Всички живи същества са подложени на атака от инфекциозни агенти.

Всички живи същества са подложени на офанзива от инфекциозни сътрудници . Дори бактериите, които са толкоз дребни, че милион от тях могат да се съберат върху върха на игла, имат система за отбрана против вирусни инфекции. Разбира се, с усложняването на организмите и защитната система става все по-сложна.

Съставена от два съставния елемент (вроден и добит имунитет), човешката имунна система е от значително значение за оцеляването ни в свят, цялостен с евентуално рискови микроби, а сериозното увреждане даже на един детайл на тази система може да предразположи организма към тежки, даже животозастрашаващи проблеми.

Първите защитни линии на вродената имунна система включват кожата и лигавиците. Когато външната преграда бива нарушена от патоген , да вземем за пример поради пострадване, някои бели кръвни телца, наречени фагоцити, разпознават заплахата и правят развой по разграждане и неутрализация на инфекциозния сътрудник.

Докато фагоцитите са от решаващо значение за положителното здраве на организма, те не са в положение да се оправят с някои закани. Тук идва ред на добития имунитет като допълнение към функционалността на фагоцитите и други детайли на вродената имунна система. За разлика от вродения имунитет, добитият

прави целеви офанзиви против характерни типове патогени.

Два типа бели кръвни кафези, които се създават в костния мозък, са жизненоважни за характерния имунен отговор. Наречени лимфоцити , главните съставни елементи на адаптивния имунитет са Т и В-клетките . В-клетките имат функционалността да съзряват и да се диференцират в плазмени кафези, които от своя страна създават протеини, познати като антитела – особено ориентирани да борят избран антиген. Т-клетките обезпечават сигнал, който осведоми В-клетките да стартират процеса на зреене.

Свързани публикации.. Митове и обстоятелства за имунизациите 0 Морбили, ваксини и групов имунитет 0 Имунна система – съществени кафези и органи 0

Т-клетките се задействат, когато избран фагоцит, прочут като антиген-представяща клетка (APC), разпознава антигена, към който Т-клетката е характерна. Тази смесена клетка действа като „ спусък” за другите детайли на характерния имунен отговор.

Ролята на имунизациите е точно да подтиква подобен тип отговори в имунната система. Съдържайки сътрудник, наподобяващ микроорганизъм, пораждащ заболяване (бактерия, вирус или токсин), имунизацията оказва помощ на APC-клетките, Т-клетките и В-клетките да „ запомнят” патогена, като ги остави да работят с отслабена, убита или неактивирана негова версия. Това значи, че реакцията на организма ще бъде по-силна и по-бърза, в сравнение с в случай че в никакъв случай не е срещала патогена преди.

Въпреки че имунизациите са всъщност профилактични , през последните години се поставя изпитание да се разработят лечебни ваксини за инфекциозни болести като СПИН, туберкулоза, рак и разнообразни автоимунни болести. Съществуват и евентуални имунизации срещу миастения гравис, лупус и диабет, както и за когнитивни болести като заболяването на Алцхаймер и заболяването на Хънтингтън.