Кратък котешки пътеводител по философия
Всички котки са разнообразни, по тази причина е рационално да се допусна, че не съществува единна котешка философия. В света живеят котки-фройдисти, котки-юнгианци и котки рационалисти като Декарт. Вашият домакински любим най-вероятно също е последовател на избрана философска школа, само че не сте се замисляли върху това. А може да се окаже много любопитно. Вижте този къс справочник по главните метафизичен посоки и се надявайте котката ви да не е солипсист:
Котаракът Леополд – стоик
Бедният Леополд философски търпи издевалтествата на мишките. И всичко това, тъй като за стоика преди всичко е добродетелта, дълга пред обществото и нравствената непорочност. Леополд е доблестен котарак, отстояващ своите хрумвания вори във щета на личното си здраве. Леополд се характеризира със свойствения за стоицизма космополитизъм, изравняващ пред лицето на света закон за всички – свободни, плебеи, гърци, варвари, мъже, дами, котки и мишки. С каноническия апел „ Дайте да живеем дружно! “ Леополд в чист тип заявява привъръзността си към класическия издръжливост.
Котаракът Гарфилд – епикуреец
Обичайно на стоиците се опълчват епикурейците. Ето за какво, на мястото на добродетелния Леополд идва дебелият почитател на пороците и удоволствията – котаракът Гарфилд. Искрен почитател на Епикур, той също счита, че смисълът на съществуването е в неявяване на страдалчество, безчувственост на душата (атараксия) и съществуване на доста положителни другари. Главният етически принцип на Гарфилд е удоволствието от битието. „ Няма храна – няма благополучие! “ – обича да споделя той. На приятелския въпрос „ Какво да върша с теб? “ опашатият хрантутник дава отговор: „ Храни ме, бит ме и в никакъв случай не ме изоставяй! “ Дори самият Епикур не може да го каже по-добре.
Чешърския котарак – релативист
Всичко тече, всичко се трансформира, всичко зависи от всичко и нищо не зависи от нищо, всичко е непостоянно, всичко е относително… В това се вписва Чешърския котарак с неумолимия си табиет да се появява от нищото и да се разтваря във въздуха, оставяйки зад себе си единствено една ехидна усмивка. Маниерите му на говорене са такива, че ти иде да го замериш с маратонката си по наглата му мутра. Но котката не е отговорна. Работата е там, че в релативизма, както и в Страната на чудесата, не съществува нищо стабилно и устойчиво. Какво сподели котаракът на Алиса? Със сигурност ще стигне някъде, в случай че върви задоволително дълго. Нищо съответно, нищо разбираемо, само че толкоз типично за релативиста.
Котаракът в чизми
Котаракът в чизми е самоуверен и в прочут смисъл незлоблив и по всичко проличава, че не се вълнува от онтологически и епистемологични въпроси. Можем обаче умерено да кажем, че Котаракът в чизми е обществен мъдрец, чудесно разбиращ обеществената подчиненост, обществената подвижност и комплицираните взаимоотношения в обществото. „ През годините са ме наричали с доста имена. Диабло Гато. Яростният ухажор. Чупакабра. Игривият прелюбодеец. А също и Червенокоското. Но основно съм прочут като Котаракът в чизми. “ Това е отлична позиция за котка.
Багира ( и тя е котка, освен това много голяма) – традиционалист
Да, знаем, че в книгата на Ръдиърд Киплинг Багира е момче, само че в тази ситуация ще я приемем за момиче. И по този начин, нашата уважаема Багира е безспорен традиционалист. За нея са присъщи идеализация, абсолютизация на традициите и табиет непрекъснато да се обръща към безспорното знание, което се явява Законът на джунглата. Законът на джунглата е над всичко. Да се съмняваш в него е изменничество. Да го оспорваш е еднакво на гибел. Ето за какво Багира е традиционалист. Не би трябвало да мисли, не би трябвало да се съмнява, не е нужно да избира – дпстатъчно е да следва буквите на закона. „ Какво споделя Законът на джунглата? Първо удряй, след това приказва! “ Съгласни сме.
