Всички, които смятат, че българската икономика ще бъде обречена след

Всички, които считат, че българската стопанска система ще бъде обречена след еврото, би трябвало да си вземат хапче за утешение. Поне подобен е съветът на Хърватия, последната страна, приела единната валута през 2023 година,

След като Европейската комисия утвърди участието на България във Валутния съюз от 1 януари 2026 година, жители излязоха по улиците на митинг, опасявайки се, че животът ще стане доста по-скъп, отбелязва изданието и дава за образец протичащото се в Хърватия.

Откакто тя се причисли към еврозоната, инфлацията – да, правилно – върви малко по-нагоре, в сравнение с преди присъединението. Но съгласно специалисти това значително отразява други фактори като икономическите данни, които демонстрират, че преходът значително е бил сполучлив и е модел за подражателство за България.

Миналата година икономическият напредък на Хърватия беше един от най-силните в Европейски Съюз – 3,8 %, подкрепят от туристическия бранш, който се задържа мощно, даже когато индустриалните проблеми в Европа се умножиха.

Безработицата е най-ниската от 1996 година, когато стартира да се води настоящата статистика за страната.

Безвъзмездните средства от другите фондове на Европейски Съюз не престават да постъпват бързо с помощта на държавното управление, което си е написало домашното: Рейтинговата компания Fitch чака доникъде на идната година да усвои всички 4,5 милиарда евро от средствата, планувани по Механизма за възобновяване и резистентност.

Най-важното може би е, че заплатите са се нараснали с над 30%, откогато хърватите смениха куните си с еврото.
Евротурбуленция
Хърватия и България, две от най-бедните страни в Европейски Съюз, публично влязоха в чакалнята за по едно и също време присъединение към еврото в средата на 2020 година, откакто през по-голямата част от предходното десетилетие поддържаха нива на инфлация на или даже малко под тези в еврозоната.

Но поредицата разтърсвания, почнали с пандемията, промени всичко: Инфлацията се увеличи доста повече, в сравнение с в еврозоната, достигайки най-високите си стойности от над 13% в Хърватия и близо 19% в България, като потребителите бяха мощно чувствителни към риска от още сходни събития.

Въпреки че инфлацията в Хърватия остава измежду най-повишените в Европейски Съюз, съгласно анализатори аргументите значително не са свързани с приемането на еврото.

„ Хърватия е единствената страна, която се причисли към еврозоната в изискванията на сериозен инфлационен напън “, споделя Петър Сорич от Факултета по стопанска система и бизнес към Загребския университет, като отбелязва, че инфлацията в интервала 2022-2023 година е била най-лошата от 90-те години, когато някогашна Югославия се разпадаше.

Според Сорич при тези условия при започване на процеса на приемане на еврото потребителите мъчно могат да дефинират каква е повода за инфлацията, което води до схващания, че е доста по-висока, в сравнение с допускат формалните данни.

Опасенията от повишение на цените обаче са частично основателни, споделя Фран Галетич, също от Факултета по стопанска система и бизнес към Загребския университет, като показва опита на прилежаща Словения, където цените са се повишили с 9% в границите на 18 месеца след приемането на еврото през януари 2007 година

„ Въпреки че формалната политика изпращаше успокоителни послания, че това няма да се случи, мнозина си спомнят какво стана “, добавя Галетич.

За да успокои обществеността, хърватското държавно управление принуди супермаркетите да афишират цените в двете валути в продължение на четири месеца преди еврото да размени куната през 2023 година и една година по-късно.

Това въпреки всичко не попречи на опортюнистичните търговци на дребно да притискат клиентите. Много хърватски търговци покачиха цените си преди влизането в действие на правилото за двойно обозначаване, което им разреши да настояват, че не са ги повишавали преди този момент, добавя още Галетич.

През 18-те месеца към приемането на еврото потребителските цени нарастват доста по-бързо, в сравнение с в еврозоната.

България ще одобри сходна политика за двойно обозначаването от юли и ще би трябвало да се поучи от опита на Хърватия. А недоволството от този епизод продължава да е налице: В началото на годината хървати бойкотираха супермаркетите в символ на митинг против повишението на цените, което принуди държавното управление да разшири обсега на въведените ценови ограничавания за някои съществени артикули през 2022 и 2023 година, добавя Politico.

„ Тези ограничения бяха показани от държавното управление като част от отговора на енергийната рецесия, само че защото те частично съответстваха с прекосяването към еврото, потребителите до известна степен ги възприеха като буфери против евроинфлацията “, добавя Сорич.

Според анализатора през днешния ден България е в по-добра позиция, тъй като „ в този момент има доста по-спокойни вероятности във връзка с инфлацията, в сравнение с през 2023 година “. В този смисъл ще бъде по-лесно да се проследят измененията в цените и да се глобяват нелоялните практики на дребно. “

Други мотори на инфлацията е по-трудно да бъдат приписани на еврото, даже и индиректно.

Да вземем да вземем за пример сезонния туризъм, представляващ към една пета от икономическата продукция на Хърватия: Откакто европейците си възвърнаха свободата да пътуват след пандемията, туризмът е най-горещата част от стопанската система.

През последните три години цените на бранша в Хърватия бележат покачване с 50% - доста повече от това сред 15%-20 % в Испания или Гърция, добавя Politico.
Ползите от еврото
Според специалистите прекосяването към единната валута носи доста повече изгоди, в сравнение с дефекти.

Ана Шабич, шеф на отдела за европейски връзки на Хърватската национална банка, назовава приемането на еврото „ цялостен триумф “. Хърватия се сбогува с таксите за превалутиране (голяма победа за бизнеса и туристите), а наградата за кредитен риск по отношение на Германия - отразена в доходността на държавните облигации – съвсем изчезна.

Хърватската национална банка пресмята, че в този момент страната икономисва към 160 млн. евро всяка година единствено от разноски за продан и транзакции.

„ Хърватия усети всички предстоящи изгоди от еврозоната, макар че се присъединихме в доста сложни времена “, разяснява Шабич.

Но с внимателно предизвестие към страната, която през годините е очевидец на редица държавни дисфункции и кавги, тя акцентира, че „ подробното и навременно обмисляне “, както и „ ясното систематизиране на дилемите и отговорностите сред институциите са от значително значение “ за сполучливия преход към еврото, приключва анализът на Politico.