Сърбия - назад към 1990-те?
" Всички инакомислещи в Сърбия би трябвало да бъдат принудени да си затварят устата. Вече се ползва и физическа мощ. Същите са и белезите на фашизма ", споделя опозиционният политик Стефанович. Преди броени дни той беше пребит, показва Дойче веле.
Прилича на сцена от нискобюджетен престъпен филм: Борко Стефанович, един от най-известните опозиционни политици в Сърбия, идва в град Крушевац за присъединяване в полемика, само че там го причакват седем мъже, облечени в черно, някои от които маскирани. Те се нахвърлят върху него и го удрят с железен кол по главата. Той изпада в безсъзнание, само че мъжете не престават да нанасят удари по него. Нападателите пребиват и двама партийни приятели на Стефанович, които му се притичат на помощ. След това биячите изчезват, а тримата политици от дребната опозиционна партия Левицата на Сърбия постъпват в болница.
Няколко часа по-късно сръбският президент и всесилен властник в балканската страна Александър Вучич съобщи, че е удовлетворен от бързите дейности на полицията, която била задържала двама от нападателите и издирвала трети. Вучич изрази страдание за " случая " и увери, че Сърбия била правова страна, в която " никой не може да пребива хора безнаказано ".
" Това е връх на безочието "
Опозиционният " Съюз за Сърбия ", част от който е и партията Левицата на Сърбия, дефинира държанието на сръбския президент като връх на безочието. " Това закононарушение е разследване от мръсната акция, водена всекидневно от режима на Вучич против неговите политически съперници ", се споделя в декларация на опозицията, оповестена малко след нападението. В документа се споделя още, че Вучич съвсем напълно е узурпирал и подчинил медиите в страната и че всеки, който се осмели да мисли друго, мигновено се трансформира в цел. " Речта на омразата мина във физическа мощ. Вече има разрушени глави. "
Нападението против Борко Стефанович не е изолиран случай. На локалните избори през декември предходната година, най-много в по-малките обитаеми места, имаше редица случаи на заплашване на опозиционни претенденти и техни гласоподаватели. Някои от предизборните прояви бяха смущавани от проведени групи, придвижващи се с черни коли без регистрационни номера. През февруари в един краен квартал на Белград беше осъществено нахлуване по време на осведомителна демонстрация на две от по-малките опозиционни партии. Партийни деятели бяха унизени и заплашвани и на една демонстрация на опозицията в Нови сад през септември. За тези набези до момента няма нито един арестуван.
" Достигната е нова фаза на неприязън в обществото, което режимът разединява ", разяснява пред Дъждовни води грубо пребитият Стефанович. Според него, режимът на Вучич е основал атмосфера, в която линчуването, преследването и физическата мощ са се трансформирали в всекидневие. " Всички инакомислещи би трябвало да бъдат принудени да си затварят устата, като за задачата към този момент се ползва и физическа мощ. Същите са и белезите на фашизма ", добавя опозиционният политик.
Кървавото знаме на Сърбия
За атмосфера на боязън и чувство за беззащитност приказва и белградският социолог Дарио Хайрич. В диалог с Дъждовни води той споделя още, че в тази ситуация въобще не можем да приказваме за спонтанни прояви на принуждение. Според него, физическата мощ се ползва напълно целеустремено. " Стефанович и неговите придружители не бяха пребити инцидентно, нямаше нищо непринудено в това нахлуване ", прибавя той.
Все повече наблюдаващи виждат паралели с 1990-те години, когато Слободан Милошевич властваше в страната по сходен метод, както Вучич през днешния ден. И тогава се запушваше устата на медиите, и тогава имаше политическо принуждение, а опозицията беше упреквана в изменничество и съюзяване с враговете на страната и народа. " Навлязохме във фаза, в която доста хора имат вяра, че е законно да се атакуват представители на опозицията - в това число физически. За елементарните хора, облъчвани от медиите, ние не сме нищо повече от някакви си там хлебарки ", споделя Борко Стефанович. " Окървавената ми риза за мен е същинското знаме на Сърбия ", споделя той.
Прилича на сцена от нискобюджетен престъпен филм: Борко Стефанович, един от най-известните опозиционни политици в Сърбия, идва в град Крушевац за присъединяване в полемика, само че там го причакват седем мъже, облечени в черно, някои от които маскирани. Те се нахвърлят върху него и го удрят с железен кол по главата. Той изпада в безсъзнание, само че мъжете не престават да нанасят удари по него. Нападателите пребиват и двама партийни приятели на Стефанович, които му се притичат на помощ. След това биячите изчезват, а тримата политици от дребната опозиционна партия Левицата на Сърбия постъпват в болница.
Няколко часа по-късно сръбският президент и всесилен властник в балканската страна Александър Вучич съобщи, че е удовлетворен от бързите дейности на полицията, която била задържала двама от нападателите и издирвала трети. Вучич изрази страдание за " случая " и увери, че Сърбия била правова страна, в която " никой не може да пребива хора безнаказано ".
" Това е връх на безочието "
Опозиционният " Съюз за Сърбия ", част от който е и партията Левицата на Сърбия, дефинира държанието на сръбския президент като връх на безочието. " Това закононарушение е разследване от мръсната акция, водена всекидневно от режима на Вучич против неговите политически съперници ", се споделя в декларация на опозицията, оповестена малко след нападението. В документа се споделя още, че Вучич съвсем напълно е узурпирал и подчинил медиите в страната и че всеки, който се осмели да мисли друго, мигновено се трансформира в цел. " Речта на омразата мина във физическа мощ. Вече има разрушени глави. "
Нападението против Борко Стефанович не е изолиран случай. На локалните избори през декември предходната година, най-много в по-малките обитаеми места, имаше редица случаи на заплашване на опозиционни претенденти и техни гласоподаватели. Някои от предизборните прояви бяха смущавани от проведени групи, придвижващи се с черни коли без регистрационни номера. През февруари в един краен квартал на Белград беше осъществено нахлуване по време на осведомителна демонстрация на две от по-малките опозиционни партии. Партийни деятели бяха унизени и заплашвани и на една демонстрация на опозицията в Нови сад през септември. За тези набези до момента няма нито един арестуван.
" Достигната е нова фаза на неприязън в обществото, което режимът разединява ", разяснява пред Дъждовни води грубо пребитият Стефанович. Според него, режимът на Вучич е основал атмосфера, в която линчуването, преследването и физическата мощ са се трансформирали в всекидневие. " Всички инакомислещи би трябвало да бъдат принудени да си затварят устата, като за задачата към този момент се ползва и физическа мощ. Същите са и белезите на фашизма ", добавя опозиционният политик.
Кървавото знаме на Сърбия
За атмосфера на боязън и чувство за беззащитност приказва и белградският социолог Дарио Хайрич. В диалог с Дъждовни води той споделя още, че в тази ситуация въобще не можем да приказваме за спонтанни прояви на принуждение. Според него, физическата мощ се ползва напълно целеустремено. " Стефанович и неговите придружители не бяха пребити инцидентно, нямаше нищо непринудено в това нахлуване ", прибавя той.
Все повече наблюдаващи виждат паралели с 1990-те години, когато Слободан Милошевич властваше в страната по сходен метод, както Вучич през днешния ден. И тогава се запушваше устата на медиите, и тогава имаше политическо принуждение, а опозицията беше упреквана в изменничество и съюзяване с враговете на страната и народа. " Навлязохме във фаза, в която доста хора имат вяра, че е законно да се атакуват представители на опозицията - в това число физически. За елементарните хора, облъчвани от медиите, ние не сме нищо повече от някакви си там хлебарки ", споделя Борко Стефанович. " Окървавената ми риза за мен е същинското знаме на Сърбия ", споделя той.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ