„Всички, които не сме успели да осигурим на Македония българщината,

„ Всички, които не сме съумели да осигурим на Македония българщината, имаме известна вина”. Думи, които отекват в едно от последните изявленията на Иван Михайлов пред Кеворк Кеворкян. И през днешния ден те припомнят за безконечната рана, отворена от Коминтерна – раздрана и кървяща в самозаблуди, в брътвежи, в неистини.

Когато на Лазаровден културният център на българите в Битоля възкръсна за нов живот, може би никой и не подозираше, че седмици по-късно името на институцията чак толкоз ще ядоса 34-годишния артист Ламбе Алабаковски, който разрови в раната.



„ Ванчо Михайлов е персона, от която и вие българите би трябвало да се срамувате”, споделя в изявление за bTV юристът на подпалвача, Драган Георгиев. И продължава: „ Името на центъра е провокация за всеки от нас в Македония”.

Ала през целия си живот, уважаеми читатели, Михайлов поддържа своята концепция за самостоятелна Македония. И никога като теза с антибългарска устременост. Напротив, борбата на Михайлов е обвързвана с опълчване на болшевишкото въздействие в освободителното придвижване. Така революционерът не се лимитира в методите и дейностите против популяризираната асимилационна държавна политика.



Болката, която не му дава мир до края на дните, е, че „ и в този момент не можеш в Скопие да кажеш свободно, че си българин”. Но признава, че не всичко зависело от него. „ Разходете се – ей го Цариград – бръкнете, в който си желаете шкаф, в техните библиотеки, гледайте за некое косовско село, за некое кумановско село, щипско село… за градовете пък да не приказваме, нали – всичко си е разказано от данъчната система – има единствено българи!”

Защо следователно последната огромна фигура в македонското освободително придвижване, прозряла опитите на руския октопод да пусне пипала за насаждането на разделяне сред българи и македонци, пробужда неспокойни трепети измежду разнообразни кръгове отвъд границата? Отговорът в действителност дава точно Иван Михайлов в своя публикация в изданието „ Македонска естрада " от 28 януари 1971 година

" …Ако те запитат какъв си, ще отговориш, че си българин. Ако си запитан от кое място си - отговаряш, че си от Македония. Но може в тоя случай да кажеш, че си " македонски българин ", или " българин от Македония ". С подобен отговор незабавно си изяснил коя е народността ти и коя по-точно е родната ти страна. Подобен обстоен отговор е изключително необходим за пред чужденците. Не е нужно, няма никаква причина да премълчаваш, че си от Македония. С това не се услужва на твоята българска националност. Напротив, принася й се услуга, когато чужденците разбират, че в Македония живеят българи. Титовите комунисти по всевъзможен начин се мъчат да изкоренят българското име в заграбените македонски околии, като го заместват с названията " македонец " и " македонка ".



Но в нашите противомерки би трябвало да бъдем тактични и доста проницателни. Налага ни се доста труд, с цел да изясняваме, че има разлика сред географско и национално име. Но е съвсем непотребен труд да забраняваме названието ‘македонец’. Вместо него, най-подходящо е, както към този момент споделих, да се споделя " македонски българин ". […] Вътрешна македонска революционна организация е основана от българи, […] битката е водена точно от тях преди всичко. […] На младежа, който ми насочи писмото, предлагам най-спокойно да споделя, че е македонски българин. “

И по този начин вие разбирате, че бъркам, като пиша в този момент, че Северна Македония е рана. Повече е. Болка е! Защото раната се лекува и толкова. А болката се помни. И кърви безпределно. Не ли?