Проф. Слатински: Да се молим за Украйна - там тече първата фаза н...
Всички ние, които мислим с неспокойствие и съпричастност за Украйна, следим с висока степен на тревога хода на Войната – изключително през последните два месеца.
На украинците е доста мъчно. Адски мъчно. Срещу себе си те имат държава-чудовище, която безусловно ги затрупва с трупове на бойните полета.
Русия по този начин е воювала, воювала е, води война и в този момент – тя въобще не цени човешкия живот ни на свои, ни на непознати. Но в случай че в миналото (или най-малко понякога) е имало дела, които някак са оправдавали такова брутално неуважение към живота на хората и такова грубо отношение към обособения човек, то в този момент всичко е по рашистки грозно и гадно, по путински варварско и безчовечно.
Русия на Путин е болна страна с болна социална душeвност, с болен народ и, най-кошмарното, с болен деспот. Путин е болен душевен, болен ментално; той е кръвожадно и допотопно съчетение на умопобъркан и социопат по едно и също време.
Ние можем и да страдаме за тъгите, които изпитва украинският народ, само че като беседвам с моите другари там, аз доста ясно и изцяло аргументирано знам – да, всички ние си нямаме и частична визия какво им е на украинците. На тях им е отвратително и невъобразимо тежко! И им става все по-тежко. До изнемогване...
Днес се случи да мина по „ Витошка “ – лайф ис лайф, безконечен празник, шапка на сопа, кой е като нас! Животът тече на макс, цъфтим и връзваме.
Покрай страхотната и страшна книга на Ивайла Александрова за Вапцаров „ Оловна тишина “, прочетох ред други книги за него, издавани и до 1989 година – хроники, ръкописни наследства, мемоари, панегирици. И там постоянно се натъквах на описания – да вземем за пример, годината е 1940, всичко в София тече на макс, хората живеят като за последно, въобще не им пука какво се случва по света и какво бучи и връхлита към нас.
Както споделяше моят прародител, съден и наказан зложелател на народа: Едно беше на 8 септември, радикално друго стана на 10 септември. Промени се трагично за броени часове! И за нула време стана ужасно, по-страшно даже от гибелта. Смъртта за мнозина бе облекчение. В България тогава животът бе по-страшен от гибелта!
Така е ставало по това време и по този начин може да стане по наше време у нас. Пак да има вакханалия на насилието. А ние, дето най-вече пишем за Украйна да се окажем новите врагове на народа... Не се колебая, че част от тия, дето също пишат в този момент за Украйна, ще се изпокрият в миши дупки. Това е наш народен спорт – криенето в миши дупки. Докато ония, които не го вършат, биват пребивани и избивани.
Разбира се, че интервенцията на украинските въоръжени сили в Курска област изигра положителна роля. Тя донесе освежителни глътки оптимизъм и измежду украинското общество, и измежду такива като нас, проукраинците – проукраинското българско малцинство. Също по този начин тя окарикатури Путин.
Но!
Тази интервенция е и драматичен акт на обезсърчение! Тя може да се окаже като подвига на спартанците в Термопилите.
На Путин не му пука за руснаците, за някакви си съветски територии. Той желае месни щурмове в Донецка област, той грабителски усеща, че фронтът там може да се пропука и даже да рухне. Путин заповядва лудо, оголил е хищни зъби и с отвратителна людоедска морда предвуксва пробива...
Дано украинците удържат!
Но!
Ако американците, в случай че западняците като цяло не разрешат потребление на далекобойни ракети, в случай че не засилят помощта, то цената на украинската опозиция ще стане извънредно голяма!
Близките месеци могат да се окажат съдбоносни!
Да се молим за Украйна! За успеха на Украйна! За съществуването на Украйна!
Украйна е на ръба – на издръжливостта, на волята, на силите, на вярата!
...
Само още две неща.
Първото е – дано си го признаем – обвързвано със слабостта и нерядко нефелността на Байдън и неговата администрация!
Да, Тръмп е гнусота, Тръмп е злополучие. Тръмп би трябвало да бъде спрян! Тръмп може да унищожи Запада.
Но!
Байдън...
Каква злокобна подигравка на Съдбата – Байдън да е президент на Съединени американски щати!
Байдън да е в Белия дом, в който бяха Айзенхауер, Кенеди, Рейгън...
Украйна е жертва и на Байдън.
Байдън по отношение на Украйна бе инструмент в лапичките на омерзителното създание Съливан.
На този лукавец Съливан, на чийто бадж написа същото, което пишеше на моя бадж по времето, когато воден от желанието да бъда потребен на страната си, изгубих пет години и моралното си право да се занимавам с политика, тъй като се оказах сякаш на точното място и сякаш в точното време (когато България влизаше в НАТО и ЕС) - при допустимо най-неточния човек като президент...
Впрочем - а дали най-неточният? Може би въпреки всичко не. Най-неточното нещо на света е сегашният ни президент – позор и срам за Отечеството ни общително!
При различен човек в Белия дом, а не Байдън, Русия можеше даже от дълго време да бъде победена. Но най-малко Украйна не би изгубила толкоз доста хора и кръв.
Байдън е знак на страха на Запада от Путин, от путинските подправени рекетьорски блъфове.
Байдън е отражение на позорното атлантическо трептене - сакън да не се преминели алените линии, очертавани основно от безнадеждния и затъпял пияч Медведев.
Байдън е гротескна марионетка на отхвърли на Запада от воля и смелост.
Байдън е геополитическа трепетлика, попаднала на най-високия стратегически връх в света.
И безразсъден е не толкоз Байдън. Та Байдън е единствено нагледна илюстрация на това, в което се е трансформирал Западът през днешния ден.
По-рано Западът имаше същински водачи – минали през всички трагични тествания на Студената война.
Лидери, подготвени да слагат на място Съветите и техните генерални секретари и генерали, всички тези руски мегаломани, които размахваха своите ядрено-ракетни плашила, но когато им скръцнеше Западът със зъби, се свиваха на ерголям и подвиваха позорно опашки.
Това бяха водачи на Запада с темперамент, с гръбнак.
Лидери от друга, радикално друга порода.
Не всички измежду тях бяха читави като човеци, не всички бяха морални, не всички бяха мостри за подражателство, не всички бяха задоволително интелигентни – само че бяха в действителност с темперамент, с гръбнак, на висотата на своите постове и задачи. Защото се образуваха в условия на гневна борба и извънредно комплицирани и рисковани геостратегически игри!
Те бяха чели дългите телеграми на Джордж Кенън и знаеха по какъв начин да възпират Съветиге и по какъв начин да им демонстрират тяхното място – в ъгъла на Историята, а в случай че доста знаят – и отвън Историята.
Да, само че през 35-те години след края на Студената война израсна цяло потомство западни политици – все мамини синчета, все паркетни неудачници, все безхарактерни новобранци, все с меки геополитически китки, извинете за политнекоректните ми изрази!
Временни политикани, въобразили си, че Краят на Историята не изисква към този момент геройство и повече воля, визия и задача. Смятащи, че по този начин и ще бъде от през днешния ден нататък – Западът победи, всички останали папкат и слушкат; че тук се слуша Западната воля и Западът е Капитан.
Когато имаш екзистенциални врагове, ти би трябвало да имаш здрави нокти и зъби, ти би трябвало да си подготвен да се бориш и дори да се биеш. Защото от теб зависи ще я има ли нашата Цивилизация или всякакви мракобесни отрепки и боклуци ще заплашват нейното битие.
Масово на Запад властта принадлежи на инцидентни хора и ловки използвачи на демократически процедури; на страхливци и късогледци.
И по този начин можеше да продължава дълго – стига никой да не хвърля на Запада предизвикателно ръкавицата и да не желае да унищожи Прозападния парадайс.
Демокрацията най-добре от всички знае и може да живее спокойно и оптимистично, феерично и щастливо.
Демокрацията прави чудеса когато желае да основава въодушевление, да поражда наслада, да провежда празници и да твори хубост.
Но!
Но никой не е снел от демокрацията отговорността за себе си, за Запада, за човечеството, за Планетата!
А като носиш тази отговорност, ти би трябвало да си подготвен да отстояваш Бъдещето на човечеството! Да го отстояваш, да го браниш от фашисти и рашисти, от хамаси и аятоласи, от севернокорейски нищожества и религиозни фанатици.
Нека го кажа отново и още веднъж – Западът изпитва изострен недостиг от Лидери, от смели, безстрашни, непоколебими, от зорки, зрящи и прозорливи Лидери.
...
И второто, което желая непременно да кажа тук...
То е в действителност размисъл за все същото.
В ерата на Края на Историята, в епохата на Западния демократичен пазарно-демократичен триумфализъм, станаха хитово фешън така наречен Дивиденти на мира.
Всякакви икономии, свързани с защитата и сигурността биваха обявявани в името и обосновавани точно с тия Дивиденти. Дивидентите на Мира станаха оптиката, през която се визионираше и стратегираше! На сцената основни настоящи лица бяха Майсторите на дивидентите! Пророците на Дивидентите!
И в тази атмосфера на адмирация и празненство, на нас, източноевропейците, да вземем за пример, ни беше набивано в главите, че са ни нужни едни такива мънички, мобилнички, формалнички, декоративнички армийки.
Преувеличавам ехидно, несъмнено. Но то е поради загатна за оня мой бяс, който ме караше да запитвам по конгреси и в изявления – Такива армии добре, само че кой ще води война на бойното поле, в случай че се наложи?! Докога НАТО – вижте му документите по това време (все скучни и борюкратични, оперирани от визии, и кастрирани откъм перспективно мислене) - ще преследва ресурсно насочени тактики?
А аз до прегракване пишех – Идва друго време – времето не на ресурсно насочените, а на ЦЕЛЕВО ОРИЕНТИРАНИТЕ СТРАТЕГИИ. На тактиките, основани на президвикателствата и рисковете, на задачите и дилемите.
Не каквито запаси имаме такава армийка ще си вършим, а каквито президвикателства са пред нас, такава войска ще построяваме.
В изискванията на Края на Историята, когато виждате ли, всеки единствено мисли и мечтае по какъв начин да стане като Запада, в действителност, вЕрно не ти би трябвало боеспособна войска. Малко специфични елементи и напряко нещата заспиват!
И в случай че някои по-големшки страни на Запад най-малко се вършиха, че имат по-големшки армии, ние в България правоверно и лековерно се снабдихме точно с такава армийка – мъничка и мобилничка, формалничка и декоративничка.
Ако Украйна през февруари 2022 година имаше такава армийка (каквато по аналогичните мъдри препоръки и със същата сбъркана логичност тя имаше през 2014 г.), щеше в действителност да бъде " Киев за три дня ".
Не кабинетните мисловни напъни и оскъдните на доктрина запаси (а в случай че ресурсите са нищожни на доктрина, те неизбежно стават окъдни и на практика) дефинират каква да бъде системата за национална защита, а враговете, съперниците!
На действителното полесражение се води война не против илюзии и фантасмагории, а против действителни и въоръжени до зъби пълчища.
Съвсем трети въпрос е, че с изключение на мъничка и мобилничка, формалничка и декоративничка, нашата армийка е и проядена, изключително по върховете, от рашизъм и пропутинизъм. Тя е подготвена оптимално май единствено за едно – да спретне парадче, с което да приветства на Орлов мост путинските братушки в техния поход " София за три часа "!
Но дано си признаем - в случай че кадровият асортимент на руменрадевизираната ни армийка е наш български полусмъртен грях, то правилата, по които тази ни армийка е събирана невнимателно и колебливо, са резултат от историческата илюзия на Запада, че времето на войните с висока активност са отминали.
Е, добре е тези войни да се преподават, да се пишат за тях дребни и огромни докторски дисертации, да се роят доценти и професори, да се цялостни хорариум и натрупат възнаграждения, само че дотук. Нищо повече от това.
Военните академии станаха места, в които се готвят военни и цивилни не най-малко за предходната война, а за войната в паралелната действителност.
Ние би трябвало да поставим радикални старания да преизградим армията си – да бъде тя западна, атлантическа, европейска и Българска войска. Докато има към момента у нас храбри, светли и смели мъже и дами, които са подготвени да бъдат част от такава Армия.
Първата крачка е деруменрадевизиране на сегашната ни войска. Което значи – дерашизиране е депутинизиране...
Ще го кажа още един път:
Да се молим за Украйна!
В Украйна сме очевидци на първата фаза на Последната Голяма война, Война „ или-или “:
Войната на Човешката цивилизация против чудовищата на Злото.
Войната на Бъдещето против Миналото.
Войната на Света на високите генни, медицински, осведомителни, информационни и галактически технолигии на Изкуствения разсъдък и квантовите компютри против Света на мракобесието, омразата, ненависта към другите, към Другите.
В тази война Светът на Човечеството води война против остатъците и отпадъците от Света на двукраките изроди и зверове.
Тази Война не може да приключи наедно. Тя ще има победител.
Дано този победител сме ние, естествените хора, т.е. Хората.
Заедно с това още един път ще го напиша:
Да се молим за България!
Нека си дадем сметка, че може би през днешния ден на календара на Българската история е 8 септември. И остава прекомерно малко време до 9 септември. А в случай че той пристигна още веднъж, то на 10 септември България ще бъде радикално друга – в нея ще вилнеят вакханалията на насилието и оргията на мракобесието.
Не ме съдете за острите думи в този текст – те са страст. Те са формата. Но се замислете над наличието. То е израз на моите по никакъв начин не светли интуиции, че България е тръгнала по нанадолнището, водещо я към пропастта. И тази бездна с все по-голяма мощ притегля България, мами я и я тегли към себе си.
България не е това, което би трябвало да бъде. Все повече не е. Ние сме на броени крачки от необратимостта на пропадането.
Както виждаме – през днешния ден действително никой не ръководи страната ни. България е без ръководство. България се движи по инерция. Без власт, без законна власт. Без тактика.
България през днешния ден се държи единствено на това малко и трайно, което Преходът построи като пазар, като бизнес, като мениджъри, като млади и предприемчиви хора. То е, което още ни крепи. Но неговите изобретателни и съпротивителни сили са на привършване.
И аз обезверено се чудя – белким никой различен не вижда този безпределно скръбен и безумно драматичен факт?
Проф. Николай Слатински,. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
На украинците е доста мъчно. Адски мъчно. Срещу себе си те имат държава-чудовище, която безусловно ги затрупва с трупове на бойните полета.
Русия по този начин е воювала, воювала е, води война и в този момент – тя въобще не цени човешкия живот ни на свои, ни на непознати. Но в случай че в миналото (или най-малко понякога) е имало дела, които някак са оправдавали такова брутално неуважение към живота на хората и такова грубо отношение към обособения човек, то в този момент всичко е по рашистки грозно и гадно, по путински варварско и безчовечно.
Русия на Путин е болна страна с болна социална душeвност, с болен народ и, най-кошмарното, с болен деспот. Путин е болен душевен, болен ментално; той е кръвожадно и допотопно съчетение на умопобъркан и социопат по едно и също време.
Ние можем и да страдаме за тъгите, които изпитва украинският народ, само че като беседвам с моите другари там, аз доста ясно и изцяло аргументирано знам – да, всички ние си нямаме и частична визия какво им е на украинците. На тях им е отвратително и невъобразимо тежко! И им става все по-тежко. До изнемогване...
Днес се случи да мина по „ Витошка “ – лайф ис лайф, безконечен празник, шапка на сопа, кой е като нас! Животът тече на макс, цъфтим и връзваме.
Покрай страхотната и страшна книга на Ивайла Александрова за Вапцаров „ Оловна тишина “, прочетох ред други книги за него, издавани и до 1989 година – хроники, ръкописни наследства, мемоари, панегирици. И там постоянно се натъквах на описания – да вземем за пример, годината е 1940, всичко в София тече на макс, хората живеят като за последно, въобще не им пука какво се случва по света и какво бучи и връхлита към нас.
Както споделяше моят прародител, съден и наказан зложелател на народа: Едно беше на 8 септември, радикално друго стана на 10 септември. Промени се трагично за броени часове! И за нула време стана ужасно, по-страшно даже от гибелта. Смъртта за мнозина бе облекчение. В България тогава животът бе по-страшен от гибелта!
Така е ставало по това време и по този начин може да стане по наше време у нас. Пак да има вакханалия на насилието. А ние, дето най-вече пишем за Украйна да се окажем новите врагове на народа... Не се колебая, че част от тия, дето също пишат в този момент за Украйна, ще се изпокрият в миши дупки. Това е наш народен спорт – криенето в миши дупки. Докато ония, които не го вършат, биват пребивани и избивани.
Разбира се, че интервенцията на украинските въоръжени сили в Курска област изигра положителна роля. Тя донесе освежителни глътки оптимизъм и измежду украинското общество, и измежду такива като нас, проукраинците – проукраинското българско малцинство. Също по този начин тя окарикатури Путин.
Но!
Тази интервенция е и драматичен акт на обезсърчение! Тя може да се окаже като подвига на спартанците в Термопилите.
На Путин не му пука за руснаците, за някакви си съветски територии. Той желае месни щурмове в Донецка област, той грабителски усеща, че фронтът там може да се пропука и даже да рухне. Путин заповядва лудо, оголил е хищни зъби и с отвратителна людоедска морда предвуксва пробива...
Дано украинците удържат!
Но!
Ако американците, в случай че западняците като цяло не разрешат потребление на далекобойни ракети, в случай че не засилят помощта, то цената на украинската опозиция ще стане извънредно голяма!
Близките месеци могат да се окажат съдбоносни!
Да се молим за Украйна! За успеха на Украйна! За съществуването на Украйна!
Украйна е на ръба – на издръжливостта, на волята, на силите, на вярата!
...
Само още две неща.
Първото е – дано си го признаем – обвързвано със слабостта и нерядко нефелността на Байдън и неговата администрация!
Да, Тръмп е гнусота, Тръмп е злополучие. Тръмп би трябвало да бъде спрян! Тръмп може да унищожи Запада.
Но!
Байдън...
Каква злокобна подигравка на Съдбата – Байдън да е президент на Съединени американски щати!
Байдън да е в Белия дом, в който бяха Айзенхауер, Кенеди, Рейгън...
Украйна е жертва и на Байдън.
Байдън по отношение на Украйна бе инструмент в лапичките на омерзителното създание Съливан.
На този лукавец Съливан, на чийто бадж написа същото, което пишеше на моя бадж по времето, когато воден от желанието да бъда потребен на страната си, изгубих пет години и моралното си право да се занимавам с политика, тъй като се оказах сякаш на точното място и сякаш в точното време (когато България влизаше в НАТО и ЕС) - при допустимо най-неточния човек като президент...
Впрочем - а дали най-неточният? Може би въпреки всичко не. Най-неточното нещо на света е сегашният ни президент – позор и срам за Отечеството ни общително!
При различен човек в Белия дом, а не Байдън, Русия можеше даже от дълго време да бъде победена. Но най-малко Украйна не би изгубила толкоз доста хора и кръв.
Байдън е знак на страха на Запада от Путин, от путинските подправени рекетьорски блъфове.
Байдън е отражение на позорното атлантическо трептене - сакън да не се преминели алените линии, очертавани основно от безнадеждния и затъпял пияч Медведев.
Байдън е гротескна марионетка на отхвърли на Запада от воля и смелост.
Байдън е геополитическа трепетлика, попаднала на най-високия стратегически връх в света.
И безразсъден е не толкоз Байдън. Та Байдън е единствено нагледна илюстрация на това, в което се е трансформирал Западът през днешния ден.
По-рано Западът имаше същински водачи – минали през всички трагични тествания на Студената война.
Лидери, подготвени да слагат на място Съветите и техните генерални секретари и генерали, всички тези руски мегаломани, които размахваха своите ядрено-ракетни плашила, но когато им скръцнеше Западът със зъби, се свиваха на ерголям и подвиваха позорно опашки.
Това бяха водачи на Запада с темперамент, с гръбнак.
Лидери от друга, радикално друга порода.
Не всички измежду тях бяха читави като човеци, не всички бяха морални, не всички бяха мостри за подражателство, не всички бяха задоволително интелигентни – само че бяха в действителност с темперамент, с гръбнак, на висотата на своите постове и задачи. Защото се образуваха в условия на гневна борба и извънредно комплицирани и рисковани геостратегически игри!
Те бяха чели дългите телеграми на Джордж Кенън и знаеха по какъв начин да възпират Съветиге и по какъв начин да им демонстрират тяхното място – в ъгъла на Историята, а в случай че доста знаят – и отвън Историята.
Да, само че през 35-те години след края на Студената война израсна цяло потомство западни политици – все мамини синчета, все паркетни неудачници, все безхарактерни новобранци, все с меки геополитически китки, извинете за политнекоректните ми изрази!
Временни политикани, въобразили си, че Краят на Историята не изисква към този момент геройство и повече воля, визия и задача. Смятащи, че по този начин и ще бъде от през днешния ден нататък – Западът победи, всички останали папкат и слушкат; че тук се слуша Западната воля и Западът е Капитан.
Когато имаш екзистенциални врагове, ти би трябвало да имаш здрави нокти и зъби, ти би трябвало да си подготвен да се бориш и дори да се биеш. Защото от теб зависи ще я има ли нашата Цивилизация или всякакви мракобесни отрепки и боклуци ще заплашват нейното битие.
Масово на Запад властта принадлежи на инцидентни хора и ловки използвачи на демократически процедури; на страхливци и късогледци.
И по този начин можеше да продължава дълго – стига никой да не хвърля на Запада предизвикателно ръкавицата и да не желае да унищожи Прозападния парадайс.
Демокрацията най-добре от всички знае и може да живее спокойно и оптимистично, феерично и щастливо.
Демокрацията прави чудеса когато желае да основава въодушевление, да поражда наслада, да провежда празници и да твори хубост.
Но!
Но никой не е снел от демокрацията отговорността за себе си, за Запада, за човечеството, за Планетата!
А като носиш тази отговорност, ти би трябвало да си подготвен да отстояваш Бъдещето на човечеството! Да го отстояваш, да го браниш от фашисти и рашисти, от хамаси и аятоласи, от севернокорейски нищожества и религиозни фанатици.
Нека го кажа отново и още веднъж – Западът изпитва изострен недостиг от Лидери, от смели, безстрашни, непоколебими, от зорки, зрящи и прозорливи Лидери.
...
И второто, което желая непременно да кажа тук...
То е в действителност размисъл за все същото.
В ерата на Края на Историята, в епохата на Западния демократичен пазарно-демократичен триумфализъм, станаха хитово фешън така наречен Дивиденти на мира.
Всякакви икономии, свързани с защитата и сигурността биваха обявявани в името и обосновавани точно с тия Дивиденти. Дивидентите на Мира станаха оптиката, през която се визионираше и стратегираше! На сцената основни настоящи лица бяха Майсторите на дивидентите! Пророците на Дивидентите!
И в тази атмосфера на адмирация и празненство, на нас, източноевропейците, да вземем за пример, ни беше набивано в главите, че са ни нужни едни такива мънички, мобилнички, формалнички, декоративнички армийки.
Преувеличавам ехидно, несъмнено. Но то е поради загатна за оня мой бяс, който ме караше да запитвам по конгреси и в изявления – Такива армии добре, само че кой ще води война на бойното поле, в случай че се наложи?! Докога НАТО – вижте му документите по това време (все скучни и борюкратични, оперирани от визии, и кастрирани откъм перспективно мислене) - ще преследва ресурсно насочени тактики?
А аз до прегракване пишех – Идва друго време – времето не на ресурсно насочените, а на ЦЕЛЕВО ОРИЕНТИРАНИТЕ СТРАТЕГИИ. На тактиките, основани на президвикателствата и рисковете, на задачите и дилемите.
Не каквито запаси имаме такава армийка ще си вършим, а каквито президвикателства са пред нас, такава войска ще построяваме.
В изискванията на Края на Историята, когато виждате ли, всеки единствено мисли и мечтае по какъв начин да стане като Запада, в действителност, вЕрно не ти би трябвало боеспособна войска. Малко специфични елементи и напряко нещата заспиват!
И в случай че някои по-големшки страни на Запад най-малко се вършиха, че имат по-големшки армии, ние в България правоверно и лековерно се снабдихме точно с такава армийка – мъничка и мобилничка, формалничка и декоративничка.
Ако Украйна през февруари 2022 година имаше такава армийка (каквато по аналогичните мъдри препоръки и със същата сбъркана логичност тя имаше през 2014 г.), щеше в действителност да бъде " Киев за три дня ".
Не кабинетните мисловни напъни и оскъдните на доктрина запаси (а в случай че ресурсите са нищожни на доктрина, те неизбежно стават окъдни и на практика) дефинират каква да бъде системата за национална защита, а враговете, съперниците!
На действителното полесражение се води война не против илюзии и фантасмагории, а против действителни и въоръжени до зъби пълчища.
Съвсем трети въпрос е, че с изключение на мъничка и мобилничка, формалничка и декоративничка, нашата армийка е и проядена, изключително по върховете, от рашизъм и пропутинизъм. Тя е подготвена оптимално май единствено за едно – да спретне парадче, с което да приветства на Орлов мост путинските братушки в техния поход " София за три часа "!
Но дано си признаем - в случай че кадровият асортимент на руменрадевизираната ни армийка е наш български полусмъртен грях, то правилата, по които тази ни армийка е събирана невнимателно и колебливо, са резултат от историческата илюзия на Запада, че времето на войните с висока активност са отминали.
Е, добре е тези войни да се преподават, да се пишат за тях дребни и огромни докторски дисертации, да се роят доценти и професори, да се цялостни хорариум и натрупат възнаграждения, само че дотук. Нищо повече от това.
Военните академии станаха места, в които се готвят военни и цивилни не най-малко за предходната война, а за войната в паралелната действителност.
Ние би трябвало да поставим радикални старания да преизградим армията си – да бъде тя западна, атлантическа, европейска и Българска войска. Докато има към момента у нас храбри, светли и смели мъже и дами, които са подготвени да бъдат част от такава Армия.
Първата крачка е деруменрадевизиране на сегашната ни войска. Което значи – дерашизиране е депутинизиране...
Ще го кажа още един път:
Да се молим за Украйна!
В Украйна сме очевидци на първата фаза на Последната Голяма война, Война „ или-или “:
Войната на Човешката цивилизация против чудовищата на Злото.
Войната на Бъдещето против Миналото.
Войната на Света на високите генни, медицински, осведомителни, информационни и галактически технолигии на Изкуствения разсъдък и квантовите компютри против Света на мракобесието, омразата, ненависта към другите, към Другите.
В тази война Светът на Човечеството води война против остатъците и отпадъците от Света на двукраките изроди и зверове.
Тази Война не може да приключи наедно. Тя ще има победител.
Дано този победител сме ние, естествените хора, т.е. Хората.
Заедно с това още един път ще го напиша:
Да се молим за България!
Нека си дадем сметка, че може би през днешния ден на календара на Българската история е 8 септември. И остава прекомерно малко време до 9 септември. А в случай че той пристигна още веднъж, то на 10 септември България ще бъде радикално друга – в нея ще вилнеят вакханалията на насилието и оргията на мракобесието.
Не ме съдете за острите думи в този текст – те са страст. Те са формата. Но се замислете над наличието. То е израз на моите по никакъв начин не светли интуиции, че България е тръгнала по нанадолнището, водещо я към пропастта. И тази бездна с все по-голяма мощ притегля България, мами я и я тегли към себе си.
България не е това, което би трябвало да бъде. Все повече не е. Ние сме на броени крачки от необратимостта на пропадането.
Както виждаме – през днешния ден действително никой не ръководи страната ни. България е без ръководство. България се движи по инерция. Без власт, без законна власт. Без тактика.
България през днешния ден се държи единствено на това малко и трайно, което Преходът построи като пазар, като бизнес, като мениджъри, като млади и предприемчиви хора. То е, което още ни крепи. Но неговите изобретателни и съпротивителни сили са на привършване.
И аз обезверено се чудя – белким никой различен не вижда този безпределно скръбен и безумно драматичен факт?
Проф. Николай Слатински,. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ