Седем популярни мита за психолозите
Всички ние нерядко сме склонни да си построяваме неправилна визия за нещата, за които доста пъти сме чували и които сякаш „ познаваме ”. Това изцяло важи и за специалността на психолога. Някои от нас се отнасят снизходително-иронично към тези експерти - „ мозъкоизследователи ”, а други даже не вършат разлика сред психолог и психиатър.
Народопсихологията в българските фамилни имена
Психологически обстоятелства за децата и родителите
1. Психологията е просвета за душата.
В реалност предмет на логиката на психиката като просвета не е душата, а душeвността, материалната основа на която се явява мозъкът. Освен това действието на душeвността се преглежда и в психодинамичен аспект. Да приведем един откъс на Павлов: „ Полукълбата на основния мозък са подложени на непрекъснати дразнения, както от външния свят, по този начин и от вътрешната среда на самия организъм. Всичко това се среща, сблъсква се и би трябвало да бъде подредено, да се систематизира. И затова пред нас е една грандиозна динамична система. По този метод ние следим непрестанен блян към динамичен стандарт. ”
2. Ти нали си психолог!
Колко пъти психолозите са чували омръзналата им до болежка фраза: „ Ти нали си психолог!? ”. Обикновено тя се изрича от родственици и познати в тези обстановки, когато психологът се държи като елементарен прочувствен човек. Но в действителност това е тъкмо по този начин! Извън стените на своя кабинет той е елементарен човек със своите лични грижи и проблеми.
3. След визитата при психолога на човек би трябвало „ да му стане добре ”.
Да, постоянно нещата се случват тъкмо по този начин, само че единствено откакто бъдат приложени съответните способи за психическа помощ.Такива като да вземем за пример релаксация, психическо разтоварване, т.е. събаряне на напрежението и постигане на положение на инертност и успокоение. Разбира се, това е прелестно. Но в случай че задачата на психическата консултация се явява вашето личностно израстване или други промени, свързани с разрушаването на поведенческите стандарти, то е изцяло допустимо да ви се наложи да се сблъскате с болката – този натурален сателит на личностната промяна. Особено при започване на пътя.
4. Ако имате „ проблем с главата ”, би трябвало да отидете на психолог.
Ще се учудите да разберете, че психолозите работят със здрави хора, чиито проблеми лежат най-много в региона на мислите и визиите им. Основните посоки на професионалната работа са психическото консултиране, психодиагоностика и психопрофилактика. С проблемите, които пораждат вследствие на нарушаването на салдото на химическите субстанции в основния мозък или заради физически увреждания, нормално се занимават психотерапевтите, психиатрите и невролозите.
5. Психологът е човек, който чудесно схваща хората.
И както демонстрира практиката, съвсем всички хора смятат себе си за положителни психолози. Естествено, с течение на годините тази висока самокритика единствено се ускорява. Но тук би трябвало да се има поради, че сред ежедневната „ елементарна ” логика на психиката и научната има огромна разлика. Такава, каквато има да вземем за пример сред летеца и делтапланериста. Да, от време на време на човек му е задоволително съвет от другар или от родителите. Но единствено от време на време... В множеството случаи би трябвало да се обръщате към професионалните психолози, които имат години на образование и процедура зад тила си.
6. „ Направете нещо с него! ”
Психолозите постоянно чуват този апел от родителите. Обикновено те водят в кабинета своето дете и споделят: „ Направете нещо с него! ”. Опитният психолог в никакъв случай няма да стартира незабавно „ да прави нещо ”, а по-скоро ще допусна на първо време съществуването на проблем у оня възрастен, който е довел това нещастно дърпащо се дете. Възможно е тези проблеми да лежат в плоскостта на връзката и разбирането (или по-скоро в неразбирането) на характерността на всеки обособен човек – въпреки всичко всички хора са разнообразни. Разбира се, това не значи, че детето няма проблем.
7. Психолозите дават препоръки.
Често се случва това, че без значение от многочислените опити на вашите познати или родители да ви дадат голям брой най-различни препоръки, нищо в живота ви не се трансформира. Вие по този начин и не придобивате убеденост или малко по-спокойно, не можете да намерите половинка в живота си, не успявате да спестите пари (да спечелите от тотото) и т. н.
Психологът не дава препоръки! Той работи с вас, с вашия несъзнателен писхологически живот, с вашите убеждения и полезности. Тук би било подходящо да съпоставим психолога с хирурга, който не дава препоръки по какъв начин да се изреже апандисит, а просто го прави. А в случай че психологът въпреки всичко дава препоръки, то те са допустимо най-общи (универсални) или препоръки, учредени на проучването на вашата персонална история или предвид на вашата характерност, тъй като както отбелязахме нагоре, всички хора са разнообразни!
Превод за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.sci-hit.com
