Улица Иларион Макариополски не е същата без Бирената
Всички ние доста обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? " Марица " реши да ревизира, като стартира от най-важното - хората и улиците на този древен град. Наш екип ще ви гостува, с цел да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем дружно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!
Улицата, кръстена на българския митрополит Иларион Макариополски, е ситуирана в квартал „ Каменица “ 1, като върви напречно от бул. " Хр. Ботев " съвсем до бул. " Мария Луиза ". Тя е една от най-старите улици в града на тепетата. Едно време е била осеяна с дребни китни къщички и хората са живели в естетика и успокоение. Днес обаче нещата не стоят като в предишното и по тази причина описват нейните поданици.
„ Най-голямата забележителност на нашата улица беше Бирената фабрика „ Каменица “, само че я унищожиха. На нейното място е лъснала една голяма дупка, която е цялостна с вода. Превърнала се е в цяло море “, споделя Славчо Ставрев пред кореспондент на „ Марица “. По специалност той е водач и целият му живот е минал на " Иларион Макариополски ". На мястото на остарялата фабрика
кметският брат строи огромен жилищен комплекс,
а тъкмо до него се шири дълбока 20-метрова яма, цялостна с вода от проливните дъждове. Няма и помен от остарялата визия на мястото.
„ Улицата не е асфалтирана от 30 години, вършат се единствено кръпки, когато някой пусне сигнал до Общината “, споделя Славчо. Когато се разхождаме по нея, виждаме по какъв начин се редят дупка до дупка и в краката ни хвърчи баластра.
Шофьорът споделя още по какъв начин в миналото там било цялостно с къщи, хората имали персонално пространство и водели спокоен живот. Оплаква се, че в този момент е цялостно с нови съвременни здания, наблъскани една в друга.
Терасите са на една ръка разстояние
и надлежно всеки чува какво се случва у съседите.
В средата на улицата е дребното артистично ателие на име „ Имагинерно “. Негов шеф е Вилма Карагьозова, която прави хендмейд фигури и реставрира остарели мебели.
„ Преместихме се да живеем в Пловдив преди две години с мъжа ми и дребното ни детенце. Харесваме улицата, умерено е и хората са положителни “, декларира Вилма. Тя пък се оплаква от това, че прекосяването на пешеходците по пътя е същински пъкъл. Автомобилите паркират по тротоара, който е единствено от едната страна, и преминаващите би трябвало да се движат по асфалта, а той е крив и изпотрошен.
„ В моето ателие влизат хора от покрайнината, които имат сериозна драма и
идват да се изповядат при мен.
Има една балерина, дама, която не се схваща със синовете си, друга пък има проблеми с щерка си. Те идват и аз ги чувам “, споделя с усмивка Вилма.
В двата края на „ Иларион Макариополски “ въпреки всичко са останали от старите тухлени постройки. Хората споделят, че те са благосъстоятелност на Оперативна програма „ Жилфонд “. В първата от къщите от 35 години живее ромското семейство Михайлови.
„ От доста години живеем на това място и сме щастливи, че сме тук. Нямаме никакви недоволства. Само ни липсва миризмата на бира, която се носеше из квартала от фабриката “, споделя Алеко Михайлов.
На “Иларион Макариополски ” 69 пък е ситуиран един от най-хубавите рибни заведения за хранене в града. Храната е постоянно прясна и се извиват дълги опашки от искащи да хапнат морски и речни деликатеси.
Заточеникът герой за независима черква
На днешната дата през 1875 година си отива Иларион Макариополски. Той e върховен български свещеник и митрополит, един от водачите на църковно-националната ни битка. Роден е през септември 1812 година в гр. Елена. Първоначално учи в родния си град, а по-късно - в гръцкото учебно заведение в с. Арбанаси. През 1831 година отива в Хилендарския манастир на Света гора и на идната година приема монашество. Продължава образованието си в гръцките учебни заведения в Карея и на о. Андрос, Гърция, след което приключва гръцка гимназия в Атина.
За да продължи да учи, отпътува през 1841 година в Цариград. Там се среща с Неофит Бозвели и става негов непосредствен съмишленик и асистент в битката за извоюване на църковно-национална самостоятелност. Излага българските претенции за независима българска черква. Заради това по искане на Цариградската патриаршия е заточен в Света гора за 5 години.
В Цариград разпростира още по-активна активност в църковно-националното придвижване. Избран е за нравствен глава на цариградските българи. За известно време подхваща обиколка из българските земи, взе участие и в битката на Търновската епархия срещу тамошния гръцки епископ.
През 1858 година е ръкоположен за свещеник и става предстоятел на Българската черква в столицата на Османската империя. Последните години от живота му са не по-малко наситени. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е определен във Временния екзархийски съвет и е член на първия ни Св. синод. През 1872 година е определен за търновски митрополит. През 1874 година поставя основите и на първото богословско учебно заведение в манастира край Лясковец.
Анкета: Знаете ли на кого е кръстена вашата улица?
Вилма Карагьозова, шеф на ателие " Имагинерно ":
Иларион Макариополски е български свещеник. Харесвам улицата, кръстена на него, тъй като е спокойна. Преди живеех в София на улица " Добри Войников " и стигнах до извода, че българите доста дават отговор на героите от " Криворазбраната цивилизация ".
Илияна Михайлова, стопанка:
Кой? Не, не знам кой е той. Знам единствено, че моята улица се споделя по този начин, само че нямам визия за какво.
Славчо Ставрев, водач:
Разбира се, че знам кой е Иларион Макариополски. Български свещеник и търновски митрополит. Улицата, на която обитавам цялостен живот, се споделя по този начин.
Улицата, кръстена на българския митрополит Иларион Макариополски, е ситуирана в квартал „ Каменица “ 1, като върви напречно от бул. " Хр. Ботев " съвсем до бул. " Мария Луиза ". Тя е една от най-старите улици в града на тепетата. Едно време е била осеяна с дребни китни къщички и хората са живели в естетика и успокоение. Днес обаче нещата не стоят като в предишното и по тази причина описват нейните поданици.
„ Най-голямата забележителност на нашата улица беше Бирената фабрика „ Каменица “, само че я унищожиха. На нейното място е лъснала една голяма дупка, която е цялостна с вода. Превърнала се е в цяло море “, споделя Славчо Ставрев пред кореспондент на „ Марица “. По специалност той е водач и целият му живот е минал на " Иларион Макариополски ". На мястото на остарялата фабрика
кметският брат строи огромен жилищен комплекс,
а тъкмо до него се шири дълбока 20-метрова яма, цялостна с вода от проливните дъждове. Няма и помен от остарялата визия на мястото.
„ Улицата не е асфалтирана от 30 години, вършат се единствено кръпки, когато някой пусне сигнал до Общината “, споделя Славчо. Когато се разхождаме по нея, виждаме по какъв начин се редят дупка до дупка и в краката ни хвърчи баластра.
Шофьорът споделя още по какъв начин в миналото там било цялостно с къщи, хората имали персонално пространство и водели спокоен живот. Оплаква се, че в този момент е цялостно с нови съвременни здания, наблъскани една в друга.
Терасите са на една ръка разстояние
и надлежно всеки чува какво се случва у съседите.
В средата на улицата е дребното артистично ателие на име „ Имагинерно “. Негов шеф е Вилма Карагьозова, която прави хендмейд фигури и реставрира остарели мебели.
„ Преместихме се да живеем в Пловдив преди две години с мъжа ми и дребното ни детенце. Харесваме улицата, умерено е и хората са положителни “, декларира Вилма. Тя пък се оплаква от това, че прекосяването на пешеходците по пътя е същински пъкъл. Автомобилите паркират по тротоара, който е единствено от едната страна, и преминаващите би трябвало да се движат по асфалта, а той е крив и изпотрошен.
„ В моето ателие влизат хора от покрайнината, които имат сериозна драма и
идват да се изповядат при мен.
Има една балерина, дама, която не се схваща със синовете си, друга пък има проблеми с щерка си. Те идват и аз ги чувам “, споделя с усмивка Вилма.
В двата края на „ Иларион Макариополски “ въпреки всичко са останали от старите тухлени постройки. Хората споделят, че те са благосъстоятелност на Оперативна програма „ Жилфонд “. В първата от къщите от 35 години живее ромското семейство Михайлови.
„ От доста години живеем на това място и сме щастливи, че сме тук. Нямаме никакви недоволства. Само ни липсва миризмата на бира, която се носеше из квартала от фабриката “, споделя Алеко Михайлов.
На “Иларион Макариополски ” 69 пък е ситуиран един от най-хубавите рибни заведения за хранене в града. Храната е постоянно прясна и се извиват дълги опашки от искащи да хапнат морски и речни деликатеси.
Заточеникът герой за независима черква
На днешната дата през 1875 година си отива Иларион Макариополски. Той e върховен български свещеник и митрополит, един от водачите на църковно-националната ни битка. Роден е през септември 1812 година в гр. Елена. Първоначално учи в родния си град, а по-късно - в гръцкото учебно заведение в с. Арбанаси. През 1831 година отива в Хилендарския манастир на Света гора и на идната година приема монашество. Продължава образованието си в гръцките учебни заведения в Карея и на о. Андрос, Гърция, след което приключва гръцка гимназия в Атина.
За да продължи да учи, отпътува през 1841 година в Цариград. Там се среща с Неофит Бозвели и става негов непосредствен съмишленик и асистент в битката за извоюване на църковно-национална самостоятелност. Излага българските претенции за независима българска черква. Заради това по искане на Цариградската патриаршия е заточен в Света гора за 5 години.
В Цариград разпростира още по-активна активност в църковно-националното придвижване. Избран е за нравствен глава на цариградските българи. За известно време подхваща обиколка из българските земи, взе участие и в битката на Търновската епархия срещу тамошния гръцки епископ.
През 1858 година е ръкоположен за свещеник и става предстоятел на Българската черква в столицата на Османската империя. Последните години от живота му са не по-малко наситени. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е определен във Временния екзархийски съвет и е член на първия ни Св. синод. През 1872 година е определен за търновски митрополит. През 1874 година поставя основите и на първото богословско учебно заведение в манастира край Лясковец.
Анкета: Знаете ли на кого е кръстена вашата улица?
Вилма Карагьозова, шеф на ателие " Имагинерно ":
Иларион Макариополски е български свещеник. Харесвам улицата, кръстена на него, тъй като е спокойна. Преди живеех в София на улица " Добри Войников " и стигнах до извода, че българите доста дават отговор на героите от " Криворазбраната цивилизация ".
Илияна Михайлова, стопанка:
Кой? Не, не знам кой е той. Знам единствено, че моята улица се споделя по този начин, само че нямам визия за какво.
Славчо Ставрев, водач:
Разбира се, че знам кой е Иларион Макариополски. Български свещеник и търновски митрополит. Улицата, на която обитавам цялостен живот, се споделя по този начин.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ