Всички искаме да чуваме двете думички. Търсим през целия си

Всички желаеме да чуваме двете думички. Търсим през целия си живот хора, на които да ги кажем. А те, става известно, не са единствените значими. И евентуално е по този начин, тъй като даже „ обичам те “ от време на време не заздравява нанесени рани.

Но някоя от фразите по-долу може да го направи.

„ Ще ти се посветя “

Връзките сред хората са шерване на време. Да посветиш част от своя живот на различен, да си с него, да го изслушаш, да го научиш, да преживеете нещо дружно.

„ Ще ти се посветя “ е доста по-важно през днешния ден, когато всички сме вперили взор в екрани и хората до нас постоянно са по-малко значими от хората на стотици километри...

„ Ще те пазя “

Откъснем ли се от опеката на родителите си, неумишлено отърсим още веднъж сигурността, която те са ни давали като дребни. Ако бъдете тази опора на половинката си, в случай че получавате тази безрезервна отбрана, това е същинската обич.

„ Прощавам ти “

Осъзнаем ли, че другия не е съвършен, тъкмо както ние самите не сме, спрем ли да пожелаваме съвършенност, без самите ние да сме съвършени, тогава ще живеем по-леко. И в допълнение – успеем ли да разберем повода за яростта, ще разберем, че всеки яд има своето противопоставяне.

Само би трябвало да извиним.

„ Ще те поддържа “

Да знаеш, че има някой зад тила ти, че можеш да сбъркаш, без да ти се „ скарат “ - това е същинската обич. Да бъдеш опора за някого по пътя на живота му е по-силно от „ обичам те “.

„ Уважавам те “

Уважавам мнението ти, усетите ти, мислите, очакванията и фантазиите ти, даже да не съм склонен с тях.

Само по този начин – посредством взаимно почитание, можем да вървим дружно напред, а не посредством непрестанни опити да превърнем другия в нещо, което не е.

„ Отдавам ти се “

Да не избягаш при първата компликация, да избереш да залепиш счупеното, това е отдаденост.