Всички искаме да живеем на планета с нормален климат, не

Всички желаеме да живеем на планета с естествен климат, не по-добър, просто естествен и Зелената договорка е измислена точно по тази причина - задачата е до 2050 година Европа да стане първият безпристрастен във връзка с климата континент. Как ще се реализира - с понижаване на замърсяването и на парниковите газове. Въпросът е до каква степен това се прави единствено в Европа и рискът е, че ще направи европейската стопанска система по-малко конкурентоспособна по отношение на азиатската и северноамериканската. Но ние сме обрисували пътя и би трябвало да го извървим. Това сподели Борислав Малинов, ръководител на Надзорния съвет " Норд холдинг " АД, по време интернационалната конференция Green transition 2022: " Зелената договорка - нововъведения, вложения и обективен преход ", проведена от Dir.bg и 3eNews. Важна част от Зелената договорка е кръговата стопанска система, в която продуктите съществуват по подобен метод, че по-малко се изхвърлят, дизайнът им е подобен, че да могат да се надграждат. Целта е създаваните артикули да имат по-дълъг живот, да могат да се ремонтират и обновяват, а в случай че това не може да стане, да могат да се оползотворяват, най-много посредством преработване. Това значи - да могат да се извлекат вложените потребни първични материали, а продуктът да се оползотвори посредством изгаряне, изясни Борислав Малинов. Отпадъците по своето предопределение и опция за отнасяне са два съществени типа - такива, които могат да е оползотворят и такива, които не могат. Първите са най-ценните боклуци, това са най-много рециклируемите метали - желязо, стомана, чугун, мед, месинг, бронз, рециклират се автомобилни батерии. Тези метали костват пари и активността за тяхното събиране и преработване не е належащо да се подкрепя от страната, бизнесът самичък го прави, тъй като печели от това. Другите боклуци могат да се рециклират, само че тяхното събиране е по-скъпо от скъпия материал в тях, по тази причина в Европа, в това число България, е въведна системата за продуктови такси или така наречен екотакси, уточни ръководителят на Надзорния съвет " Норд холдинг ". Борислав Малинов изясни по какъв начин работи системата по събиране и оползотворяване. Дотират се боклуци от всеобщо публикувани артикули, като коли, автомобилни гуми, батерии, портативни акумулатори, масла от коли, текстил ( който занапред би трябвало да навлезе като продуктова такса). Който пуска на пазара такива артикули, поема така наречен необятна отговорност на производителя - заплаща продуктова такса на компании и организации за оползотворяване или в ПУДООС (Предприятието за ръководство на дейностите по запазване на околната среда). Режимът сносно работи, безапелационен е Малинов. Голяма част от отпадъците не могат да се рециклират - това са така наречен рискови боклуци, които се обезвреждат, за което заплаща притежателят на отпадъка. В България работят компании, които ги събират и продават във Франция, Германия, в Румъния, в страни, в които има съоръжения за неутрализиране на рискови боклуци. Целта е по-малко от тези боклуци да отиват в сметищата. Малинов даде образец с кошчетата за събиране на портативни акумулатори, в които се съдържа живак, кадмий, олово. Събират се към 300 тона годишно, което по никакъв начин не е малко, съгласно него. В последна сметка се стига до отпадъците, които или се изгарят или се депонират в сметищата, тъй като няма какво друго да се направи с тях. Борислав Малинов разгласи и самодейност на Българската асоциация по преработване. На специфична интернет страница за всеки град в България ще бъде посочено къде е ситуирана точка за събиране на акумулатори, къде на опаковки, текстил, и къде има точки за събиране боклуци, построени или посредством групови системи или от общините. По този план асоциацията кандидатства за грант, какъвто " Google " предлага за сходни начинания.

Видео от изявлението на Борислав Малинов можете да.