бъдат наказвани спекулантите, счита икономистът.
Трудно би могло да се посочат други фактори за растежа на инфлацията. Например сезонният туризъм, който съставлява 1/5 от хърватската стопанска система: Откакто европейците могат да пътуват свободно след отпадането на ограничаващи ограничения поради коронавирус пандемията, туризмът е един от " най-горещите " браншове в стопанската система на страната. В последните три години цените в сектора са се вдигнали с до 50% - повече в сравнение с в Испания и Гърция, където това се е случило със надлежно 15 и 20%.
Ползите от еврото
Експертите считат, че приемането на единната валута води изрично до голям брой изгоди, в сравнение с негативи. Ана Сабич, която е шеф на европейския отдел в Хърватската централна банка, споделя, че приемането на еврото е " безапелационен триумф " за страната. Хърватите вечно са се сбогували с таксите за превалутиране (голяма победа за бизнеса и туризма), а рисковата награда на страната по отношение на Германия – отразена в доходността на държавните облигации – съвсем изцяло е изчезнала.
Хръватската централна банка пресмята, че страната икономисва към 160 млн. евро годишно от такси за превалутиране.
" Хърватия почувства всички преимущества от приемането на еврото, макар че се причисли към еврозоната в доста сложни времена ", показва Сабич.
Предоставяме превод на целия текст без редакторска интервенция:
Всички тези българи, очакващи апокалипсис след въвеждането на еврото, би трябвало да се успокоят.
Поне това е съветът на Хърватия - последната страна, която одобри еврото през януари 2023 година.
Българите излязоха по улиците, откакто Европейската комисия утвърди присъединението на страната към еврозоната. Това се случи поради страха, че техният живот фрапантно ще нарастне като резултат от приемането на единната валута.
След като Хърватия се причисли към еврозоната, инфлацията в реалност се повиши по отношение на тази преди въвеждането на еврото. Експертите обаче показват, че присъединението на страната значително се е отразило положително на други индикатори. Икономическите данни демонстрират, че Загреб може да бъде добър образец, който България да употребява.
Икономическият растеж в Хърватия е един от най-силните в Европа - 3,8% за последната година. Безработицата в страната е на най-ниско равнище, откогато е стартирала статистиката през 1996 година. Средствата по другите фондове на Европейски Съюз не престават да влизат в страната заради положителната работа на държавното управление. Рейтинговата организация Fitch чака, че доникъде на идната година ще бъдат усвоени всички 4,5 милиарда евро, планувани по Механизма за възобновяване и резистентност. Най-важното обаче е, че заплатите са се повишили с над 30 %, откогато хърватите замениха своята куна с еврото.
Турболентно влизане в еврозоната
Хърватия и България, две от най-бедните страни в Европейски Съюз, влязоха в чакалнята за еврозоната едновременно - в средата на 2020 година. Те поддържаха инфлацията на ниски равнища, а от време на време даже по-ниско от тази в държавите-членки, употребяващи еврото.
Шокът обаче настъпи с пандемията от коронавирус: Инфлацията се повиши повече, в сравнение с при страните в еврозоната, като тя доближи 13% в Хърватия и 19% в България - това направи потребителите извънредно чувствителни към риска сходно яление да се случи още веднъж.
Въпреки че хърватската инфлация остава една от най-лошите, анализатори показват, че аргументите за нея нямат нищо общо с еврото.
" Хърватска бе единствената страна, която се причисли към еврозоната в условия на сериозен инфлационен напън ", споделя Петър Сорич от Факултета по стопанска система и бизнес в Университета в Загреб.
" С сходни условия при започване на приемането на еврото потребителите бяха затруднени да посочат какво движи инфлацията нагоре, което докара до чувството, че тя е доста по-висока от това, което управляващите изнасяха като статистика ", изясни икономиста.
Страховете на хората са отчасти обосновани, счита Фран Галетич, който също е част от Факултета по стопанска система и бизнес в Университета в Загреб. Той показва, че в Словения цените са скочили с 9% за 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 година.
" Въпреки че властта уверяваше, че това няма да се случи в Хърватия, доста хора си спомняха по какъв начин наподобява сходно събитие ", споделя той. За да успокоят жителите, хърватското държавно управление принуди питателните вериги да демонстрират цените в двете валути четири месеца преди да заменят куната с еврото, както и в продължение на една година след промяната на валутата.
Това въпреки всичко не спря търговците да се пробват да " изтискат " потребителите. Много от тях подвигнаха цените преди правилото да влезе в действие, което им разреши да настояват, че те няма да ги покачват след двойното означение. Цените скочиха фрапантно в 18-те месеца преди приемането на еврото, в сравнение с след влизането в еврозоната.
България предприе същия метод като Хърватия след окончателните решения при започване на юли. Тя ще би трябвало да употребява насъбрания опит на балканската страна.
А недоволството от повишението на цените в Загреб продължава да тлее: по-рано тази година хърватите бойкотираха супермаркетите в символ на митинг против възходящите цени, принуждавайки държавното управление да разшири обсега на ценовите тавани, въведени за някои съществени артикули през 2022 и 2023 година.
" Тези ограничения бяха въведени от държавното управление като отговор на енергийната рецесия, само че съвпаднаха с влизането в еврозоната, като хората ги възприеха като буфер за прекъсването на инфлацията с приемането на еврото ", споделя Сорич.
България е в по-добра позиция, тъй като сега обстановката е доста по-спокойна, в сравнение с през 2023 година. Ще бъде доста по-лесно да се проследят цените и да бъдат наказвани спекулантите, счита икономистът.
Трудно би могло да се посочат други фактори за растежа на инфлацията. Например сезонният туризъм, който съставлява 1/5 от хърватската стопанска система: Откакто европейците могат да пътуват свободно след отпадането на ограничаващи ограничения поради коронавирус пандемията, туризмът е един от " най-горещите " браншове в стопанската система на страната. В последните три години цените в сектора са се вдигнали с до 50% - повече в сравнение с в Испания и Гърция, където това се е случило със надлежно 15 и 20%.
Ползите от еврото
Експертите считат, че приемането на единната валута води изрично до голям брой изгоди, в сравнение с негативи. Ана Сабич, която е шеф на европейския отдел в Хърватската централна банка, споделя, че приемането на еврото е " безапелационен триумф " за страната. Хърватите вечно са се сбогували с таксите за превалутиране (голяма победа за бизнеса и туризма), а рисковата награда на страната по отношение на Германия – отразена в доходността на държавните облигации – съвсем изцяло е изчезнала.
Хръватската централна банка пресмята, че страната икономисва към 160 млн. евро годишно от такси за превалутиране.
" Хърватия почувства всички преимущества от приемането на еврото, макар че се причисли към еврозоната в доста сложни времена ", показва Сабич.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ