Социолог: Обединението на ПП и ДБ повишава интригата за първото място
Всички ние чакаме с максимален интерес дали ще се реализира обединяването сред Политическа партия и Демократична България . Ако то се състои се покачва интригата за първото място и се задава един нов заряд.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria социологът Елена Дариева.
На първо място обединяването е мечтано за електоратите на тези обединения. В по-голяма степен за гласоподавателите на Политическа партия. Над 75% от тях избират да се явят обединени на изборите. Този дял за гласоподавателите на Демократична България е към 2/3.
Забелязва се една промяна в отношението по отношение на ГЕРБ, които имат устойчиво национално посланичество.
Партиите на смяната пропуснаха шанса си за едно обединяване, което да акумулира силата от 2020 година Оттогава гласоподавателите им преориентираха вота си от една към друга групировка. Ако тази сила се консолидира можем да чакаме още веднъж да се възроди огромният роман за противостоенето сред двата съществени субекта - партиите на статуквото и партиите на смяната.
Движение за права и свободи , които също имат устойчиво посланичество на всичките избори се показва извънредно устойчиво - получават към 300 000 гласа . Те обявиха искания да си върнат територии, от които бяха отстъпили - Делян Пеевски отново може да е в листите.
При Българска социалистическа партия имаше доста отрицателна наклонност. Стартираха с 480 хиляди гласа през април 2021 година, до момента в който на последните избори през октомври 2022 година стигнаха до 230 хиляди Вътре следим извънредно засилваща се съпротива. Чуват се и гласове за предварителна промяна на ръководителя Корнелия Нинова на конгреса на 11 февруари.
„ Възраждане “ имаха доста забележителен електорален растеж. Увеличиха електоралния си дял от 5 на 10%. Потенциалът им обаче е стеснен , тъй като водачът им Костадин Костадинов поддържа една доста нападателна изразителност, а българите не са нападателни като нрав и това отблъсква.
На противоположния полюс е реториката на ген. Стефан Янев. „ Български напредък “ изиграха ролята на един дерадикализиращ фактор. Социологическите данни демонстрират, че те ще бъдат показани и в идващия парламент .
Развръзка на политическата рецесия не се чака и в 49-тото Народно събрание. Трудно ще се излъчи постоянен кабинет.
Вижте цялото изявление във видеото.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria социологът Елена Дариева.
На първо място обединяването е мечтано за електоратите на тези обединения. В по-голяма степен за гласоподавателите на Политическа партия. Над 75% от тях избират да се явят обединени на изборите. Този дял за гласоподавателите на Демократична България е към 2/3.
Забелязва се една промяна в отношението по отношение на ГЕРБ, които имат устойчиво национално посланичество.
Партиите на смяната пропуснаха шанса си за едно обединяване, което да акумулира силата от 2020 година Оттогава гласоподавателите им преориентираха вота си от една към друга групировка. Ако тази сила се консолидира можем да чакаме още веднъж да се възроди огромният роман за противостоенето сред двата съществени субекта - партиите на статуквото и партиите на смяната.
Движение за права и свободи , които също имат устойчиво посланичество на всичките избори се показва извънредно устойчиво - получават към 300 000 гласа . Те обявиха искания да си върнат територии, от които бяха отстъпили - Делян Пеевски отново може да е в листите.
При Българска социалистическа партия имаше доста отрицателна наклонност. Стартираха с 480 хиляди гласа през април 2021 година, до момента в който на последните избори през октомври 2022 година стигнаха до 230 хиляди Вътре следим извънредно засилваща се съпротива. Чуват се и гласове за предварителна промяна на ръководителя Корнелия Нинова на конгреса на 11 февруари.
„ Възраждане “ имаха доста забележителен електорален растеж. Увеличиха електоралния си дял от 5 на 10%. Потенциалът им обаче е стеснен , тъй като водачът им Костадин Костадинов поддържа една доста нападателна изразителност, а българите не са нападателни като нрав и това отблъсква.
На противоположния полюс е реториката на ген. Стефан Янев. „ Български напредък “ изиграха ролята на един дерадикализиращ фактор. Социологическите данни демонстрират, че те ще бъдат показани и в идващия парламент .
Развръзка на политическата рецесия не се чака и в 49-тото Народно събрание. Трудно ще се излъчи постоянен кабинет.
Вижте цялото изявление във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ