Всички ние много обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче?

...
Всички ние много обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче?
Коментари Харесай

Асма на Стоян Заимов реши проблема с паркирането

Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!

Малката улица „ Стоян Заимов “ води началото си от бул. „ Дунав “ и свършва с тупик на ул. „ Филипово “. Преди години по павирания път са минавали някои от най-важните линии на градския превоз, които отвеждали стотици хора на работа в текстилния комбинат. По това време Търговска колегия " Марица " бълвал продукция за целия Съвет за икономическа взаимопомощ, а изнасял платове и на Запад. В най-силните години на завода тук работели над 30 000 души. За страдание от старите държавни предприятия в региона през днешния ден са останали единствено ръждивите огради и малко социалистически бетон. Именно той е в основата на целия квартал. По време на огромното строителство през 70-те години на предишния век тук са издигнати десетки панелки. Блокчетата изникнали като гъби и регионът се населил с нови кършиякалии. Малка част от новодомците са кореняци. Те получили жилища като обезщетение при бутането на къщите им. В квартала пролетариатът се омешал с интелигенцията. В няколко панелки били настанени служащите от Стъкларския цех, в други - експертите от ИСС (Изграждане на селищни системи).

В едно от блокчетата на третия етаж живее някогашният министър председател Жан Виденов. Комшиите му го правят оценка като добър комшия и човек. Държи се непретенциозно и по нищо не проличава, че е държал в ръцете си ръководството на страната. „ Жан е единственият политик, който не грабеше от държавната хазна. С почтен труд ей до къде стигна - до панелката. Синът му е доста мъдро момче, приключи архитектура и живее в София. А Жан си е тук, в Пловдив, и преподава в Европейския лицей. Като комшия е спокоен, непретенциозен, без искания. Също като татко му, който умря. Той пък едно време беше партиен секретар. Много добър човек “, споделя баба Тинка, която живее наоколо.

Според нея е добре, че по улицата към този момент не минават рейсове. Това прави мястото безшумно и умерено. " Добре че затвориха пътя и към този момент не минават тежки камиони. В тези години блокът щеше да се напука ", поддържа я и дядо Кольо.

Пред един от блокове още през 1986-а хората си засадили асма. Днес под лозата нощуват десетина автомобила. Хората от квартала са подготвени да подарят ноу-хауто на общината, която от години търси разновидности да устрои паркирането до блока. " Нашата направия е супер - от горната страна виното и ракията, изпод колите на сянка, а и кавги няма ", споделя мъж от входа с асмата.

Хората харесват квартала си, който неотдавна се гордее с най-високите цени на квадратен метър застроена повърхност. Предлагането обаче не е огромно, тъй като който един път се е заселил тук, не сменя жилището.

Освен че е безшумно, си имаме всичко, разсъждава жена от първия етаж. Хвали близкия магазин, в които може да се откри същинско месо от домашни ферми и зеленчук от производители. Близо до супермаркета има дълга дървена скамейка, на която възрастните си почиват, бистрят политиката и обменят злословия.

В средата на улицата е заведението „ Тифани “, което пък е обичано място на по-младите. Отсреща се намира едновремешната железна работилница с надпис „ Часовникарство “, която и до ден сегашен работи по няколко часа.

А по фасадите на постройките към нея стоят надписите на БРИКС-а и няколко същински шедьовъра на стрийт изкуството, които са една от новите квартални атракции.

На кого е кръстена вашата улица?

Кольо Ушев, пенсионер

Стоян Заимов е сподвижник на нашите освободители от старозагорския революционен окръг. Аз съм от село Кръстевич, а то е покрай Стрелча и Панагюрище - люлката на въстанието. За началник на нашия Четвърти революционен окръг първо назначават Волов, а след това той е преместен от Бенковски.

Катерина Алтънова, воин на социалистическия труд

Стоян Заимов е деятел на Априлското въстание, безсънен българин. Такива през днешния ден са необичайност. И още доста мога да ви приказвам, само че се изморих да се занимавам с история.

Кой е " Стоян Заимов "?

На днешната дата преди 166 години е роден Стоян Заимов.

Той е останал в историята като националреволюционер, деятел на Априлското въстание, образован деятел, държавник и публицист. След като се среща с Васил Левски, става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Освен с Апостола Заимов бил в непосредствен контакт с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва интензивно в нейната активност.

През 1875 година управлението на Българския революционен централен комитет му разпорежда да реализира проекта за подпалване на Цариград, с цел да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв асистент на Заимов тогава е Георги Бенковски. Акцията обаче се проваля и Заимов се завръща в Букурещ. Следващата година взе участие в основаването на Гюргевския революционен комитет, който приготвя Априлското въстание (1876).

В началото на 1876 година се трансферира в България, където работи по подготовката на протеста. След потушаването на въстанието е хванат и получава смъртна присъда. По-късно тя е сменена с доживотно изгнание в крепостта Сен Жан д`Акр (днешен Израел). Освободен по общата прошка след Санстефанския кротичък контракт, Заимов се завръща в България. От 1908 година до гибелта си живее и работи в Плевен, където е назначен за шеф на Управлението на военноисторическите къщи-музеи и монументи. Умира през 1932 година.

Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР