Всички ми казваха да остана у дома, но аз не

Всички ми споделяха да остана вкъщи, само че аз не намирах причина да не отида на разходка с приятелите си … да прекарам красиви моменти с тях, защото не числя се към рискова група … не бих рискувал живота си … млад съм и желая да купонясвам.

Имаме почивка … хубаво е времето … за какво да седим вкъщи?

Всичките ми другари са на открито и аз ще остана вкъщи? Ще ми се подиграват… ще кажат, че съм страхливец! Нито едно момиче няма да ме желае и приятелите ми ще ме сочат с пръст … и всичко това поради един елементарен грип?

Как ли пък не … като че ли в никакъв случай не сме били заболели. Не сме имали главоболие … тресчица … температура … и не е пристигнал краят на света.

Затова блага мамичко излязох … без да обръщам внимание на защитните ограничения … като си мислех единствено по какъв начин ще се развличам и развличам …

Прекарах хубаво майчице, смеехме се от самото начало … Срещнах хубаво момиче, с което доста си паснахме … уговорихме се да излезем още веднъж на следващия ден и още веднъж да се забавляваме дружно.

Всичко беше наред, блага майчице, до момента в който не пристигна на следващия ден … и внезапно майка ми не се почувства добре … стартира да кашля, имаше температура … и отидохме в болничното заведение, където лекарят ни сподели дума … „ КОРОНАВИРУС “ … и в този момент МИЛА МАЙЧИЦЕ, ти си в леглото със свиреп болки … бориш се за живота си.

Ти моята майка която внимаваше и спазваше всички ограничения … ти, която си напусна и си загуби работата … не върви при приятелките си … не върви по магазините … беше от самото начало вкъщи като пандизчия в клетка.

Да, мамо, нелепостта ми е отговорна, че в този момент изпитваш болежка … бориш се да останеш в живота … и всичко това за какво? За да се ​​забавлявам добре с моите другари.

Съжалявам мамо, бих желал да върна времето обратно … и да кажа „ НЕ … НЯМА ДА ИЗЛЯЗА … ЩЕ ОСТАНА У ДОМА “ … Ще остана у дома, не за мен …, а за майка ми … за това, да не се разболява … в този момент да не си в леглото и да се гърчиш от болежка … и да се бориш за живота си.

Съжалявам майчице, няма да го направя още веднъж … единствено се върни при мен още веднъж … да усетя топлата ти милувка … да чуя сладкия ти глас …

Извинявай мамо … липсваш ми!!!

****

Посвещавам го на всички днешни деца …, които избират да излизат с приятелите си … и не осъзнават, че може да бъде съдбовен за околните!!! Променете мнението си, преди да е станало прекомерно късно … тъй като времето в никакъв случай не се връща…

Източник:pressproject.gr