Жителите на родопското село Стърница си купиха ресторант
Всички поданици от едно родопско село – Стърница, станаха съсобственици на ресторант.
По време на турското иго в подножието на два родопски върха Преспа и Свобода няколко остарели български рода основават село Стърница. За да наложи властта и вярата си, Османската империя опожарява два пъти селото. До 1912 година то е турско, а границата минава тъкмо по покрайнините на селото. Въпреки че земите им са поробени, Стърничани съумяват да запазят българския език и традициите си.
В селото все по-рядко се чува детски смях, само че когато има новородено, локалните честват по тогавашните ритуали в постройката на кметството, в миналото издигната с доброволния труд на Стърничани. Днес с изключение на кметството там се обитават още лекарски кабинет, библиотека и ресторант. Ресторантът е бил постоянно цялостен, мъчно се намирало място.
Населението на селото е намаляло повече от два пъти от 1991 година – от 630 души са останали 265.
Така през днешния ден ресторантът има 265 притежателя. Преди месец локалните са принудени да изплатят помещението, с цел да не го изгубят. Съставят предприемчив комитет и всяко семейство отделя по 20 лева
Селото купува 2250 кв./м. за 6000 лева и още 400 лева заплащат за нотариален акт. Общата сума, която жителите на Стърница събират е 3700 лева За да го изплатят за 6000 лева им оказват помощ още няколко обитаеми места.
Нужен им е за сватби, кръщенета и събирания. и това наложи да го закупим.
За да вдъхнат нов живот на пространствата, всеки е получил задания, само че ще са им нужни още средства. Надяват се, че ще получат поддръжка и от други българи за идеята.
В актуализирания ресторант с изключение на кръщенета, сватби и събрания ще се организират и доста събития, които да разпространяват българските обичаи и бит в покрайнината.
Според стърничани ресторантът е доказателство, че дружно могат да се оправят с всяко предизвикателство.
По време на турското иго в подножието на два родопски върха Преспа и Свобода няколко остарели български рода основават село Стърница. За да наложи властта и вярата си, Османската империя опожарява два пъти селото. До 1912 година то е турско, а границата минава тъкмо по покрайнините на селото. Въпреки че земите им са поробени, Стърничани съумяват да запазят българския език и традициите си.
В селото все по-рядко се чува детски смях, само че когато има новородено, локалните честват по тогавашните ритуали в постройката на кметството, в миналото издигната с доброволния труд на Стърничани. Днес с изключение на кметството там се обитават още лекарски кабинет, библиотека и ресторант. Ресторантът е бил постоянно цялостен, мъчно се намирало място.
Населението на селото е намаляло повече от два пъти от 1991 година – от 630 души са останали 265.
Така през днешния ден ресторантът има 265 притежателя. Преди месец локалните са принудени да изплатят помещението, с цел да не го изгубят. Съставят предприемчив комитет и всяко семейство отделя по 20 лева
Селото купува 2250 кв./м. за 6000 лева и още 400 лева заплащат за нотариален акт. Общата сума, която жителите на Стърница събират е 3700 лева За да го изплатят за 6000 лева им оказват помощ още няколко обитаеми места.
Нужен им е за сватби, кръщенета и събирания. и това наложи да го закупим.
За да вдъхнат нов живот на пространствата, всеки е получил задания, само че ще са им нужни още средства. Надяват се, че ще получат поддръжка и от други българи за идеята.
В актуализирания ресторант с изключение на кръщенета, сватби и събрания ще се организират и доста събития, които да разпространяват българските обичаи и бит в покрайнината.
Според стърничани ресторантът е доказателство, че дружно могат да се оправят с всяко предизвикателство.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ